ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1115
София, 08.08.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1413 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. п. б. /Д./ П., приподписана от адвокатПетков, срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 30.VІ.2010г. по в.гр.д. № 471/2010г.
Ответницата по касационната жалба Д. П. Д. от [населено място] в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на П..РС от 13.ІV.2010г. по гр.д. № 3336/2009г., с което са уважени предявените от Д. Д. срещу Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността “главен счетоводител” със заповед № 224/29.Х.2009г. е незаконно. В заповедта основанието за уволнение е квалифицирано по чл.328 ал.1 т.11 от КТ и е вписано само, че то е във връзка със заповед за промяна на изискванията за заемане на длъжността “гл.счетоводител”, която заповед не е връчена на ищцата и не е станала част от уволнителния акт. Доказателствата сочат, че в случая промяната е в изискването за степен на образование – от средно специално на висше – и за специалност, която следва да се квалифицира като такава по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, а не по т.11. Не е установена промяна и на други изисквания за заемане на длъжността, попадащи в приложното поле на чл.328 ал.1 т.11 от КТ. При това положение както правното, така и фактическото основание за уволнение не отговарят на истината, с което е нарушено правото на защита на ищцата – за нея не е ясно дали да се защитава срещу това, че няма нужното образование, или пък за това, че не отговаря на друго изискване за изпълнение на длъжността. Като неоснователни са оценени доводите на ищцата за незаконност на уволнението, изразяващи се в липса на писмено уведомление до синдикалната организация за необходимостта от уволнението и в неспазване на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ.
В изложението на Д. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето от въззивния съд по процесуалноправните въпроси от съществено значение за изхода на делото “обсъждането на непредявено с исковата молба основание и неприемането от въззивната инстанция на писмени доказателства във връзка с обсъжданото непредявено основание представляват ли съществено процесуално нарушение”. Изложени са съображения в тази връзка, че в исковата молба липсват твърдения, че няма промяна в изискванията по стара и нова длъжностна характеристика, а като основание за незаконност на уволнението е посочено нарушение на чл.2 от КТД и твърдение, че ищцата е отговаряла на изискванията за образование и специализация. Първоинстанционният съд обсъждал неприложена длъжностна характеристика от 01.ІІІ.2007г., а въззивният съд отказал да приеме този документ и копие от дипломата на ищцата, въпреки което ги обсъдил. Съдът се произнесъл и по материалноправния въпрос “промяната в изискването за специалност, без значение степента на образование, представлява ли промяна в образованието или професионалната квалификация по смисъла на чл.328 ал.1 т.6 от КТ”. Изложени са съображения, че в случая е налице изменение не само на изискването за степен на образование /чл.328 ал.1 т.6 от КТ/, но и на това за изпълнение на длъжността – вида на специалността /чл.328 ал.1 т.11 от КТ/, както и че съдът не е съобразил в тази връзка разпоредби на Закона за народната просвета, на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебен план, на Закона за професионалното образование и обучение, на Закона за висшето образование. Въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по отношение на необходимостта от установяване на дейсктвителните права и отношения между страните и от там да прави извод за действителното правно основание за прекратяване на трудовия договор, както и по отношение броя на основанията за уволнение, като не прави извод, че при сравняване на двете длъжностни характеристики освен промяна на изискването за степента на образование са променени и други изисквания.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай първият от поставените от касатора въпроси касае основният решаващ извод на въззивния съд – за немотивиране на уволнителния акт чрез посочване на основанието за уволнение, с което е нарушено правото на ищцата на защита. По този въпрос, обаче, в изложението не е посочен някой от допълнителните критерии за селекция на касационните жалби, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК, което е пречка за преценка налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въз основа на него.
Вторият и последните два поставени въпроси не са от съществено значение за изхода на спора по делото. Въззивният съд не е подлагал на преценка и не е основал изводите си на длъжностна характеристика от 2007г. и на диплом за образование на ищцата, поради което неприемането на тези документи от него не представлява процесуално нарушение.
Релевираният материалноправен въпрос “промяната в изискването за специалност промяна в образованието или в професионалната квалификация по смисъла на чл.328 ал.1 т.6 от КТ ли е или е промяна по смисъла на чл.328 ал.1 т.11 от КТ” е от значение за изхода на делото, както и от значение за точното прилагане на закона, което обуславя допускането на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд № 340 от 30.VІ.2010г. по гр.д. № 471/2010г.
По касационната жалба не се дължи държавна такса на основание чл.84 т.1 от ГПК.
Делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: