2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 927/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№90
София, 25.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 927/2014 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е определение № 2186 от 06.11.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 1237/2013 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] против определение № 689 от 25.06.2013 год. по т.дело № 8/2010 год. на Старозагорския окръжен съд за оставяне без разглеждане обективно и субективно съединените искове с правна квалификация по чл.35, ал.1, т.1 ЗППДОбП/отм./ и чл.108 ЗС, като недопустими, с прекратяване производството по делото.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат С. Г. Й., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса:
„Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено другиго, между кого делото следва своя ход? Ще бъде ли обвързано със силата на пресъдено нещо, с което се ползва решението по спора?”
От адвокат П. В. Я., процесуален представител на М. П. Б., А. Г. Д. и Ж. Г. Д., А. Г. П. и Л. Д. П., Б. И. Т., В. С. П. и М. А. П., Г. Г. Г. и В. Г. Г., Г. Т. Г. и Т. И. Г., Г. А. П., Д. Г. В. и И. В. В., Д. К. К., Е. Т. М. и Г. И. М., И. В. И., И. Г. И., К. Ж. И. и И. Д. И., Л. Г. И., М. К. В., Н. Г. М., Н. Ц. С. и П. И. С., П. Т. Н. и Н. А. Н., С. С. С. и Г. Т. С., С. Г. К. и Д. И. К., Т. Т. Ц. и Д. Я. Ц., Т. Р. К., Д. К. К., Т. В. Т. и Р. К. Т., Т. П. К. и М. Н. К., В. И. В. и А. И. В., И. А. П., А. П. И. и Д. П. З., Д. А. Б. и М. Н. К., е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 21 от 30.06.2008 год. по в.т.дело № 149/2007 год. на Старозагорския окръжен съд е отменил решението по № 1044/2003 год. на Старозагорския районен съд, решен е спора по същество като са уважени искове за собственост на настоящите ответници по делото срещу „В. строймениджмънт”/праводател на ищеца-жалбоподател както е по договор за продажба от 30.06.2004 год. с нот.акт № 86, том ІІ, рег.№ 3867, н.дело № 208/2004 год. на нотариус И., регистриран под № 308 на Нотариалната камара/ за процесния недвижим имот. Взето е предвид, че исковата молба по приложеното гр.дело № 1044/2003 год. е депозирана в канцеларията на районния съд на 25.03.2003 год., а е вписана на 07.05.2003 год. и по силата на чл.114, б.”в” ЗС във връзка с чл.11, б.”в” П. приобретателят на права от ответника по исковата молба /както е в случая/, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, не е трето лице по смисъла на закона, същият се явява частен правоприемник на спорното право и тъй като е придобил правото на собственост по време на висящ исков процес, обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение съгласно чл.121, ал.3 ГПК/отм./-сега чл.226 ГПК. По аналогични съображения е приет за недопустим и иска за прогласяване нищожност на приватизационния договор, от който физическите лица черпят правата си.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според разпоредбата на чл.121, ал.1 и ал.3 ГПК/отм./ и чл.226 от ГПК/нов/, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни и постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, както е в случая, а същите правни норми са ясни, точни и не се нуждаят от тълкуване.
Понеже не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2186 от 06.11.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 1237/2013 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ