ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1114
София, 08.08.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1444 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Д. И. от [населено място], приподписана от адвокат К., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 09.VІІ.2010г. по в.гр.д. № 1625/2010г.
Ответникът по касационната жалба Пловдивска общинска агенция за приватизация /ПОАП/ в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за нейната неоснователност, но не и относно допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Пловдивския районен съд от 30.ІV.2010г. по гр.д. № 18296/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Д.И. срещу ПОАП иск за присъждане на 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че независимо, че е доказано трудово правоотношение между страните и наличието на трудова злополука, тъй като не се установява увреждането на здравето на ищеца да му е причинило трайна неработоспособност над 50%, не може да се ангажира имуществената отговорност на ответника.
В изложението на Н. Д.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че произнасянето от въззивния съд по въпроса, че отговорността на работодателя по чл.200 от КТ не може да бъде ангажирана, когато трудова злополука е довела до трайно намалена работоспособност под 50%, е в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в решение № 33/27.І.2010г. по гр.д. № 5146/2008г. І ГО, постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК. Твърди се и че въззивният съд игнорирал забраната за влошаване положението на ищеца, сега касатор, като при липса на въззивна жалба от ответника не е имал право да преразглежда извода на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на ответника.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. С представеното решение на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК, се обосновава твърдяното основание за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по релевирания въпрос, съществен за изхода на спора по делото, в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Не обуславя допускането на касационно обжалване втория поставен процесуалноправен въпрос. Той не е от значение за изхода на спора по делото, което следва от обстоятелството, че ответникът не е имал правен интерес от обжалване на първоинстанционното изцяло отхвърлително решение, обуславящо неприложимост в случая на разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд № 1111 от 09.VІІ.2010г. по гр.д. № 1625/2010г.
Държавна такса за касационното обжалване не се дължи от касатора.
Делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: