2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6045/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
гр.София, 22.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 6045/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение с № 15029 от 24.09.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 5264/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-В състав, с което е оставено в сила определението на Софийския районен съд, 75-ти състав от 14.02.2011 год. за прекратяване като недопустимо на основание чл.224 ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.1 ГПК производството по гр.дело № 16667/2007 год.
Недоволни от въззивното определение са жалбоподателите Е. А. Н. с ЕГН [ЕГН] и А. В. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], представлявани от адвокат Е. Н., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като излагат „основания за обжалване” и считат, че са нарушени съдопроизводствени правила след оставяне исковата молба без движение (за посочване адреси на ответниците), поради което претендират касационната инстанция да „постанови решение”, с което да се отмени обжалваното определение и „върне исковата молба”.
От ответницата по частната касационна жалба С. А. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат И. А. е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Останалите ответници по частната касационна жалба С. Ц. Г. с ЕГН [ЕГН], Г. Ц. Г. с ЕГН [ЕГН], Д. В. К. с ЕГН [ЕГН], Р. Д. К. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място] и С. П. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] област, не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.дело № 1907/1991 год. на Софийския районен съд, 53-ти състав (стар 16-ти състав) е допусната делба на процесния имот между част от страните по настоящото делбено дело и наследодателите на останалите съделители, т.е. налице е пълна идентичност между предмет и страни като част от тези по настоящото дело са обвързани от субективните предели на сила на пресъдено нещо при условието на чл.220, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.1 ГПК, поради което при тази хипотеза и в съответствие с разпоредбата на чл.224 ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.1 ГПК законосъобразно като недопустимо е прекратено производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, като взе предвид процесуалното поведение на страната намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпреки предоставената възможност на страната липсва изложение за допускане на касационно обжалване на някое от основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, а самата частна касационна жалба също не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не отговаря на приетото в т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Отсъствието на ясен и точно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос води до извод, че не са налице хипотезите на точки 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен е въпросът, че така наведените оплаквания не са били предмет на въззивното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение с № 15029 от 24.09.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 5264/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ