2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6714/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр.София, 13.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6714/2013 година
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 74 от 09.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 143/2013 год. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 5 от 08.01.2013 год. по гр.дело № 544/2012 год. на Шуменския районен съд за признаване за установено,че ищцата М. Г. Ш., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.2, ет.1, ап.15, е собственица по давностно владение и наследство от своя наследодател и баща Г. И. Ш., б.ж. на [населено място], починал на 21.Х.2011 год., на следните недвижими имоти:
1. ? ид.ч. от дворно място, с идентификатор 83510.666.71 по кадастралната карта на [населено място], цялото с площ от 344 кв.м., при съседи: 83510.666.70; 83510.666.84; 83510.666.83; 83510.666.72; 83510.666.88, цялото от 350 кв.м., описано в нот.акт № 50, т.ІІІ, рег.№ 4920, нот.дело № 404 от 2001 год. на нотариус К.М., с район на действие Ш. като: ? ид.ч. от дворно място, цялото от 350 кв.м., в парцел № 6 за имот № 2185 от кв.76 по плана на [населено място], при съседи: [улица], парцел ІІІ за 2184 и парцел VІІ за 2183;
2. Самостоятелен обект /първи жилищен етаж/, с идентификатор 83510.666.71.1.2 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда с идентификатор 83510.666.71.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.666.71, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма; под обект – 83510.666.71.1.1; над обекта – 83510.666.71.1.3, който самостоятелен обект е идентичен с описания в нотариален акт № 50, т.ІІІ, рег.№ 4920, нот.дело № 404 от 2001 год. на нотариус К.М., с район на действие Ш. имот: първи жилищен етаж от построената двуетажна жилищна сграда, при граници: от юг и запад-дворно място; от север-улица; от изток-парцел VІІІ-2186; отгоре-втори жилищет етаж на И. П. К. и отдолу-търговски обект-кафе-аперитив;
3. Самостоятелен обект, представляващ търговски обект-магазин-кафе аперитив, с търговска площ от 31.10 кв.м. и 17.47 кв.м. складови помещения, находящ се в сграда с идентификатор 83510.666.71.1.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.666.71, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма; под обекта: няма; над обекта – 83510.666.71.1.2, като същият обект е идентичен на описания в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 50 от 27.VІ.2001 год., т.ІІІ, рег.№ 4920, н.дело № 404/2001 год. на нотариус № 222-К. М., с район на действие Ш., като търговски обект-кафе-аперитив с 31.10 кв.м. търговска зала и 17.45 кв.м. складови помещения, при граници: от юг-дворно място, запад-дворно място, север- [улица], изток-търговски обект на И. П. К., ведно с ? ид.ч. от тавана и принадлежащите идеални части от общите части на сградата по см. на чл.38 от ЗС, представляващ парцел VІ-2185 от кв.76 по плана на [населено място], при граници: [улица], парцел ІІІ-2184 и VІІ-2183 и е прекратено производството по делото.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката М. Г. Ш., представлявана от адвокат К. Г., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е необосновано, неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствени правила. Процесуалният представител адвокат Е. Д. поддържа жалбата и по съображения в писмена защита.
Ответниците по касация Н. И. Х. и И. П. К., представлявани от адвокат Ж. Й. в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявяват становище за неоснователност. Процесуалният представител адвокат Й. поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.281, т.2 и т.3 ГПК, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че между страните е налице висящо дело за делба на съсобствени имоти, между които са и имотите-предмет на настоящото производство по иска с правна квалификация чл.124 ГПК за придобиването им по наследство и давност, изтекла в полза на праводателя на М. Г. Ш. – Г. И. Ш., в периода от 1991 год. до смъртта му на 22.10.2011 год. като в отговора по делото за делба същата е навела възражение за изключването им от делбената маса понеже ги е придобила по наследство от баща си, който е признат за собственик по писмените доказателства с констативен нотариален акт № 50, т.ІІІ, рег.№ 4920, дело № 404/2001 год. на нотариус К. М. с район на действие Шуменския районен съд, вписан в Нотариалната камара с № 222. Направен е извод, че съгласно чл.342 и чл.343 ГПК всички оспорвания и преюдициални въпроси трябва да бъдат заявени най-късно в първото заседание в делбеното производство, поради което не могат да се предявяват незаявени до този момент искове за собстеност в отделно производство, защото макар и да имат преюдициален характер за делбата с това би се постигнало заобикаляне на закона в частта за преклузията – чл.133, ал.1 ГПК, а предявяването на установителните искове за собственост на процесните имоти (предмет и на делбата) на незаявено в сроковете по чл.342 ГПК основание – придобивна давност и наследствено правоприемство, е лишено от правен интерес, поради което исковете по чл.124 ГПК са недопустими.
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
С определение № 106 от 21.02.2014 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса:
Пропускането на срока по чл.342 ГПК, респ. чл.133 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК?
Разпоредбата на чл.342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата.
Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство. При пропускането на срока по чл.342 ГПК може да се предяви извън делбеното производство установителен иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК при спазване изискванията за редовна искова молба съгласно чл.127 и чл.128 ГПК, с което не се заобикаля процесуалната преклузия по чл.342 ГПК, с настъпването й само се слага край на възможността оспорването да се направи и устно в делбеното производство, без спазване на формалните изисквания за подаване на искова молба. Преклудирането на непредявените в делбеното производство възражения не означава, че правата върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. Обратното би означавало, решението по иска за делба да не бъде съобразено с това по преюдициалния спор и поради това резултатът по обусловеното дело да не отговаря на действителното правно положение.
Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права, едно от които е споровете за собствеността. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване.
Разпоредбите на чл.342 и чл.343 ГПК/от 2007 год./ възпроизвеждат уредбата на чл.279 и чл.281 ГПК/от 1952 год./, поради което неподаването на отговор на исковата молба и непредявяването на възраженията по чл.342 ГПК в срока за отговор, не води до предвидената в чл.133 ГПК преклузия.
Понеже е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основание по чл.281, т.3 ГПК, касационната жалба следва да се уважи – съгласно чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение отмени като делото върне на друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, на основание чл.293, ал.3 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 74, постановено на 09.05.2013 год. по в.гр.дело № 143/2013 год. по описа на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ