2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3972/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр.София, 30.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3972/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 06.03.2013 год., постановено по гр.дело № 805/2012 год., с което е потвърдено решение № 925 от 29.10.2012 год. по гр.дело № 2617/2009 год. на Шуменския районен съд в частта, с която са отхвърлени искове по чл.109 ЗС за премахване на следните обекти: сайвант, находящ се в югозападната част на имота, долепен до жилищната постройка на ответницата; антре, което е изградено в южна посока; стопанска постройка-покрит навес, изградена с дървена конструкция и оградена с телена мрежа; бетонова площадка и врата в северната част на имота.
Недоволни от въззивното решение са касаторите В. Д. В. с ЕГН [ЕГН], Т. П. К. с ЕГН [ЕГН] и И. В. К. с ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], представлявани от адвокатите Р. Р. и С. Г., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:
1. Законен ли е въззивният състав, в който е участвал съдия, взел участие в разглеждането на делото пред първата инстанция.
2. Следвало ли е съдията, взел участие в разглеждането на делото пред първата инстанция да се отведе.
3. Следвало ли е първоинстанционният съд да укаже на страните обстоятелства, за които не сочат доказателства.
4. Когато първата инстанция не укаже на страната, че не сочи доказателства за някои от фактите, допустимо ли е да се приемат такива доказателства пред втората инстанция. Действа ли преклузията за приемане на доказателства, когато съдът не изпълни надлежно задълженията си да укаже на страната обстоятелства, за които не сочи доказателства.
5. Своевременно ли са направени доказателствените искания пред втората инстанция, които са били заявени и пред първата, но са били отхвърлени от нея; или подлежи ли на въззивен контрол определението на първата инстанция по допускане на доказателствата.
6. От чие име действа процесуалния представител на страната.
7. Длъжен ли е съдът да вземе под внимание промяната на фактите, настъпили в хода на първоинстанционното производство.
8. Допустими ли са нови доказателства за новонастъпилите в хода на съдебното производство нови факти.
9. Допустимо ли е да се правят изводи въз основа на несъбрани доказателства.
10. Може ли в производство по чл.109 от ЗС съдът да взема становище по законосъобразността на новото разпределение, без да е отменено то в специалното производство по чл.32(2) от ЗС.
11. Изисква ли се настъпването на нови факти за да се извърши ново разпределение по чл.32(2) от ЗС, след като решенията по чл.32(2) от ЗС не се ползват със сила на пресъдено нещо.
12. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи; длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо квалифицира определени действията на първоинстанционния съд като правилни или неправилни.
От ответницата по касация Г. П. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Г. Г. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението въпроси за допустимост и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлената част въззивният съд е приел, че стопанска постройка-покрит навес не съществува като е останала само бетоновата площадка, която е включена в мястото, отредено за ползване от ответницата, поради което в тази част не е изследван въпроса за нейната законност. Взето е предвид, че другите обекти са налични, но липсват данни за издадени разрешения за строителството им и при съобразяване на решение № 33 от 06.04.2010 год. по гр.дело № 27/2009 год. и определение № 364 от 21.06.2012 год. по гр.дело № 366/2012 год., двете на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд е направен извод, че незаконността на строежа не е достатъчен да обуслови създаването на пречки на другите съсобственици да упражняват в пълен обем правото си на собственост, а в случая не са наведени други доводи, респ. не са съобрани доказателства за неоснователни действия, които препятстват упражняването на правото на собственост на ищците и при липсата на всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС – исковете са отхвърлени. Отчетено е, че на основание чл.21, ал.2 ЗС е разпределено ползването на съсобствения имот между страните, находящ се в [населено място], [улица] идентификатор № 83510.666.533, при дялове: 2699/2895 идеални части за всички ищци и 196/2895 ид.ч. за ответницата съобразно неоспорената и приета техническа експертиза.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са формулирани въпросите не са приведени в съответствие с изискванията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Приложената съдебна практика е неотносима към настоящия спор:
ППВС № 1/1985 год. касае второинстанционното производство по отменения ГПК и реформата на ГПК/отм./ от 1983 год., вкл. приложението на чл.12 ГПК/отм./;
Същото се отнася и до ППВС № 6/1977 год. относимо към приложението на чл.188, ал.3 ГПК/отм./;
ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС е свързано с производството за делба;
ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС касае въззивно производство, но по ГПК/отм./;
Решение № 46 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 625/2008 год. на ІІ-ро гражданско отделение на ВКС е отменително и постановено в производство по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК във връзка с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК и не може да бъде съобразено;
Обжалваното въззивно решение не противоречи на потвърдителното решение № 158 от 17.02.2010 год., постановено по гр.дело № 644/2009 год. на ІІІ-то гражданско отделение на ВКС по иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД във връзка с чл.205, ал.1 ГПК и т.6 и т.7 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС и отменителното решение № 61 от 30.04.2010 год. по гр.дело № 741/2009 год. на І-во търговско отделение, свързано с приложението на чл.235, ал.3 ГПК и чл.188, ал.3 ГПК/отм./, двете постановени в производтсво по чл.290 ГПК.
Определение № 62 от 30.01.2009 год. по гр.дело № 68/2009 год. на І-во гражданско отделение на ВКС е по допустимост на касационното обжалване на основание чл.288 ГПК и не представлява задължителна практика.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 06.03.2013 год., постановено по гр.дело № 805/2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: