2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5790/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 26.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5790/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 309/08.07.2015 год., постановено по в.гр.дело № 276/2015 год. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 39/04.03.2015 год. по гр.дело № 426/2014 год. на Свиленградския районен съд за отхвърляне иск с правна квалификация чл.108 от ЗС, предявен от църква „С. Б.” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], представлявана от председателя на Църковното настоятелство свещеник иконом Т. Д. К. с ЕГН 56103008500 срещу Община [населено място], представлявана от кмета А. Б. А. с ЕИК[ЕИК], за предаване собствеността и владението на следния недвижим имот: едноетажна сграда с номер 01, представляваща църква и параклис – с наименование „Св.Архангел М.” със застроена площ 64 кв.м., построена в гробищен парк на [населено място] в поземлен имот № 009607 с площ 38.089 дка в местността „Любимец” по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], Обл.Х., ЕКАТТЕ 44570, при граници и съседи на поземления имот: № 009606 гробище на Църковно настоятелство, № 001040 Др.трансп. Тер. на държавата, № 001132 Др.пътна терит. на [община], № 181010 нива на [община], № 181038 гробище на [населено място], № 181024 полски път на [община], № 181041 гробище на [населено място], № 001040 др.трансп.тер. на държавата, който имот е образуван от имот № 000605.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Църква „С. Б.”, представлявана от адвокат Д. А., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите:
1. Налице ли е „гробищен парк”-публична държавна и общинска собственост след като не са спазени Закона за здравето, ЗТСУ(отм.), ЗУТ и ЗНЗ и подзаконовите актове по прилагането им, липсват съответни планове и утвърждаването им по установения в закона ред?
2. Допустимо ли е да се придобие построената от Църквата върху земя извън регулация, която не е „гробищен парк” и не е публична общинска и държавна собственост, църковна сграда-параклис когато са доказани безспорно и несъмнено елементите на давностното владение?
3. Трябва ли да се даде тежест и приоритет на разпоредбите, които обуславят трансформацията на държавната собственост в общинска единствено поради това, че тенденцията в развитието и разграничаването на собствеността е в посока на общонародна(държавна) собственост в разделението на държавна, общинска и други видове собственост?
4. Когато не е налице „гробищен парк”-публична държавна и общинска собственост придобива ли по силата на приращение по чл.92 от ЗС общината собствеността върху постройката, построена върху земя извън регулация на основание § 7, т.6 от З., при липса на доказателства и актове за държавна собственост?
5. Става ли сградата общинска собственост по § 7, т.6 от З. когато общината не е изпълнила задълженията си, произтичащи от тежестта на доказване?
6. За съответствието на мотивите на въззивното решение с изискването за съдържанието на съдебното решение и съдържанието на мотивите съгласно чл.236, ал.2 и чл.272 от ГПК?
7. За принадлежността на правото на собственост на терена-земя извън регулация на общината по приращение поради това и на сградата, построена от Църквата върху нея въпреки липсата на титул за собственост – решение на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост по чл.14 от ЗСПЗЗ?
8. За задължението на въззивната инстанция за постановяване на решението в съответствие с правилата на тежестта на доказване и немотивирания извод, че са налице предпоставките за придобиване на правото на собственост по § 7, т.6 от З.?
На основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите:
1. Представлявал ли е и представлява ли „гробищен парк” земеделска земя извън регулация при липса на такова определяне по ОГЗРП на населеното място?
2. Представлява ли в този случай земя извън регулация публична държавна или общинска собственост „гробищен парк”?
3. Построяването върху земя извън регулация, която не е „гробищен парк” на църковна сграда-параклис от Църквата може ли да се придобие по давност когато са доказани безспорно и несъмнено елементите на давностното владение? Какво е в този случай значението на това, че сградата е построена и владяна от Църквата като църковна сграда и за църковни нужди, включително за църковни ритуали, които до 1969 год. са се провеждали само от църквата и Държавата и общината не е имала никаква съпричастност с тях, като включително гробищата са били на църквата и към нея, и тя е извършила всички процедури по траурните ритуали?
4. Представлява ли заплащането на наем от Общината признание на правото на Църквата върху параклиса?
5. Намира ли приложение § 7, т.6 от З. по отношение на земи извън регулация, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ?
6. Относно приложението на Закона за имуществата, собствеността и сервитутите, Конституцията на РБ, § 6, т.3 от ПЗР на З. (редакция от 17.09.1991 год.), чл.6 от ЗС (редакция 1951 год.), чл.92 от ЗС, чл.86 от ЗС, § 7, ал.1, т.4 и 6 от ПЗР на З. в сила от 17.09.1991 год. и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС от 05.11.1999 год., § 7 от ПЗР на З., § 1, т.6 от ДР на ЗОС, чл.63, ал.3 от ЗУТ, чл.97, б.”в” от Правилата и нормативи на планиране на населените места, чл.3, ал.1, т.2 от ЗОС, Закона за вероизповеданията, Устава на Б., в случаите на построяване върху земя извън регулация, която не е „гробищен парк” на църковна сграда-параклис от Църквата и относно възможността да се придобие по давност постройката и тече ли придобивна давност в този случай в полза на Църквата?
7. Допустимо ли е съда да приема, че имотът е общинска собственост по § 7, т.6 от З. когато общината, в чиято тежест е това не е представила доказателства за това?
8. По въпроса за тълкуването на § 7, т.6 от ПЗР на З. като разпоредбата следва да се съобрази с конкретния правен казус и обстоятелствата: дали преминават в патримониума на общината на основание § 7, т.6 от З. сгради, построени от Църквата с нейни средства и за нейни нужди, включително и за осъществяване на траурни ритуали, които до 1969 год. са били изцяло в компетентност на църквата?
9. За обсъждането на доказателствата, доводите и възраженията на страните в съвкупност и поотделно, въз основа на които съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил правните си заключения?
Ответникът по касация – [община], представлявана от адвокат Т. Г. К. в писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК заявява становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че в гробищния парк на [населено място] е построен през 1954-1955 год. процесния параклис като липсват писмени доказателства за предоставено право на строеж на Църква „С. Б.” и съставени актове за държавна собственост по реда на Н.(отменена). Отчетено е, че имотът е изграден при режим на общонародна(държавна) собственост, уредена в чл.8 от Конституцията(К.) от 1947 год. и чл.14 от К. от 1971 год. като формите на собственост в Н. Република България са: държавна(общонародна) собственост, кооперативна собственост, собственост на обществени организации и лична собственост, а с редакцията на чл.14 през 1990 год. се разграничават видовете собственост: държавна общинска, кооперативна, собственост на обществени организации, на други юридически лица, частна и лична собственост на граждани и смесена, което е възприето в К. на Република България от 1991 год. Взето е предвид, че до приемане на З. и ЗОбщС обектите общинска собственост са регламентирани в § 7 от ПР на З. като в § 6 са посочени основанията, поради което с оглед характеристиката и предназначението си процесния имот попада в приложното поле на § 7, т.6 от З. – обект на общинска инфраструктура с местно значение и по силата на чл.92 от ЗС постройката в гробищния парк като обект на държавна собственост е преминала в собственост на общината. Направен е извод, че претендираното от църквата придобиване по давност за времето от 1955 год. до 02.04.2013 год. е неприложимо с оглед действието на разпоредбата на чл.86 от ЗС в двете й редакции преди 1990 год. и след това.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса:
За задължението на въззивната инстанция да постанови решение в съответствие с правилата на тежестта на доказване във връзка с наведения придобивен способ по главния иск?
Останалите въпроси касаят евентуалния иск, поради което се явяват неотносими.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 309/08.07.2015 год., постановено по в.гр.дело № 276/2015 год. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 43 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от Църква „С. Б.”, за което да се представи надлежен документ.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ