2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1144/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 07.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1144/2015 година
Производството е по реда на чл.280 във връзка с чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 78/12.08.2014 год. по в.гр.дело № 163/2014 год. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 437/20.02.2014 год. по гр.дело № 4/2013 год. на Бургаския окръжен съд за осъждане [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя А. С. С. да предаде на Д. М. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица] владението на имот, представляващ: ПИ дворно място от 456 кв.м., с идентификатор № 07079.611.116, находящ се на адрес [населено място], [улица], при съседи: ПИ с идентификатор №№ 07079.611.227; 07079.611.115; 07079.611.117; 07079.611.291 с площ от 460 кв.м. по нот.акт № 77, рег.№ 2577, дело № 65/2002 год. на нотариус А. Н., с район на действие района на БРС № 426 на НК, ведно с построените в имота сгради: масивна жилищна сграда на два етажа с идентификатор № 07079.611.116.4 със застроена площ от 132 кв.м. и едноетажна сграда с идентификатор № 07079.611.116.3 с площ от 62 кв.м., както и да му заплати разноски по делото.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма], представлявано от адвокат М. А. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите:
1. Необходими другари ли са бившите съпрузи в дело за нищожност на нотариален акт, с който е придобит недвижим имот в режим на СИО? (Въпросът е за необходимото другарство на бившите съпрузи по искове, касаещи вещни права върху съсобствен имот).
2. Обвързан ли е с решението за нищожност на нотариален акт неучастващия в делото бивш съпруг при условие, че имотът е придобит с този нотариален акт по време на брака, а делото за нищожност е заведено след прекратяване на брака?
3. Обикновените съсобственици на недвижим имот необходими другари ли са в дело за нищожност на нотариален акт, от който черпят правата си?
От ответника по касация Д. М. Б., представляван от адвокат В. К. Й. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че по силата на нотариален акт № 141, том ІІІ, нот.дело № 2118/1992 год. на нотариус С.Д. при Бургаския районен съд С. М. Х. и М. И. Х. са признати за собственици по давност на процесния недвижим имот, а Д. И. Б. го е придобил по наследяване като с влязло в сила решение по т.дело № 1892/2010 год. на Бургаския окръжен съд на основание чл.26, ал.1, предл.3 във връзка с чл.40 ЗЗД договорът за продажба на процесния имот от 13.05.2002 год., сключен от М. И. Х. чрез пълномощника С. С. М. с купувач З. А. Д., е нищожен поради извършването му във вреда на представлявания като последния е изразил единна обща воля за закупуване в СИО без участието на съпругата му към този момент А. Д., при което с оглед естеството на спорното правоотношение решението е еднакво по отношение на двамата. Отчетено е, че последващата продажба, извършена в хода на съдебния процес за нищожността, няма вещноправен ефект и не е прехвърлила собствеността в патримониума на дружеството.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Отделен е въпросът, че с решение № 157/10.07.2014 год. по гр.дело № 7651/2013 год. на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставена без уважение молбата на А. С. Д. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № V-177/12.01.2011 год. по в.гр.дело № 1892/2010 год. на Бургаския окръжен съд и на решение № VІІІ-943/21.07.2010 год. по гр.дело № 3093/2007 год. на Бургаския районен съд. В същото решение е прието, че неучаствалият в процеса бивш съпруг не е трето лице по смисъла на чл.304 ГПК тъй като той и другият бивш съпруг – ответник по иска, са дялови съсобственици и са обикновени, а не необходими другари в съдебното производство съгласно чл.27, ал.1 и чл.28 СК, респ. чл.26, ал.1 и чл.27 СК от 1985 год./отменен/, т.е. чл.304 ГПК не се отнася за бившите съпрузи, чиито брак е бил прекратен преди завеждане на иска, респ. преди приключване на съдебното дирене в процеса, в който е постановено влязлото в сила съдебно решение само срещу единия от тях.
С изложението по допустимост са представени съдебни актове на Върховния касационен съд:
Определение № 317/22.07.2002 год. по гр.дело № 181/2002 год. на Петчленен състав и протоколно определение № 29/26.01.2012 год. по гр.дело № 557/2011 год. на второ гражданско отделение не представляват задължителна практика и не следва да бъдат съобразени.
С оглед изхода на производството по чл.304 ГПК и така формулираните въпроси по допустимост на касационното обжалване депозираните решения за противоречива практика: № 367/09.07.2010 год. по гр.дело № 4727/2008 год. на четвърто гражданско отделение; № 431/08.11.2010 год. на второ гражданско отделение; № 872/05.01.2011 год. по гр.дело № 1228/2009 год.; № 200/21.04.2012 год. по гр.дело № 126/2012 год. и № 872/06.01.2010 год. по гр.дело № 1038/2009 год., всички на първо гражданско отделение, касаят различна фактическа обстановка и не следва да се обсъждат.
Поради отсъствие на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК касационно обжалване не се допуска, при който изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 2 700 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78/12.08.2014 год. по в.гр.дело № 163/2014 год. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.І-ви, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Д. М. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 700/две хиляди и седемстотин/ лева за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ