Определение №589 от 42332 по гр. дело №5079/5079 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5079/2015 год.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589

София, 24.11.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5079/2015 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 158/09.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № 106/2015 год. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 95/06.11.2014 год. т.10, стр.98 по гр.дело № 4069/2013 год. на Добричкия районен съд за отхвърляне предявените от Б. В. Б. с ЕГН [ЕГН] срещу Р. Р. П. с ЕГН [ЕГН] и С. К. П. с ЕГН [ЕГН] искове с правна квалификация чл.108 от ЗС за предаване владението върху следния недвижим имот: апартамент № 15 в [населено място], [улица], вх.Б, ет.8 с площ 97.72 кв.м., с идентификатор 72624.618.109.4.31, състоящ се от три стаи, столова, кухня, сервизни помещения, изба № 15 с площ 4.17 кв.м., с 3.180% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор 72624.618.109 и за присъждане обезщетение за лишаване от право на ползване за периода 19.04.2012 год. – 16.09.2013 год. в размер на сумата 2 000 лева със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Б. В. Б., представлявана от адвокат Б. Б., която го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпросите:
1. „Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по решение за извършване на делба чрез публичната продан на имота?”;
2. „Дали отпочването на изпълнително производство за извършване на делба чрез публична продажба, може да стане без наличието на изпълнителен лист, издаден в производството по конститутивния иск за делба?”;
3. „Дали отпочнатото принудително производство за реално извършване на делба чрез публичен търг без наличие на основание – изпълнителен лист е опорочено и до каква степен?”
4. „Произвели ли са ефект действията по обявяване на купувач от проданта, извършена без представен изпълнителен лист и има ли то вещно-транслативно действие?”.
От ответниците по касация Р. Р. П. и С. К. П., представлявани от адвокат И. И. Ж., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.дело № 5567/2011 год.(за делба) на Добричкия районен съд е признато за установено, че ищцата по настоящото дело е собственик на 12106/19684 ид.ч. от процесния апартамент, а за разликата до 19684/19684 ид.ч. искът за придобиване по давност е отхвърлен като на тази ид.ч. собственик е бившият й съпруг, при което с ликвидиране на съсобствеността след развода с изнасяне имота на публична продан и провеждане на същата е загубила собствеността върху вещта. Отчетено е, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 01.10.2012 год. и въз основа на него ответникът по време на брака с втората ответница са придобили собствеността върху апартамента. Направен е извод, че не е налице осъдително решение тъй като решението по извършване на делбата и изнасяне апартамента на публична продан има конститутивно действие, при което публичната продан е средство да се осребри общата вещ и получената сума да се разпредели между съделителите като сурогат на вещта: за това съдебният изпълнител извършва тази продан без изпълнителен лист, без да връчва призовка за доброволно изпълнение на съделителя, който държи общата вещ, а изпълнителното производство е редовно проведено и постановлението за възлагане легитимира ответника като собственик на вещта.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представените решения: № 11/14.01.2011 год. на Хасковския окръжен съд по в.ч.гр.дело № 24/2011 год. е свързано с приложението на чл.129, чл.408, ал.2, чл.426, ал.2 и ал.3 и чл.435 от ГПК с оглед редовност на молба и чл.129 от ГПК, а решение от 21.01.2008 год. по ч.гр.дело № 1259/2007 год. на Софийския окръжен съд касае приложението на чл.237, 323, ал.1, чл.325, ал.1 и чл.332 от ГПК във връзка с чл.294 АПК.
Представените два броя определения, постановени в производство по чл.274, ал.3 от ГПК, на състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, касаят различна фактическа обстановка:
№ 586/17.12.2012 год. по ч.гр.дело № 465/2012 год. се отнася до приложението на чл.496 ГПК и чл.34, ал.1 от ЗС;
№ 238/30.05.2009 год. по ч.гр.дело № 133/2009 год. касае издаване на дубликат на изпълнителен лист, чл.409 от ГПК (чл.248 от ГПК, отм.).
Така както са формулирани въпросите са относими към неправилност на въззивното решение, което е основание по чл.281, т.3 от ГПК, а не са основание за допускане на касационно обжалване по някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158/09.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № 106/2015 год. на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Scroll to Top