2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5524/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 21.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5524/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 2790/24.06.2015 год., постановено по в.гр.дело № 203/2015 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 81/07.01.2015 год. по гр.дело № 1161/2014 год. на Благоевградския районен съд, вместо него е постановено друго като:
1. е признато за установено по отношение на Д. А. К. от Б., [улица], че [фирма], ЕИК RО 12064199 със седалище и адрес на управление в Румъния, е собственик на лек автомобил марка „Ауди” модел А8 с шаси № WAUZZZ4E6N024363 и двигател № BVN004339
2. с осъждане Д. А. К. да заплати на [фирма] с посочените по-горе адреси сумата от 28 000 лева, представляваща левовата равностойност на липсващия лек автомобил марка „Ауди” модел А8 с шаси № WAUZZZ4E6N024363 и двигател № BVN004339 тъй като понастоящем не се намира у ответника К..
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Д. А. К. ЕГН [ЕГН], представляван от адвокат Т. Г., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите:
1. Налице ли е хипотеза на чл.78, ал.1 от ЗС в случаите, в които възмездната сделка с продавач-несобственик, е сключена в държава-член на ЕС, чието законодателство не изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите, като условие за действителността й, и ако купувачът не знае, че купува от несобственик?
2. Кому принадлежи доказателствената тежест при доказване добросъвестността на купувача в хипотезата на чл.78, ал.1 от ЗС.
От ответника по касация [фирма], представляван от адвокат Г. Д. Г. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че преценката по чл.12, ал.1 от КМЧП сочи за компетентен българския съд да разгледа вещноправния спор за лекия автомобил като по аргумент на чл.29 от КМЧП следва и приложимостта на българското процесуално право, а представените по делото доказателства легитимиращ ищцовото дружество за собственик на процесния автомобил като не се спори, че на 21.06.2011 год. в Германия с договор за продажба ответникът е придобил владението върху него, а на 24.06.2011 год. е регистриран и на негово име в С. при ОД на МВР-Б.. Отчетено е, че големия талон очертава цялата вещноправна история до придобиването му от ищеца, докато договора от 21.06.2011 год. не легитимира ответника като собственик, а от там и правомерността на владението, но причината за това не е липсата на нотариална заверка на подписите(каквато не е предвидена в Германския граждански законник), а в отсъствието на доказателства продавачът Й. К. да е собственик към момента на сключването му. Направен е извод, че нито пред първата, нито пред въззивната инстанция ответникът не е установил чрез пълно насрещно доказване фактическия състав на придобивното си основание с оглед уреждащото го материално право – чл.65 от КМЧП, поради което не е налице хипотезата на чл.78, ал.1 от ЗС, а дори добросъвестността да се счете за факт при закупуването на 21.06.2011 год. – не е в състояние да обоснове собственически права понеже към датата на подаване на исковата молба – 06.06.2014 год. краткият 3-годишен давностен срок по чл.78, ал.2 от ЗС не е изтекъл. Отчетено е, че няма пречка по реда на чл.214 от ГПК ищецът да измени предмета на първоначално заявения иск в такъв за заплащане стойността на липсващата вещ на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД понеже не са налице предпоставките на чл.81, ал.1 от ЗЗД за освобождаване от отговорност, след като действителната стойност е 28 000 лева – размера на определеното обезщетение от застрахователя [фирма], платено на ответника(касатор) на 10.10.2014 год., в който размер искът е уважен.
За допускане касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са формулирани въпросите в изложението по допустимост на касационното обжалване касаят оплаквания за неправилност на въззивното решение, което е основание по чл.281, т.3 от ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на сумата 998,66 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2790/24.06.2015 год. по в.гр.дело № 203/2015 год. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. А. К. ЕГН [ЕГН] от Б., [улица] да заплати на [фирма] ЕИК RО 12064199 със седалище и адрес на управление: Република Румъния [населено място], шосе „Пипера-Т.” № 2(сграда на Порше), В., област И., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 998,66(деветстотин деветдесет и осем лв. + 0,66) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ