2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5542/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 24.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 5542/2015 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Обжалвано е определение № 2859/22.06.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 3651/2015 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-В състав, за оставяне без уважение частната жалба на Н. М. Н. срещу разпореждане от 07.01.2015 год. по гр.дело № 53024/2014 год. на Софийския районен съд, трето гражданско отделение, 128-ми състав, с което на основание чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 и чл.261, т.4 от ГПК е върната частната жалба, подадена от адвокат Н. Х. М. в качеството й на пълномощник на Н. М. Н. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], насочена срещу постановеното по делото определение от 24.10.2014 год. за връщане исковата му молба с прекратяване производството по делото.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Н. М. Н., представляван от адвокат Н. Х. М., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже противоречи на константната практика на Върховния касационен съд по въпросите:
1. „Императивната правна норма на чл.236 от ГПК задължава ли въззивния съдебен състав да мотивира своето решение?”.
2. „Представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване така и касационно отменително основание обстоятелството, че въззивният съдебен състав е игнорирал както основните твърдения в исковата молба, така и основните доказателства по делото, а останалите изопачава и извращава с цел да бъдат манипулирани неверни псевдо мотиви в интерес на ответниците и във вреда на ищеца?”.
3. „Представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване така и касационно отменително основание обстоятелството, че при грубо нарушение на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз (ХОПЕС), както първоинстанционното производство, така и въззивното производство не са разгледани от независим и безпристрастен съд?”.
4. „Представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване и касационно отменително основание, неспазването на задължението на въззивния съдебен състав произтичащо от чл.47 от ХОПЕС и чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС да проведе „Публичен процес” и „Справедлив процес” както и да осигури на ищеца „Независим и безпристрастен съд” и „Ефикасни средства за защита?”.
Твърди, че са налице в настоящото дело материалноправни и процесуални въпроси от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
Представлява ли както касационно основание, така и основание зо допускане на касационно обжалване обстоятелството, че:
5. „длъжностно лице от регистратурата на Софийския районен съд изрично е удостоверило по надлежния ред, че съпроводителното заявление с всички съпровождащи го документи заедно с банковото бордеро, удостоверяващо внесената държавна такса е надлежно предявено в Софийския районен съд в указания срок на 29.12.2014 г.?
6. реално банковото бордеро удостоверяващо факта, че указаната държавна такса е внесена в законоустановения срок реално се намира по делото и дори този факт се признава от въззивния съдебен състав?”
7. Представлява ли както касационно основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, извършвайки грубо процесуално нарушение от въззивния съдебен състав, който извършвайки драстичен „отказ от правосъдие” не е събрал своевременно ангажираните доказателства (изискване на официална справка от [фирма]-гр.София, разпит на свидетели и т.н.), а след това възползвайки се от собственото неправомерно поведение извършвайки драстична злоупотреба с власт с цел да извърши неправомерен отказ от „правосъдие” е вписал в обжалваното решение (явно се има предвид определението) изключително неверни твърдения, които са коренно противоположни на обективната истина?”.
8. „Представлява ли както касационно основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, демонстрираният престъпен произвол от въззивния състав, с който се твърди, че едва ли не в българското правораздаване ищецът няма правна възможност да установи обстоятелството, че банковото бордеро, удостоверяващо внасянето на указаната държавна такса своевременно е депозирано в деловодството на Софийския районен съд?”.
9. „Представлява ли както касационно отменително основание така и основание за допускане на касационно обжалване да се постанови недопустим „отказ от правосъдие” посредством неправомерно прекратяване на съдебното производство с твърдения, които изцяло противоречат на фактическите твърдения изложени в документи – дори не са събрани по реда на ГПК?”.
10. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че въззивният съдебен състав неправомерно е прекратил съдебното производство като се е позовал единствено на неверни „умозаключения” по „теория на вероятностите”, а не на събрани по реда на чл.148 от ГПК доказателства?”.
11. „Допустимо ли е с мотива за прилагане на „функционален имунитет” да се нарушава чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС и да се лишава ищеца от изконното му право на публичен съдебен процес и на „ефективни правни средства за защита пред съд” и визираните нарушения представляват ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване?”.
12. „Длъжен ли е българският съд, съобразно принципа на непосредствена приложимост на принципа на примат на правото на ЕС да приложи правната норма на чл.47, ал.1 и ал.2 от ХОПЕС и провеждането на „публичен” и „справедлив” процес от „независим и безпристрастен съд за причинените огромни имуществени и неимуществени вреди, причинени от деликвентите Катя Н. М. и В. Т. В. (не са страни в настоящото дело) и визираните нарушения извършени по настоящото дело, представляват ли както касационно отменително основание така и основание за допускане на касационно обжалване?”.
13. „Правните норми на правото на ЕС и в частност правната норма на чл.47 от ХОПЕС в съответствие с принципа на примат на правото на ЕС дерогират ли правните норми на българското национално право, които им противоречат и визираните нарушения, извършени по настоящото дело представляват ли както касационно отменително основание така и основание за допускане на касационно обжалване?”.
14. „При противоречие между чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС и българското национално право българският съд длъжен ли е да изпълни задълженията, поети от българската държава по международния договор по ратифицирането на ЕКЗПЧОС и визираните нарушения, извършени по настоящото дело представляват ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване?”.
15. „Правната норма на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ означава ли, че чл.13 от ЕКЗПЧОС дерогира всички правни норми на вътрешното право в България, които му противоречат и визираните нарушения по настоящото дело представляват ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване?”.
Ответникът по частната касационна жалба С. Д. Г. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че връщането на частната жалба е последица от процесуално бездействие – неотстраняване пропуск по нередовността й: неприлагането на документ, удостоверяващ внасянето, което е констатирано от съда като липсват доказателства(данни) за изгубен наличен документ. Взето е предвид, че към 29.12.2014 год.(последният ден от предоставения срок за отстраняване на нередовността на частната жалба – чл.60, ал.4 във връзка с ал.6 от ГПК) такъв документ не е приложен като се отчита, че без нови указания от съда жалбоподателят е изпратил по пощата документа след изтичане на срока, поради което поставените процесуални въпроси не предпоставят необходимост от разглеждане на частната жалба в открито заседание и от събиране на доказателства. Направен е извод, че няма необходимост за правилното решаване на делото и от отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС във връзка с разглеждане на спора, иницииран с върнатата искова молба, чието връщане не е предмет на настоящото производство, нито от отправяне на такова запитване във връзка с поведение на служители от съдебната администрация, каквото не е установено по делото.
В исковата молба вх.№ 15315/01.10.2014 год. е посочена цена на частичен иск на основание чл.45 от ЗЗД за сума 2 000 лева, представляваща неимуществени вреди от пълен размер 800 000 лева.
Софийският районен съд, трето гражданско отделение, 128-ми състав, с определение № 5/24.10.2014 год. е прекратил производството по гр.дело № 53024/2014 год., а с молби от 29.12.2014 год. и вх.№ 802648/02.02.2015 год. на основание чл.214 от ГПК е заявено изменение на иска относно размера – от 2 000 лева на 5 100 лева, поради което съгласно чл.280, ал.2 от ГПК частната касационна жалба се явява процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх.№ 98798/05.08.2015 год., подадена от Н. М. Н. с ЕГН [ЕГН] чрез адвокат Н. Х. М. срещу определение № 2859/22.06.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 3651/2015 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІV-В състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 5542/2015 год. по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ