6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
София, 28.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 7750 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. и Е. П. С. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 29.07.2013г. по в.гр.д.№1586/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК по отношение на касаторите, че [фирма] е собственик на апартамент №7, находящ се в [населено място],[жк], на ІV етаж на сградата на [улица].
С определение №134/04.03.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и да ревизира фактиечските констатации и правните изводи на първоинстнанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели, включително и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила-въззивният съд не се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, не е проверил с оглед на тези доводи неговата правилност, не е извършил цялостна проверка на събраните доказателства, не е изложил мотиви относно силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по чл.108 ЗС досежно спорния имот, нито мотиви по отношение принадлежността на правото на собственост и вписването на исковата молба по предявените по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС искове. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК процесуалният представител на ответника по касационна жалба [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд, приемайки, че обжалваното пред него първоинстанционно решение е правилно, по реда на чл.272 ГПК е препратил към мотивите на същото, споделяйки изцяло изложените в тях фактически констатации и формираните въз основа на тях правни изводи, а именно, че [фирма] като универсален правоприемник на [фирма] се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на постановлението за възлагане на недвижим имот от 24.06.2008г., основанието на което съдът е приел, че е нормата на чл.496, ал.2 ГПК, излагайки съображения, че валидно извършената публична продан е самостоятелен оригинерен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот. Прието е, че в случая няма данни постановлението за възлагане да е било обжалвано, поради което правата на ответниците по иска, черпени от влязлото в законна сила на 25.02.2010г. решение по ревандикационния иск срещу [фирма] са непротивопоставими на ищеца [фирма], който е придобил имота на оригинерно правно основание.
Допълнително в обжалваното решение са изложени съображения, че твърдението за допуснато нарушение на чл.22, ал.1, т.5 ГПК е неоснователно, а дори и основание за отвод да е било налице, това само по себе си не е основание за отмяна на решението, ако с него предявеният за разглеждане спор е решен правилно.
По поставения въпрос за правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и да ревизира фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели, включително и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, настоящият състав приема следното:
Въззивният съд като инстанция по съществото на спора и в очертаните от въззивната жалба предели, е длъжен да изложи своите съображения за основателността на предявения иск с оглед наведените от жалбоподателя оплаквания, доводи и възражения. По реда на чл.272 ГПК въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционния без да излага свои собствени съображения за осъществяването на имащите правно значение факти и приложимата правна норма само ако първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени с исковата молба и отговора на ответника доводи и възражения / в рамките на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания/ и изразеното от първоинстанционния съд становище по тези въпроси се споделя изцяло от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи и възражения и във въззивната жалба се съдържа оплакване в този смисъл, въззивният съд е длъжен да изложи на първо място съображенията си за тяхната релевантност, като в тази хипотеза може да извърши препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако споделя извода му за неотносимост на поддържаните и пред въззивната инстанция доводи и възражения. Ако приеме, че становището на първоинстанционния съд за неотносимост на поддържаните от въззивника доводи и възражения е неправилно, въззивният съд е длъжен да изложи съображенията си и по тяхната основателност.
Съображенията за това са следните:
Решавайки спора като инстанция по същество в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, въззивният съд следва да изложи собствените си съображения за основателността на предявения иск, като може да препрати към мотивите на обжалваното решение по реда на чл.272 ГПК, само ако възприема фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд по всички наведени от спорещите страни доводи, относими към спора, както и за осъществяването на имащите правно значение факти и обстоятелства, правните им последици и по приложимата в конкретния случай правна норма.
Тази решаваща дейност обаче е ограничена от въведените с въззивната жалба оплаквания. При обсъждането на наведените с въззивната жалба доводи по приложението на материалния или процесуалния закон въззивният съд излага собствените си мотиви по поставените от жалбоподателя въпроси по приложението на материалния и процесуален закон, като може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, ако споделя изводите му по така поставените въпроси. И ако приеме, че изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон са неоснователни, т.е. ако фактическите му констатации и правни изводи съвпадат с направените от първоинстанционния съд, и въз основа на служебно извършена проверка е установил, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, както и че не е допуснато неправилно приложение на императивни правни норми, въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение. И тъй като съдът, който решава спора по същество е длъжен да се произнесе по всички наведени от спорещите страни доводи, в рамките на тази решаваща дейност въззивният съд следва да се произнесе и по наведените във въззивната жалба оплаквания, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведени от спорещите страни доводи и възражения, като изложи съображения дали счита тези доводи и възражения за релевантни към правния спор и може да препрати към мотивите на обжалваното решение само ако приема за правилно становището на първоинстанционния съд за тяхната относимост и основателност.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.
Неправилно въззивният съд е приел, че предявилото иска дружество като универсален правоприемник на [фирма], се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на постановлението за възлагане на недвижим имот от 24.06.2008г., квалифицирайки валидно извършената публична продан като самостоятелен оригинерен способ за придобиване на право на собственост върху недвижим имот. Съгласно чл.496, ал.2 ГПК, от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Купувачът следователно придобива правото на собственост върху недвижимия имот само ако длъжникът е притежавал това право към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане. Правата, които трети лица са придобили върху имота, съгласно същата разпоредба, могат да бъдат противопоставени на купувача, ако могат да бъдат противопоставени и на взискателите в изпълнителното производство. При спор за принадлежността на правото на собственост съдът е длъжен да обсъди всички въведени възражения за противопоставимост на правата на третите лица, срещу които искът е предявен и може да приеме, че искът е основателен, само ако достигне до извода, че техните права са непротивопоставими на купувача.
В случая, възприемайки публичната продан като оригинерен придобивен способ, неправилно въззивният съд е приел, споделяйки изводите на първоинстанционния по реда на чл.272 ГПК, че доводите на ответниците по предявения иск за наличие на противопоставими права, не следва да бъдат обсъждани, поради което същите следва да бъдат обсъдени от настоящата инстанция.
Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, приключило с изнасяне на публична продан на процесния недвижим имот и възлагането му по реда на чл.496 ГПК на праводателя на [фирма], е издаден в полза на [фирма] на 12.10.2006г. по гр.д.№19590/2006г. по описа на СРС, 72 състав, срещу длъжника [фирма] за сумата 200000лв., предоставена на последното по договор за заем, обезпечен с договорна ипотека върху процесния недвижим имот /н.а. №196, том ІV, рег.№6311, н.0.№624/2001г. от 16.08.2001г./. Имотът е внесен като апортна вноска при учредяването на [фирма] през 2001г. от съдружника [фирма], като с решение от 07.02.2007г., постановено по гр.д.№6824/1999г. на СРС, 26 състав и влязло в сила на 25.02.2010г. е признато за установено, че М. Г. С. и Е. П. С. са собственици на процесния апартамент №7, находящ се в [населено място],[жк], на ІV етаж на сградата на [улица] [фирма]-в несъстоятелност е осъдено да им предаде владението. С оглед на обстоятелството, че исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№6824/1999г. е постъпила в регистратурата на СРС на 30.09.1999г. и вписана, следва да се приеме, че постановеното по делото съдебно решение обвързва и правоприемника на ответника, т.е. обвързва и [фирма], в чийто капитал имотът е включен в хода на производството по делото и в отношенията между [фирма], М. Г. С. и Е. П. С. имотът да се счита собственост на М. и Е. С.. И доколкото липсва съгласие на действителните собственици за учредяване на договорна ипотека върху имота, следва да се приеме, че сключеният на 16.08.2001г. договор /н.а.№196, том ІV, рег.№6311, н.д.№624/2001г./ е непротивопоставим на М. С. и Е. С. и по отношение на тях извършената по изп.д.№20077800400391 публична продан не може да произведе предвиденото в чл.496, ал.2 ГПК вещноправно действие. Към момента на учредяване на ипотеката имотът не е принадлежал на ипотекарния длъжник, поради което и насочената срещу имота и извършена публична продан не може да бъде противопоставена на лицата, легитимиращи се спрямо него като собственици на същия имот. С оглед на това следва да се приеме, че правата на М. С. и Е. С. са противопоставими на взискателя по изп.д.№2007780040391, а оттам и на купувача, на когото имотът е възложен по реда на чл.496 ГПК и че по отношение на [фирма] като правоприемник на купувача [фирма] имотът следва да се счита собственост на М. С. и Е. С.. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявеният от [фирма] иск бъде отхвърлен като неоснователен.
По реда на чл.78 ГПК в полза на М. Г. С. и Е. П. С. следва да бъде присъдена сумата 4719.20лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ състав, постановено на 29.07.2913г. по в.гр.д.№1586/2013г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, ап.7 по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено по отношение на М. Г. С. с ЕГН [ЕГН] и Е. П. С. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], ет.4, че [фирма] е собственик въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 24.06.2008г., издадено от ЧСИ В. Л., рег.№780 по изп.д.№20077800400391, на апартамент №7, находящ се в [населено място],[жк], на ІV етаж на сградата на [улица], със застроена площ от 185.81кв.м., състоящ се от дневна-трапезария, кухненски бокс, две входни антрета, три спални, две бани с тоалетна, тоалетна, мокро помещение и дрешник, при съседи: изток-калкан, запад-калкан, север- [улица], юг-двор, заедно с мазе №4 с полезна площ от 4.54кв.м., при съседи: изток-коридор, запад-калкан, север-мазе №5, юг-мазе №3, заедно с 16.48% ид.части от общите части на сградата и от поземления имот, върху който е построена същата, целият с площ от 267кв.м., съставляващ УПИ ХVІІ-36 от кв.231 по плана на [населено място], местност “Л.”.
ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78 ГПК да заплати на М. Г. С. и Е. П. С. сумата 4719.20лв. /четири хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 20ст./, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: