2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6676/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 11.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6676/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 1531/ без дата, постановено по гр.дело № 4662/2013 год. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3679 от 20.05.2013 год. по гр.дело № 15232/2011 год. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 21 състав, с което са отхвърлени предявените от С. С. Д., В. Б. С., В. Б. Р. и К. Н. Н. срещу М. В. Р. искове: по чл.42, б.”в”, пр.първ ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 22.11.2008 год., извършено от М. Г. М., като противно на закона предвид възмездния му характер; по чл.43, ал.1, б.”а” ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от 22.11.2008 год., извършено от М. Г. М., като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава; по чл.43, ал.1, б.”б” ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от 22.11.2008 год., извършено от М. Г. М., като направено поради насилие и по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 190/2009 год.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят С. С. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат П. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като въззивният съд „не е отговорил на основен въпрос, поставен от ищците, а именно, че общото състояние на покойната наследодателка не й е позволявало да прояви свободно волята си при оформяне на завещателни разпореждания”.
От ответницата по касация М. В. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Р. П., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд след пространен анализ на събраните по делото гласни доказателства, заключението на неоспорената съдебнопсихиатрична експертиза, основана на представената по делото медицинска документация е приел за установено, че при наследодателката М. Г. М. (починала на 25.11.2008 год.) приживе е било налице хистроинно личностно разстройство, което не е същинско психично заболяване и не се приравнява на разстройство на съзнанието, саморъчно завещание от 22.11.2008 год. е във формата на чл.25, ал.1 ЗН като заветът е с предмет-процесния имот и в него е отразено, че е извършено в полза на ответницата по спора М. В. Р. „тъй като същата живее при М. и полага грижи денонощно за нея, защото е инвалид І-ва група с чужда помощ от 2.5 години” или извършеният завет е мотивиран от благодарност за полагани грижи, който мотив не е противен на закона, на обществения ред, добрите нрави, поради което исковете по чл.42, б.”в”, пр.1 ЗН са недоказани. Липсата на психично заболяване и неустановяване към момента на извършване на завещанието М. да не е могла да разбира и ръководи действията си е съобразено, че е без значение с оглед липсата на данни за невъзможност да действа разумно към същия момент, че е било налице личностово разстройство и че е търсена медицинска помощ за него, поради което и исковете за унищожаване на завещанието по чл.43, ал.1, б.”а” ЗН са отхвърлени като неоснователни. Отчетено е, че личностното разстройство представлява властност и манипулиране на околните, а твърдяната „внушаемост” при завещателката би имала значение за претендирания порок само при наличието на използването й чрез психична принуда, за което липсват данни, поради което и исковете за унищожаване на завещанието по чл.43, ал.1, б.”б”, пр.2 ЗН са отхвърлени.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация се присъждат направените разноски в настоящото производство в размер на сумата 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1531-без дата, постановено по в.гр.дело № 4662/2013 год. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. С. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] ет.І-ви, ап.98 да заплати на М. В. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет.ІІІ-ти, ап.9 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 000/две хиляди/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ