2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4037/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
С., 16.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4037/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 205/28.04.2015 год., постановено по в.гр.дело № 64/2015 год. на Смолянски окръжен съд, с което е
– отменено решение № 165/14.10.2014 год. по гр.дело № 191/1998 год. на Мадански районен съд, в частта, с която иска на К. Х. А., Ш. Х. А., Ш. Х. Б., С. Х. Б., Х. Х. Ш. и С. Х. Х. срещу И. Ш. Х., Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., С. С. Х., К. С. З., Н. С. Х., Ф. Р. Д., А. Р. Ч., Р. К. Д., Б. Р. М., Ж. К. Д., К. К. Д., Ф. А. Д., А. Х. Б., Ф. Ф. Т., Ф. Ф. Б., Ф. А. Ч., Р. М. К. /наследник на М. Б./, Х. М. Б. /наследник на М. Б./ и Р. М. У. /наследник на М. Б./, М. К. Б., Л. Ш. Б., К. К. Б., Ф. Н. П., А. И. С. и Б. С. Б., е отхвърлен за разликата от 1 656 лева до 13 089 лева, като вместо него е постановено друго
– за осъждане И. Ш. Х. от [населено място], общ.Мадан, Ф. И. Х. от [населено място], общ.Мадан, А. И. Ч. от [населено място], общ.Р., С. И. Х. от [населено място], общ.Мадан, С. С. Х. от [населено място], общ.Мадан, К. С. З. от [населено място] поляна, общ.Мадан, Н. С. Х. от [населено място] поляна, общ.Мадан, Ф. Р. Д. от [населено място] поляна, общ.Мадан, А. Р. Ч. от [населено място] поляна, общ.Мадан, Р. К. Д. от [населено място], общ.Мадан, Б. Р. М. от [населено място], общ.Мадан, Ж. К. Д. от [населено място] поляна, общ.Мадан, К. К. Д. от [населено място], Ф. А. Д. от [населено място] поляна, общ.Мадан, А. Х. Б. от [населено място] поляна, общ.Мадан, Ф. Ф. Т. от [населено място] поляна, общ.Мадан, Ф. Ф. Б. от [населено място] поляна, общ.Мадан, Ф. А. Ч. от [населено място], общ.Мадан, Р. М. К. от [населено място] поляна, общ.Мадан /наследник на М. Б./, Х. М. Б. от [населено място] поляна /наследник на М. Б./ и Р. М. У. от [населено място], общ.Мадан /наследник на М. Б./, М. К. Б. от [населено място] поляна, об.Мадан, Л. Ш. Б. от [населено място] поляна, общ.Мадан, К. К. Б. от [населено място] поляна, общ.Мадан, Ф. Н. П. от [населено място] поляна, общ.Мадан, А. И. С. от [населено място] поляна, общ.Мадан и Б. С. Б. от [населено място] поляна, общ.Мадан, да заплатят на К. Х. А., Ш. Х. А., Ш. Х. Б., С. Х. Б., Х. Х. Ш. и С. Х. Х. – законни наследници на Х. Ю. Б., сумата от 11 433 лева, представляващи направени подобрения, а именно: сумата от 1 500 лева – прочистване на имотите чрез изсичане на букови и дъбови храсти, хвойна, къпини и шипки; сумата от 654 лева – разкопаване на ? ид.ч. от имот № 717; сумата от 1 505 лева – подравняване на целия имот № 717; сумата от 1 440 лева – изграждане на каменна зидария; сумата от 468 лева – полагане на П. маркуч за водоснабдяване 300 м; сумата от 336 лева – превозване на пръст, предназначена за заравняване и повишаване на нивото на част от имотите с площ 1 дка; сумата от 420 лева – заравняване на част от имота с площ 1 дка с фадрома със законната лихва върху главницата от 11 433 лева, считано от 01.04.2005 год. до окончателното й изплащане, като е
– потвърдено решение № 165/14.10.2014 год. по гр.дело № 191/1998 год. на Мадански районен съд в частта, с която са осъдени за сумата 1 656 лева, представляваща направени подобрения, а именно: изграждане на паянтова сграда на стойност 720 лева и бетонов водоем на стойност 936 лева, както и в частта, с която е
– потвърдено решение № 208/15.12.2014 год. по гр.дело № 191/1998 год. на Мадански районен съд за разноски по делото.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Б. С. Б., представляван от адвокат Д. Н. К., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпросите:
1. Какви са правомощията на въззивния съд при нередовна искова молба респ. нередовна молба по чл.286 от ГПК(отм.)?
2. При предявени във втората фаза на делбеното производство претенции по чл.286 от ГПК(отм.) каква сума се дължи на подобрителя-сънаследник на имота за извършените от него подобрения в този имот: част, съответстваща на притежаваната от подобрителя идеална част; част, съответстваща на притежаваната от останалите наследници идеална част от имота или цялата сума на подобренията?
3. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и доводите на страните и да изложи съображения за тяхната доказателствена стойност за изхода на спора?
4.1. При предявени във втората фаза на делбеното производство претенции по чл.286 от ГПК(отм.) налице ли е основание за освобождаване от отговорност на длъжника за плащане на законна лихва върху присъдената главница, в случай на спиране на производството и постигане на спогодба, в който случай забавата се дължи и на поведението на кредитора?
4.2. Постигнатата в делбеното производство спогодба за разпределяне на имотите и изплащането на суми за уравнение на дяловете, погасява ли по-рано заявената претенция за подобрения по чл.286 от ГПК(отм.)?
От ответниците по касация К. Х. А., Ш. Х. А., Шефки Х. Б., С. Х. Б., Х. Х. Ш., С. Х. Х., представлявани от адвокат И. Х. А., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация И. Ш. Х., Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., С. С. Х., К. С. х. З., Н. С. Х., Ф. Р. Д., А. Р. Ч., Р. К. Д., Б. Р. М., Ж. К. Д., К. К. Д., А. Х. Б., Ф. Ф. Т., Ф. Ф. Б., Ф. А. Ч., Р. М. К., Х. М. Б., Р. М. У., М. К. Б., Л. Ш. Б., К. К. Б., Ф. Н. П. и А. И. С. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
В първото съдебно заседание (след влизане в сила на решението за допускане на делбата), състояло се на 01.04.2005 год., ищците като наследници на Х. Ю. Б. са предявили претенции по сметки на основание чл.286 ГПК от 1952 год.(отменен) за извършени подобрения в съсобствените (сънаследствени) имоти в общ размер на сумата 13 089 лева (след направен отказ по раздел ІІ т.2 и 3 до разликата 32 700 лева).
С определение № 338/11.11.2015 год., постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. С. Б. срещу решение № 205/28.04.2015 год. по в.гр.дело № 64/2015 год. на Смолянския окръжен съд и е прекратено производството по делото на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
С определение № 23/04.02.2016 год., постановено по ч.гр.дело № 5/2016 год. по описа на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е отменено определението за прекратяване като делото е върнато за произнасяне по чл.288 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение в уважената част на претенциите по чл.286 от ГПК(отм.) след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност както и на свидетелските показания с оглед тяхната заинтересованост въззивният съд е приел, че е основателна и доказана, поради което е осъдил 26-те съделители да заплатят до размер на 11 433 лева, извършени подобрения в делбените имоти, които са конкретизирани и по пера по първата група: 1 500 лева – прочистване на имотите чрез изсичане на букови и дъбови храсти, хвойна, къпини и шипки; сумата от 654 лева – разкопаване на ? ид.ч. от имот № 717; сумата от 1 505 лева – подравняване на целия имот № 717; сумата от 1 440 лева – изграждане на каменна зидария; сумата от 468 лева – полагане на П. маркуч за водоснабдяване 300 м; сумата от 336 лева – превозване на пръст, предназначена за заравняване и повишаване на нивото на част от имотите с площ 1 дка; сумата от 420 лева – заравняване на част от имота с площ 1 дка с фадрома като е потвърдено в уважената част за подобрения по втората група – стойност на паянтова стопанска сграда и водоем от бетон в размер на сумата 1 656 лева, вкл. със законната лихва за забавеното плащане на посочените суми, считано 01.04.2005 год. до окончателното плащане.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Приложените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производство по чл.290 от ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 467/12.12.2011 год. по гр.дело № 1588/2010 год. на първо гражданско отделение се отнася до въпроса за нередовна искова молба с оглед приетото в т.4 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС;
Решение № 40/13.02.2015 год. по гр.дело № 1610/2014 год. на същото отделение се отнася до приложението на чл.74, ал.1 от ЗС във връзка с чл.346 от ГПК, а по настоящото дело е съобразено, че претенцията по чл.286 от ГПК(отм.) е предявена от общия наследодател, който е и съделител;
Решение № 791/18.05.2011 год. по гр.дело № 3967/2008 год. на четвърто гражданско отделение с отнася до искове с правна квалификация чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД при липса на мотиви на въззивното решение в съответствие с изискването на т.19 от ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС,
а решение № 612/25.10.1995 год. по гр.дело № 375/1995 год. на първо гражданско отделение е постановено по ГПК(отм.) с оглед искове по сметки на основание чл.286 от ГПК(отм.) и приложението на чл.72 и чл.74 от ЗС.
Отделен е въпросът, че въззивният съд е съобразил, че предявените искания по сметки в делбеното производство отговарят на изискванията на осъдителни искове като разходи за подобрения, а не необходими разноски за поддържане на имотите, при което въпросът за дължимост на лихви от спиране на делбеното производство е неотносим, няма общо с дължимостта на лихва за забавено плащане на паричните задължения.
Всъщност доводите на жалбоподателя се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила, на материалния закон и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 от ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205/28.04.2015 год., постановено по в.гр.дело № 64/2015 год. по описа на Смолянския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ