2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 49/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 16.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 49/2014 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение № 176 от 01.07.2013 год., постановено по гр.дело № 3983/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, състав на Гражданска колегия, четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 17549 от 14.02.2013 год., подадена от Д. Л. У. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение от 03.04.2012 год. по гр.дело № 1097/2012 год. на Софийския градски съд, първо гражданско отделение, трети брачен състав, за допускане пълно /явно се има предвид непълно/ осиновяване на детето Г. И. И. от Е. Н. Н. и П. К. Н..
Недоволен от определението е жалбоподателят Д. Л. У., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е незаконосъобразно и неправилно тъй като в молбата за отмяна са изложени точно съображенията, а „разпоредбата на чл.304 ГПК дава възможност на всяко лице, в чиито патримониум рефлектира дадено решение, да иска неговата отмяна” понеже основанието на молбата за отмяна поддържа, че е чл.303, ал.1, т.5 ГПК тъй като поради нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможността да участва в процеса по осиновяването и даде своето мнение, съгласно изискванията на чл.80, ал.2 ГПК. Освен това твърди, че съдът не е изпълнил задълженията си съгласно разпоредбата на чл.306, ал.1, пр.последно ГПК след като е констатирал, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията – следвало е да даде указания за отстраняване на нередовностите и след това да се произнесе по нейната допустимост.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема следното:
При постановяване на обжалваното определение касационният съд е приел, че за да обоснове допустимост на отмяната по чл.304 ГПК молителят е поддържал, че е дядо на осиновеното дете Г. (баща на починалата му майка Н. Д. У.), поради което е следвало да бъде конституиран като страна в производството по осиновяване. Взето е предвид, че не е налице мотивирано основание за отмяна съгласно чл.304 ГПК, а само общи оплаквания за незаконосъобразност на влязлото в сила решение, при което молителят като дядо на осиновеното дете няма качеството на необходим другар в процеса и не е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение.
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
При постановяване на обжалваното определение съдът е съобразил, че съдебното производство по допускане на осиновяването носи белезите на особено охранително производство, чиято специална уредба е в Семейния кодекс тъй като то е безспорно, едностранно и с него не се разрешава правен спор за защита на лични или имуществени права на лицето /лицата в случая/, поискали образуване на производството, а се проверява налице ли е еднопосочна воля на участващите лица за исканото осиновяване и да се даде съдействие за постигане на резултат – допускане на осиновяването щом то е в интерес на осиновявания, т.е. допускане на осиновяването е насочено към пораждане само изгодни за молителя/молителите/ правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера. Взето е предвид, че отмяната е извънреден способ за контрол върху съдебните актове и е съобразено, че молителят не е необходим другар по смисъла на чл.216 ГПК, поради което правилно по краен извод е прието, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 176 от 01.07.2013 год., постановено по гр.дело № 3983/2013 год. по описа на Върховния касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, четвърто отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ