2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1372/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 25.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тридесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1372/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав, постановено на 26.09.2014 год. по в.гр.дело № 13470/2012 год., с което е потвърдено решение от 22.07.2009 год. по гр.дело № 17738/2008 год. на Софийския районен съд, 70-ти състав за допускане извършването на съдебна делба между В. Н. А. с ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [улица] съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.1, адв.Е. Х., М. Н. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], [улица], З. М. Т. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], ул.”3 март” № 46 и съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, кант.329 и кант.330-адв.Д. Г. и адв.П. П. и А. А. М. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк][жилищен адрес]0, на следните недвижими имоти:
1. Нива с площ от 6,423 дка, ІV категория, м.”Гладно поле”, съставляваща имот № 008008 по плана за земеразделяне на землището на[жк], [населено място], при граници – имоти № 008007, имот № 008013, имот № 008009 и имот № 000151.
2. Нива с площ от 0.869 дка, ІV категория, м.”С.”, съставляваща имот № 029055 по плана за земеразделяне на землището на[жк], [населено място], при граници – имот № 029041, имот № 029078, имот № 000072 и имот № 029056.
3. Нива с площ от 1.085 дка, ІV категория, м.”С.”, съставляваща имот № 029091 по плана за земеразделяне на землището на[жк], [населено място], при граници – имот № 029061, имот № 029-29, имот № 029062 и имот № 000072.
4. Нива с площ от 2.499 дка, ІІІ категория, м.”Над село”, съставляваща имот № 037071 по плана за земеразделяне на землището на[жк], [населено място], при граници – имот № 037076, имот № 037072, имот № 000110 и имот № 000109.
5. Нива с площ от 1.221 дка, ІV категория, м.”Коило”, съставляваща имот № 053054 по плана за земеразделяне на землището на[жк], [населено място], при граници – имот № 053055, имот № 000083, имот № 053053 и имот № 000126.
6. Ливада с площ от 8.999 дка, VІ категория, м.”Б.”, съставляваща имот № 050035 по плана за земеразделяне на [населено място], при граници – имот № 050034, имот № 050044, имот № 050009, имот № 050011, имот № 050012, имот № 050036 и имот № 051041, при следните дялове:
– 1/6 идеална част за В. Н. А.
– 1/6 идеална част за М. Н. А.
– 2/6 идеални части за З. М. Т.
– 2/6 идеални части за А. А. М. с
1. Изменяне на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 18/07.02.2006 год., том І, рег.№ 2288, нот.дело № 17/2006 год. на нотариус А. И. с рег.№ 034 по регистъра на Н..камара, като признатото с него право на собственост в полза на З. М. Т. с ЕГН [ЕГН] да се счита само за 1/3 идеална част от следния имот: нива с площ от 6,423 дка, ІV категория, м.”Гладно поле”, съставляваща имот № 008008 по плана за земеразделяне на землището на[жк], [населено място], при граници – имоти № 008007, имот № 008013, имот № 008009 и имот № 000151.
2. Изменяне на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 19/07.02.2006 год., том І, рег.№ 2296, нот.дело № 17/2006 год. на нотариус А. И. с рег.№ 034 по регистъра на Н..камара, като признатото с него право на собственост в полза на З. М. Т. с ЕГН [ЕГН] да се счита само за 1/3 идеална част от следния имот: нива с площ от 0.869 дка, ІV категория, м.”С.”, съставляваща имот № 029055 по плана за земеразделяне на землището на[жк], [населено място], при граници – имот № 029041, имот № 029078, имот № 000072 и имот № 029056.
3. Изменяне на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 20/07.02.2006 год., том І, рег.№ 2297, нот.дело № 19/2006 год. на нотариус А. И. с рег.№ 034 по регистъра на Н..камара, като признатото с него право на собственост в полза на З. М. Т. с ЕГН [ЕГН] да се счита само за 1/3 идеална част от следния имот: нива с площ от 1.085 дка, ІV категория, м.”С.”, съставляваща имот № 029091 по плана за земеразделяне на землището на[жк], [населено място], при граници – имот № 029061, имот № 029-29, имот № 029062 и имот № 000072.
4. Изменяне на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 21/07.02.2006 год., том І, рег.№ 2298, нот.дело № 20/2006 год. на нотариус А. И. с рег.№ 034 по регистъра на Н..камара, като признатото с него право на собственост в полза на З. М. Т. с ЕГН [ЕГН] да се счита само за 1/3 идеална част от следния имот: нива с площ от 2.499 дка, ІІІ категория, м.”Над село”, съставляваща имот № 037071 по плана за земеразделяне на землището на[жк], [населено място], при граници – имот № 037076, имот № 037072, имот № 000110 и имот № 000109.
5. Изменяне на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 22/07.02.2006 год., том І, рег.№ 2301, нот.дело № 21/2006 год. на нотариус А. И. с рег.№ 034 по регистъра на Нотариалната камара, като признатото с него право на собственост в полза на З. М. Т. с ЕГН [ЕГН] да се счита само за 1/3 идеална част от следния имот: нива с площ от 1.221 дка, ІV категория, м.”Коило”, съставляваща имот № 053054 по плана за земеразделяне на землището на [жк], [населено място], при граници: имот № 053055, имот № 000083, имот № 053053 и имот № 000126.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят З. М. Т., представляван от адвокатите П. Б. П. и Д. П. Г., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите:
1. „В случаите на правоприемство по наследяване на уговорящия от страна на третото ползващо се по договор за издръжка и гледане лице, правото на иск за разваляне на договора по чл.87 ЗЗД признава ли се безусловно за част от наследството, когато се прави преценка за характера на завещанието като частно или универсално, или е необходимо съдът да установи „интерес от развалянето”, респ. да изследва съществуването на предпоставките за неговото упражняване в конкретния случай?”
2. „Когато се твърди придобиване на недвижим имот по давност с посочен период на владение, следва ли съдът служебно да следи за прилагане на двата вида давност – по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС?”
3. „Длъжен ли е въззивният съд да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и относно необходимостта от представяне на съответни доказателства, когато установи, че първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение?”
4. „Имат ли характер на обикновена покъщнина по смисъла на чл.12 ЗН движимите вещи, които (се) намират в жилището на наследника и се използват в неговото домакинство при условие, че наследодателят също живее в дома на наследника и използва тези вещи, както и приложима ли е в тези случаи презумцията на чл.98 ЗС?”
5. „Представлява ли обикновена покъщнина част от наследството, когато се прави преценка за характера на едно завещание като частно или универсално, включително в случаите, когато тази покъщнина не е предмет на конкретното делбено производство, в хода на което е представено съответното завещание?”
6. „Следва ли съделителят, в рамките на делбеното производство, в което се изследва характера на едно завещателно разпореждане като общо или частно, да е релевирал правото на иск за разваляне на договора и производното от него право на обезщетение за неизпълнение, като от наследството предмет на делбата, с оглед възможността да бъде направено възражение за погасяването му по давност и предвид обстоятелството, че давността не се прилага служебно?”
„Когато се прави преценка за характера на едно завещателно разпореждане като общо или частно, следва ли правото на иск за разваляне на договор по чл.87 ЗЗД да се разглежда като част от наследствената маса, макар и да не са налице основания за неговото упражняване?”
„Може ли в случаи, че никой от съделителите не се е позовал на това и без да са заявени като част от наследството съдът да приеме, че правото на иск за разваляне на договора и правото на обезщетение за неизпълнение съществуват като част от наследството и не представлява ли това произнасяне на съда свръх петитум?”
„Следва ли съществуването на правото на иск за разваляне на договор по чл.87 от ЗЗД да бъде признато в предходен съдебен процес или това може да стане в хода на производството за делба, в което се разглежда, за да се приеме, че то е част от наследството?” и
„Длъжен ли е в тези случаи съдът да изследва дали правото на иск по чл.87 от ЗЗД съществува и може ли да бъде упражнено?”
От ответника по касация В. Н. А., представляван от адвокат Д. Ц. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация А. А. М. и М. Н. А. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивния съд (при повторно разглеждане) е съобразил, че основният спор по делото и предмет на въззивната жалба, е за смисъла и значението на изразената от А. М., починала на 24.12.1995 год., воля в завещателното разпореждане от 15.09.1994 год. и при съвкупна преценка на всички обстоятелства и доказателства по делото е прието, че не е общо, а частно. Взето е предвид, че завещателката е имала своя покъщнина и дрехи, за които не е установено правото на собственост да е изгубвано. Освен това общата наследодателка е била съпруга и един от наследниците по закон на М. Т. М., починал през 1986 год., който с н.а.№ 109, т.ХІІ, дело № 2146/1974 год. е продал на З. М. Т. срещу задължение за издръжка и гледане едноетажна жилищна сграда и дворно място в[жк], ул.”9 ІХ”(„3-ти март”) № 46 със запазено ползване на западната стая, с които имуществени права няма разпоредителни действия. Отчетено е, че за делбените имоти (земеделски земи) собствеността не е възстановена към момента на смъртта на А. З. М. тъй като административните решения за възстановяването са влезли в сила след това, т.е. към момента на откриване на наследството административната процедура не е завършена – решение № 224/03.09.1998 год. на ПК”Л.” по преписка № 00300/26.02.1992 год. както и решение № 420 ЗП/01.11.1999 год. на ОСЗГ [населено място] по преписка № 41078/26.02.1992 год. съгласно план за земеразделяне. Направен е извод, че няма посочване на З. М. Т. за единствен наследник, нито изразена воля за обезнаследяване на нейните останали деца и внуци, поради което завещаните(процесните имоти) се явяват само част от имуществото й като съвкупност, т.е. те са „определено имущество по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН, а завещанието е частно (завет). Взета е предвид императивната разпоредба на чл.19, ал.1 от ЗН като създадена в обществен интерес, а заветът на определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ към момента на откриване на наследството, че липсват оплаквания във въззивната жалба на З. М. Т. за отхвърляне възражението му за придобивна давност и при установената недействителност на завета е без значение дали е нарушен безвъзмездния характер на завещателното разпореждане, при съобразяване задължителните указания по тълкуване нормата на чл.16, ал.2 от ЗН, дадени в отменителното решение № 268/29.09.2012 год. по гр.дело № 410/2011 год. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Така поставените въпроси по допустимост на касационното производство са неотносими към спора с оглед предмета на въззивната жалба и задължителните указания в отменителното решение на Върховния касационен съд относно действителността на завещателното разпореждане.
Обжалваното решение не противоречи на представените съдебни решения на Върховния съд за противоречива практика – и двете не са задължителни.
Решение № 484/15.09.1987 год. по гр.дело № 268/1987 год. на първо гражданско отделение, е свързано с приложението на чл.12, ал.1 от ЗН, а решение № 320/10.04.2009 год. по гр.дело № 6350/2008 год. на четвърто гражданско отделение касае вещи в семейно жилище и приложението на чл.98 от ЗС, че следват жилището при предоставянето му за ползване.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация В. Н. А. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 1 000 лева за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, постановено на 26.09.2014 год. по в.гр.дело № 13470/2012 год. по описа на Административно отделение, ІІІ-Г състав.
ОСЪЖДА З. М. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], ул.”3-ти март” № 46 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на В. Н. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица] сумата 1000/хиляда/лева адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ