7
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 302/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 02.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 302/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 254 от 31.05.2013 год. на Софийския окръжен съд, постановено по в.гр.дело № 978/2012 год., с което е
отменено решение № 146 от 11.10.2012 год. на Ихтиманския районен съд по гр.дело № 1102/2011 год. и вместо него е постановено друго
за допускане делба на следните сгради, в дворно място от 660 кв.м., образуващо УПИ ІІ-1170 в кв.23 по плана на [населено място]: навес към плевнята, мокро помещение от югозападната страна на жилищната сграда, гараж от северозапад на жилищната сграда, външна тоалетна, долепена до него, гараж от югозапад до плевнята и стопанска сграда в северния ъгъл на мястото, при квоти: 18/36 идеални части за Д. Д., по 3/36 идеални части за всеки от съделителите В. Р. и К. Р. и по 4/36 идеални части за всяка от съделителките С. Д., Л. Д. и Р. Д.;
с потвърждаване решение № 110 от 12.07.2012 год. на Ихтиманския районен съд по гр.дело № 1102/2011 год. в обжалваната част относно квотите, при които е допусната делбата на дворното място от 660 кв.м., образуващо УПИ ІІ-1170 в кв.23 по плана на [населено място] с къща, плевня и лятна кухня.
Недоволни от въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно делбените права са жалбоподателите В. З. Р. с ЕГН [ЕГН] и К. З. Р. с ЕГН [ЕГН], представлявани от адвокат С. Л. С., които са депозирали жалба вх.№ 1589 от 22.07.2013 год. по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса, който твърдят, че е от решаващо значение за правилното решаване на материално-правния спор, а именно:
Когато по време на брака при действието на СК от 1968 год. е текла придобивна давност придобива ли се недвижимият имот от двамата съпрузи в условията на съпружеска имуществена общност? Прилагат решение № 201 от 28.03.2006 год. по гр.дело № 989/2005 год. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, на което поддържат, че въззивното решение противоречи.
Постъпила е втора касационна жалба вх.№ 1590 от 22.07.2013 год., подадена от Д. Л. Д. с ЕГН [ЕГН], представлявана от адвокат Р. И. Д., която обжалва изцяло в срока по чл.283 ГПК посоченото въззивно решение като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като окръжният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, от значение за изхода на делото, а именно:
1. Кой е момента на придобиване на собствеността при обстоятелствена проверка при действието на чл.20 ЗСГ към 19.12.1980 год.?
2. Лицето, на чието име се издава нотариалния акт става ли индивидуален собственик или собствеността е в режим на съпружеска имуществена общност(СИО), ако е бил в брак по времето, през което е текла придобивната давност и към момента на издаване на нотариалния акт при действието на чл.13 СК от 1968 год. към 19.12.1980 год.?
3. Когато придобивната давност е текла по време на брака при действието на СК от 1968 год., владяната вещ придобива ли се от двамата съпрузи в условията на СИО?
4. Следва ли съдът да допусне оспорване на нотариален акт, издаден въз основа на давностно владение само на единия съпруг, ако наследниците оспорват този факт?
5. Длъжен ли е съдът да обсъди събраните доказателства, оборващи този факт и длъжен ли е съдът да обсъди липсата на ангажиране на доказателства, които да потвърждават този факт?
6. Може ли да се приеме, че собствеността на къща е придобита, ако в протокол за доброволна делба е вписано, че новата къща е построена от наследодателя Л. Д. и с общо съгласие се изключва от делбата?
7. Може ли да се приеме без да е налице индивидуализация на двете къщи, коя от тях и въобще някоя от тях оцеляла ли е до 1980 год., за да се приеме, че единият съпруг я е придобил като индивидуална собственост по давност?
8. Допустимо ли е съдът да се позовава на доказателства, които липсват по делото?
9. Допустимо ли е съдът да позовава решението си на собствени предположения за доказани факти, за които няма доказателства по делото, за които не съществува законова презумпция и не представляват ноторно известни факти?
10. Следва ли съдът да се произнесе по искане за изключване на самостоятелен имот от делбената маса, ако това искане е направено спрямо обект на делбата, който първоинстанционният съд е изключил от делбата, но въззивният съд е включил в делбената маса?
11. Когато една сграда е строена по поръчка и със средствата на един от наследниците, след като е открито наследството, може ли да се прави приращение като се приобщи тази сграда към патримониума на наследодателя в минало време, когато тя още не е съществувала?
Прилага шест решения на Върховния касационен съд за противоречива практика.
От ответниците по касация С. Р. Д., Л. Б. Д. и Р. Б. Д., представлявани от адвокат Г. Й. К., е постъпил писмен отговор със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с исковата молба недвижимия имот – предмет на съдебната делба, не е индивидуализиран, не са давани указания от първоинстанционния съд, а нередовността е отстранена пред окръжния съд с молба от 14.01.2013 год. за всички сгради като за постройка от 40 кв.м. се е поддържало, че не следва да се допуска до делба тъй като не е принадлежала на наследодателя, а е изградена с лични средства на Д. Л. Д.. Отчетено е, че с отговора на исковата молба Светлана Р. Д., Л. Б. Д. и Р. Б. Д. са направили в срока и в изискуемата по чл.341, ал.2 ГПК писмена форма искане за включване в делбената маса на всички построени в дворното място сгради. След анализ на събраните писмени и гласни доказателства е стигнал до извод, че процесното дворно място с построените в него сгради са индивидуална собственост на общия наследодател Л. Д. Д. тъй като мястото с жилищната сграда и мокро помещение са придобити от него на основание наследяване и делба както е по постигнатата съдебна спогодба на 19.11.1958 год. по гр.дело № 847/1957 год. на Ихтиманския районен съд, а построените впоследствие лятна кухня, стопанска сграда и външна тоалетна по характер и предназначение имат обслужваща функция и не представляват самостоятелни обекти (ТР № 44/1971 год. на ОСГК на Върховния съд), не стават общо имущество по смисъла на чл.13, ал.1 СК от 1968 год., защото постройките не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост отделно от собствеността на дворното място, което е изключителна собственост на единия съпруг. Взето е предвид, че липсват данни за влагане на средства на наследодателя и втората му съпруга В. Г. Д. и за това не са придобити от тях в СИО, при което по-старият гараж е построен от Б. Л.(Л.) Д. (син на общия наследодател от първия брак), а по-новият от Даниела Л. Дерменджийска (дъщеря от втория брак на общия наследодател) – за това статутът на всички постройки, изградени след извършването на съдебната делба през 1958 год., се уреждат от чл.92 ЗС – следват собствеността на дворното място.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Решение № 734 от 12.06.2006 год., постановено по гр.дело № 1526/2005 год. на ІV гражданско отделение(ГО) на Върховния касационен съд (ВКС) е свързано с приложението на чл.79 и чл.108 ЗС; чл.483, ал.2 ГПК/отм./, но касае друга фактическа обстановка, свързана с осъществяване на условията по чл.79, ал.1 ЗС, когато владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект, при което е прието, че правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик, а за субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с която се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Освен това снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС тъй като нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна последица, формално да легитимира като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си.
В решение № 173 от 27.07.2010 год., постановено в производство по чл.290 ГПК по гр.дело № 5166/2008 год. по описа на ІV ГО на ВКС касае приложението на чл.179, чл.180, чл.193, чл.587, ал.2 ГПК; чл.154 и чл.483, ал.2 ГПК/отм./; чл.13, ал.1 СК/отм./ във връзка с чл.79, ал.1 ГПК като в него е прието, че нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира удостоверителни изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора и има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на основание чл.143 ГПК/отм./-чл.179 ГПК/2007 год./ като оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на чл.154 ГПК/отм./-чл.193 ГПК/нов/, а самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството на основание чл.144 ГПК/отм./-чл.180 ГПК/нов/. Относно опровергаването на документа в частта на волеизявленията е взето предвид, че е ограничено само до вида доказателствени средства изключване на свидетелските показания в хипотезите на чл.133 ГПК/отм./, аналогично чл.164 ГПК/нов/, при което снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС. В останалата част съдебният акт е отменителен с конкретни указания, поради което не следва да се обсъжда;
Решение № 201 от 28.03.2006 год. по гр.дело № 898/2005 год. на І ГО на ВКС е свързано с приложението на чл.30, ал.2 ЗН във връзка с чл.13, ал.1 и ал.2 СК/отм./, където е прието, че за да е налице разпоредбата на чл.13, ал.2 СК, 1968 год.-отм. следва да се установи, че наследодателят на единия съпруг е притежавал правото на собственост върху имота към момента на смъртта си, а когато с оглед на фактическия състав на придобивния способ придобиването на собствеността е станало по време на брака, въпреки наследствения характер на имота, той се придобива при условията на СИО;
В решение № 749 от 19.05.2008 год. по гр.дело № 3056/2007 год. на V ГО на ВКС с оглед приложението на чл.77 и чл.21, ал.1 ЗЗД е прието, че договорът за доброволна делба без оглед на това дали е сключен пред съда, като съдебна спогодба или пред нотариус с нотариална заверка на подписите, има вещноправно действие, ако страните са съсобствениците на имота/имотите/, но не е достатъчен, за да докаже право на собственост тъй като всеки договор има действие само между страните, а за да се докаже абсолютното право на собственост по отношение на всички правни субекти, които са длъжни да се съобразяват с него, той следва да е предхождан, или въз основа на него да е издаден нотариален акт, установяващ правото на собственост по отношение на всички;
Решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на І ГО на ВКС е постановено в производство по чл.290 ГПК по иск по чл.109а ЗС във връзка с чл.12, чл.235, ал.2 ГПК, според което съдебният акт следва да бъде постановен въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това;
Решение № 157 от 19.06.2013 год. по гр.дело № 103/2012 год. на І ГО на ВКС касае производство по чл.290 ГПК във връзка с материалната доказателствена сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК във връзка с чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса и кому е възложена доказателствената тежест.
Понеже не са налице основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254 от 31.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 978/2012 год. по описа на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ