2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5464/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 09.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5464/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 373, постановено на 19.06.2014 год. по в.гр.дело № 386/2014 год. по о писа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 135/21.01.2014 год. по гр.дело № 907/2013 год. на Пловдивския окръжен съд за признаване за установено по отношение на В. Х. Б., ЕГН [ЕГН] и Р. Й. Б., ЕГН [ЕГН], че Е. В. А., ЕГН [ЕГН] е собственик на ?-една четвърт идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 год. на Изпълнителния директор на А., с адрес на имота: [населено място], район „Ц.”, бул.”Ц. Б. ІІІ О.” № 157, вх.Б, ет.2, ап.2 с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 93.68 кв.м., с прилежаща му изба № 2 с площ от 4.70% ид.части, както и с 4.70% ид.части от общите части на сградата; при съседни му самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж – 56784.523.1582.1.3, 56784.523.1582.1.16; под обекта – 56784.523.1582.1.1; над обекта – 56784.523.1582.1.5 и осъжда В. Х. Б., ЕГН [ЕГН] и Р. Й. Б., ЕГН [ЕГН] да предадат на Е. В. А., ЕГН [ЕГН] владението върху ?-една четвърт идеална част от описания самостоятелен обект, прилежаща изба и съответните идеални части от общите части на сградата, като отхвърля иска за разликата от ? ид.части.
Недоволни изцяло от въззивното решение са жалбоподателите В. Х. Б. и Р. Й. Б., представлявани от адвокат М. А. Н., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1. При влязъл в сила съдебен акт – постановено определение, което е влязло в сила на 19.09.2012 год. и с което е о безсилен издадения изпълнителен лист, след провеждането на публичната продан за процесния имот, съществува ли за длъжника исков ред за защита правото му на собственост върху имот, възложен на купувач от публична продан по реда, установен в чл.492 и следващите от ГПК?
2. Процесуално допустим ли е иск, предявен от длъжника за защита правото му на собственост върху имот, възложен на купувач от публична продан по реда, установен в чл.492 и следващите от ГПК, извън основанията, посочени в чл.496, ал.3 ГПК?
3. Какъв е способа на придобиване правото на собственост от купувача, настъпило от деня на постановлението за възлагане на процесния имот (чл.496, ал.2 ГПК) – оригинерен или деривативен?
От ответника по касация Е. В. А., представлявана от адвокат И. В. С., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на първата касационна жалба.
Постъпила е и втора касационна жалба с вх.№ 5047/30.07.2014 год., подадена от Е. В. А. чрез адвокат И. В. С. в срока по чл.283 ГПК в частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл.108 ЗС за ? идеални части(ид.ч.) от процесния имот, като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1. От кой момент наследникът придобива собствеността върху недвижимия имот и придобиват ли купувачите права на собственост след като длъжниците по изпълнителното дело не са собственици на продаваемия имот?
2. Противопоставими ли са правата на третото лице-собственик на недвижимия имот, на правата на взискателя и купувача, когато изпълнението е насочено срещу имот, който не е собственост на длъжника по изпълнителното дело, при условие, че третото лице-собственик на имота е придобило собствеността по силата на чл.48 ЗН, което придобиване е преди налагане на възбраната от частния съдебен изпълнител?
3. Противопоставими ли са правата на третото лице-собственик на недвижимия имот, на взискателя и на купувача, когато искова молба с основание чл.26, ал.2 от ЗЗД е вписана преди вписването на постановлението за възлагане, когато с решението по вписаната искова молба се прогласява нищожността на договора, с който длъжниците са придобили собствеността върху имота, впоследствие продаден чрез публична продан?
Ответниците по втората касационна жалба В. Х. Б. и Р. Й. Б. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата Е. В. А. е придобила по наследство от баща си В. М. Р., починал на 13.08.2002 год., ? ид.ч. от процесния имот и не е загубила правото на собственост върху тази идеална част с извършената публична продан на целия имот, защото не е имала качеството на длъжник в изпълнителното производство, а към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане – 11.01.2012 год. длъжниците по изпълнителния лист Й. Й. Л. и Д. Й. Л. не са били собственици на тази ? ид.ч., поради което извършената публична продан като деривативно основание за придобиване на собственост не е прехвърлила права за нея за купувачите – за това искът е основателен и доказан до този размер.
Взето е предвид, че с влизане в сила на 16.08.2012 год. на решението (вписано на 13.01.2013 год.) по гр.дело № 3049/2011 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие е призната нищожността на договор за дарение от 17.06.2011 год. в полза на Й. и Д. Лилови, извършен от майката на ищцата С. Й. Р., починала три дни преди това – на 14.06.2011 год., с обратна сила правото на собственост на дарените ? ид.ч. се връща в патримониума на наследодателката към датата на нейната смърт и се наследяват от ищцата Е. В. А.. Направен е извод, че тези й права не могат да се противопоставят на купувачите в изпълнителното производство, ако не могат да се противопоставят на взискателите – чл.496, ал.2 ГПК с оглед чл.453, т.2 ГПК, според който на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по искови молби, които не са били вписани преди възбраната – в случая възбраната по изпълнителното дело в поза на взискателката М. П. Б. е вписана на 02.09.2011 год., а исковата молба за прогласяване нищожността на дарението – на 10.01.2012 год., поради което е прието, че ответниците Б. са собственици на ? ид.ч. от имота съобразно постановлението за възлагане от 30.12.2011 год., съгласно което процесният апартамент е възложен на купувача В. Х. Б. (по време на брака му с Р. Й. Б.).
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
По касационната жалба на В. Х. Б. и Р. Й. Б.:
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представеното решение № 92/18.08.2010 год. по т.дело № 645/2009 год. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение е неотносимо към спора тъй като касае недопустими въззивно и първоинстанционно решения по искове на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, които са обезсилени и делото е върнато за ново разглеждане на окръжен съд по ревандикационен иск, при нередовна искова молба, а с определение № 307/13.05.2011 год. по т.дело № 118/2010 год. на същата колегия и съд, първо отделение, постановено в производство по чл.307, ал.1 ГПК, е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на постановление за възлагане на недвижим имот на частен съдебен изпълнител.
Отделен е въпросът, че така поставените въпроси за допустимост на касационното обжалване са неотносими към спора и касаят съществото на спор, което е основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение.
По касационната жалба на Е. В. А.:
Касационно обжалване следва да се допусне с оглед изложеното в мотивите на въззивното решение и поставените въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса:
Приложима ли е разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК в хипотеза, при която вписването има оповестително действие?
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 4345/01.07.2014 год., подадена от В. Х. Б. и Р. Й. Б. чрез адвокат М. А. Н. срещу решение № 373/19.06.2014 год. по в.гр.дело № 386/2014 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори състав.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд с № 373/19.06.2014 год., постановено по в.гр.дело № 386/2014 год. по описа на втори състав по касационната жалба с вх.№ 5047/30.07.2014 год., подадена от Е. В. А. чрез адвокат И. В. С..
ОПРЕДЕЛЯ държавната такса 289,65/двеста осемдесет и девет + 0,65/лева, вносима по сметка на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението от Е. В. А., след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ