2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5702/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр.София, 07.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5702/2013 година
Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение № 213 от 22.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1111/2013 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 642 от 15.12.2012 год. по гр.дело № 614/2010 год. на Казанлъшкия районен съд за
– отхвърляне предявеният от П. М. З.-Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] против К. Ц. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] иск за намаляване на завещателно разпореждане на М. Е. Е., извършено на 15.04.1999 год., със саморъчно завещание от 15.04.1999 год., съставено в [населено място], обявено на 06.08.1999 год. от нотариус П. К. до размер на 1/3 идеална част от апартамент № 35 с площ 62.20 кв.м. на ІV етаж, вх.А на жилищна сграда-блок № 24, к-с „Изток” „Ч.” № 15, построена в кв.372 по плана на [населено място], необходима за попълване на нейната запазена част наследството на М. Е. Е. като неоснователен;
– отхвърляне предявеният от П. М. З.-Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] качеството й на процесуален субституент на Т. М. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] против К. Ц. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] иск за намаляване на завещателно разпореждане на М. Е. Е., извършено на 15.04.1999 год., със саморъчно завещание от 15.04.1999 год., съставено в [населено място], обявено на 06.08.1999 год. от нотариус П. К. до размер на 1/3 идеална част от апартамент № 35 с площ 62.20 кв.м. на ІV етаж, вх.А на жилищна сграда-блок № 24, к-с „Изток” „Ч.” № 15, построена в кв.372 по плана на [населено място], необходима за попълване на запазена част на Т. М. Е. от наследството на М. Е. Е. като носнователен.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката П. М. З.-Е. лично и като процесуален субституент на Т. М. (неправилно написана Е.)Е., представлявана от адвокат Ц. И. М., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано понеже не е съобразено, че не следва да се приема наследството по опис при универсално завещание в полза на лице, което не е наследник с оглед искането за възстановяване на запазена част.
От ответника по касация Т. М. Е., представлявана от адвокат П. Г. В. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище по съществото на спора.
Ответникът по касация К. Ц. Ц. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба на П. М. З.-Е. е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С постановеното от Старозагорския окръжен съд решение са приети за неоснователни предявените искове с правно основание чл.30 ЗН. За да потвърди решението на пъвоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата/касатор/ П. М. З.-Е. е преживяла съпруга на М. Е. Е., починал на 20.07.1999 год., която претендира намаляване на завещателното разпореждане, извършено на 15.04.1999 год. в полза на К. Ц. Ц., до размер на запазената й част като е упражнила и имуществените права на дъщерята на общия наследодател Т. М. Е. тъй като бездействието на последната заплашва удовлетворението й като кредитор на основание чл.134 ЗЗД, а по отношение на това качество е съобразено определение № 64 от 22.02.2012 год. по ч.гр.дело № 521/2011 год. на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд. Отчетено е, че с влязло в сила решение по гр.дело № 4/2008 год. на Казанлъшкия районен съд е отхвърлен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване предварителен договор за окончателен (за ? ид.ч. от апартамента), сключен между П. М. З.-Е. на 25.04.1997 год. и общия наследодател (преди брака им), а с влязло в сила на 18.10.2009 год. решение по гр.дело № 187/2008 год. на същия съд са отхвърлени исковете на преживялата съпруга срещу дъщерята от първия брак Т. М. Е. за прогласяване на нищожността на завещанието от 25.03.1999 год., намаляване на същото завещателно разпореждане с ? ид.ч. за процесния апартамент и обезсилване на нот.акт № 35, том V, рег.№ 3309, дело № 698/2007 год. Направен е извод, че е погасено по давност единствено правото на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, но не е погасено качеството на ищцата П. М. З.-Е. на кредитор по отношение на Т. М. Е. и може да упражни имуществените й права, когато бездействието на последната заплашва удовлетворението й на основание чл.134 ЗЗД, но нито една от двете не е приела наследството по опис, за да може успешно да се проведе намаляване на завещателното разпореждане на основание чл.30, ал.1 ЗН спрямо К. Ц. Ц., който не е наследник по закон, а единствено по завещание, поради което исковите претенции са отхвърлени.
С определение № 644 от 14.12.2013 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: Може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследството срещу ползващото се от универсално завещание лице, което няма качеството на наследник по закон, ако наследството не е прието по опис.
По поставения въпрос в определението за допускане на касационното обжалване, настоящият състав приема следното:
Изискването за приемане на наследството по опис е установено в разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН с цел да се установи в отношенията с лица, които нямат качеството наследници по закон, защото не се намират в родствена връзка с наследодателя, какви имущества се включват в наследството, т.е. кои имущества ще следва да бъдат остойностени по реда на чл.31 ЗН при определяне размера на разполагаемата и запазена част от наследството при извършване на преценката дали запазената част на предявилото иска лице е накърнена чрез извършените от наследодателя безвъзмездни разпореждания. За да установи това изискване законодателят изхожда от предположението, че лицата, които не се намират в близка родствена връзка с наследодателя не разполагат с достатъчно информация за притежаваното от него имущество за разлика от лицата, по отношение на които в разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗН е предвидено, че наследодателят не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и придават качеството заветник /или кредитор на наследството/ на лицето, в полза на което са направени. Това лице по волята на наследодателя има правото да получи посоченото в завещателното разпореждане конкретно имущество и за да бъде редуцирано това негово право по реда на чл.30 ЗН е необходимо разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника по чл.28, ал.1 ЗН да бъдат определени по предвидения в чл.31 ЗН ред, т.е. необходимо е да се образува маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, да се установят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН. И ако ползуващото се от частното завещателно разпореждане лице няма качеството наследник по закон по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН, посочените в чл.28, ал.1 ЗН лица следва да приемат наследството по опис, посредством което да установят включените в наследствената маса имущества, права и задължения.
Съпоставяне на стойността на имуществата, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта си след приспадане на задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН следва да бъде извършено и при наличие на извършени от наследодателя дарения на конкретни имущества, както и в хипотеза, при която наследодателят се е разпоредил с имуществото си както чрез частни завещателни разпореждания, така и чрез дарения, тъй като в тези случаи в наследството остават и свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН могат да получат съответна част, а ако такива свободни имущества не са налице, формирането на маса по чл.31 ЗН е необходимо с оглед установените в чл.32, 33 и 34 ЗН изисквания за поредността на извършване на намалението.
Чрез универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба, се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството. Обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество следователно в тази хипотеза е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28, ал.1 ЗН лица. Поради това следва да се приеме, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание.
В този смисъл обжалваното решение противоречи на решения на Върховния касационен съд № 559 от 12.08.2009 год. по гр.дело № 250/2008 год. на четвърто гражданско отделение и № 82 от 16.03.2011 год. по гр.дело № 221/2010 год., второ гражданско отделение, постановени в производство по чл.290 ГПК и следва да бъде отменено по касационната жалба на П. М. З.-Е..
Решавайки спора по същество на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК поради нарушение на материалния закон след отмяна на въззивното решение следва на основание чл.30 ЗО да се намали универсалното завещание до размер на 1/3 ид.ч. за преживялата съпруга тъй като Върховният касационен съд последователно приема, че когато правото на запазена част е накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му не се образува маса по чл.31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството – в този смисъл решение: № 657 от 01.12.1995 год. по гр.дело № 636/1995 год., решение № 752 от м.10.1994 год. по гр.дело № 628/1994 год. и № 187 от 20.04.2011 год. по гр.дело № 1780/2009 год., трите на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд.
В случая с подаването на исковата молба от П. М. З.-Е. тя е извършила конклудентни действия по приемане на наследството от съпруга си и като е отхвърлил предявения от нея иск съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а искът уважен.
Въззивното производство се е развило по жалба с вх.№ 672 от 18.01.2013 год., подадена само от П. М. З.-Е. лично чрез адвокат Ц. И. М., а не и като процесуален субституент на дъщерята на общия наследодател Т. М. Е., поради което по отношение на втората първоинстанционното решение е влязло в сила, респ. касационната жалба се явява процесуално недопустима(същата в открито заседание не се и поддържа от пълнолетната низходяща чрез процесуалния представител).
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на П. М. З.-Е. се присъждат направените разноски по делото за трите инстанции в размер на сумата 432,50 лева съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 213 от 22.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1111/2013 год. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 642 от 15.12.2012 год. по гр.дело № 614/2010 год. на Казанлъшкия районен съд за отхвърляне иска с правна квалификация чл.30, ал.1 ЗН, предявен от П. М. З.-Е. срещу К. Ц. Ц..
НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН завещателното разпореждане по универсалното саморъчно завещание от 15.04.1999 год. на М. Е. Е., бивш жител на [населено място], починал на 20.07.1999 год., направено в полза на К. Ц. Ц. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], с 1/3 идеална част от завещаното имущество за допълване на запазената част на П. М. З.-Е. с ЕГН [ЕГН] от [населено място].
ВЪЗСТАНОВЯВА 1/3 идеална част от запазената част на П. М. З.-Е. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] от наследството на съпруга й М. Е. Е., накърнена с универсалното завещание от 15.04.1999 год.
ОСЪЖДА К. Ц. Ц. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Г, ап.30 да заплати на П. М. З.-Е. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 432,50/четиристотин тридесет и два + 0,50/лева.
В ТАЗИ ЧАСТ решението е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. М. Е., подадена от П. М. З.-Е. като неин процесуален субституент срещу решение с № 213 от 22.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1111/2013 год. на Старозагорския окръжен съд в останалата част и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5702/2013 год. по описа на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд.
В ТАЗИ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ