ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 639
София, 13.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 7136/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място] срещу решение № 80 от 7.8.2013 г, постановено по гр.дело № 198/2013 г на Бургаски апелативен съд, Граждански състав, с което е потвърдено решение № 19 от 24.4.2013 г по гр.дело № 34/11 г на Сливенски окръжен съд.С първоинстанционното решение Сливенски окръжен съд е признал за установено по отношение на [фирма] и [община], че ТД [фирма] е собственик на 4760 кв.м от правото на собственост върху ПИ II-за обществено обслужване в кв.2а по плана на[жк]на [населено място], целия с площ от 12 801 кв.м, с идентификатор 67338.522.43, при граници : север-улица, изток ПИ II, юг-улица, запад-улица и ответниците са осъдени да предадат на ищеца собствеността и владението върху същия на основание чл.108 ЗС.С решението е отменен нотариален акт № 33, том 4, дело № 1302/72 г на С. народен съдия до размера на 4760 кв.м от правото на собственост върху ПИ II-за обществено обслужване в кв.2а по плана на[жк]на [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Подържа, че след допускане на касационно обжалване решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. С влязло в сила съдебно решение № 81 от 8.4.2009 г, постановено по гр.дело № 47/2009 г и допълнително решение № 152 от 26.5.2009 г, постановено по същото дело Сливенски окръжен съд е уважил предявения от [фирма] срещу [община] иск по чл.108 от ЗС като е осъдил ответната страна да предаде на ищеца собствеността и владението на имот, представляващ част от ПИ с идентификатор № 67338.522.43 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 4352 кв.м, който е актуван с акт за частна общинска собственост № 1469 от 8.4.2003 г като незастроен терен с площ от 4760 кв.м.По това дело е приело, че [фирма] е собственик на основание чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ.Предвид обстоятелството, че въззивното решение противоречи на друго влязло в сила съдебно решение относно принадлежността на правото на собственост върху един и същ имот счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Ответникът по касация ТД [фирма] чрез пълномощника си адв.С. С. от АК [населено място] подържа, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като представените от касатора основно и допълнително решение не са относими към предмета на настоящия спор.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, а решението законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба [община] , представлявана от кмета-инж.К. Й. М. оспорва касационната жалба.Счита, че решението в частта относно ответната община е недопустимо, тъй като не същата не е собственик на имота към датата на предявяване на иска, а трето за спора лице.Подържа, че собственик на имота е дружество [фирма], което се е разпоредило с него в полза на приобретателя ТД [фирма]-настоящ собственик по силата на покупко-продажбата извършена на търг с тайно наддаване.
От данните по делото се установява следното :
Ищецът ТД [фирма] е предявил срещу [фирма] и [община] иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ незастроен терен от 4760 кв.м, пл.№ 9090, съгласно УПИ II,кв.2 А по плана на[жк]- изток” на [населено място].Този имот ищцовото дружество е закупило на 15.12.2003 г от ТД [фирма] [населено място], за което е оформен нотариален акт № 59, т.4, рег.№ 5228, дело № 574/2003 г.Имотът е представлявал частна общинска собственост, съгласно А. № 767 от 23.3.2000 г, съставен въз основа на по-стар такъв с № 8012/3.11.1994 г, в който е отразено, че имот с обща площ 13 085 кв.м е включен в капитала на ТД [фирма]-С., съгласно решение № 166/5.5.1997 г на ОбНС С., договор от 19.6.1997 г на министъра на транспорта и [община] и разделителен протокол от 29.5.1991 г.Със заповед № РД-15-147 от 24.2.2003 г на кмета на [община] и въз основа на ободрен П. за ПИ № 9090, кв.2 А”ново село-изток” имотът е разделен на два нови парцела -УПИ II-за обществено обслужване и УПИ I. за диспечерски пункт.На основание чл.9 ал.2 т.8 от Наредбата за условията и реда, при които Общината упражнява правата си на собственик върху общинската част от капитала на търговски дружества Общинският съвет е дал съгласие за продажбата на -УПИ II чрез търг с тайно наддаване, а средствата от продажбата да бъдат използвани за погасяване на задълженията на дружеството по ДДС.
Съгласно представено в Агенцията по кадастъра влязло в сила съдебно решение като собственик на имота е записан ответника [фирма].
С влязло в сила на 8.1.2010 г решение № 81 от 8.4.2009 г по гр.дело № 47/2009 г по описа на Сливенски окръжен съд е уважен предявения от [фирма] срещу [община] иск по чл.108 от ЗС вр.чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ като е признато правото на собственост на ищеца, а ответната община е осъдена да му предаде собствеността и владението върху на имот с идентификатор 67338.522.43 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 4352 кв.м.Прието е, че [фирма] е правоприемник на ПП „Успех”, собственик на имот с площ от 7 000 кв.м, представляващ парцел II в [населено място] по плана от 1971 г, отреден за ПП „Успех”, целият с площ от 9850 кв.м, съгласно нотариален акт № 33/72 г.Имотът е придобит вследствие отчуждаване на частни имоти и изплащането на съответни обезщетения на бившите собственици и по регулация, като липсват данни този имот да е бил отчуждаван от производственото предприятие.Прието е, че е налице неправомерно завземане на имота от общината, представляващо основание за приложение нормата на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ върху частта от бившия имот, актуван като общинска собственост.
С въззивното решение исковете по чл.108 от ЗС са уважени срещу ответниците, като последните са осъдени да предадат на собствеността и владението върху спорния имот.За да постанови този резултат въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът се легитимира като собственик на имота въз основа на покупко-продажбата обективирана в нотариален акт № 59, т.4, рег.№ 5228, дело № 574/2003 г.Приел е, че ответникът [фирма] не установява правото си на собственост към момента на влизане в сила на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ и не провежда пълно главно доказване на обстоятелствата, при които имотът му е отнет общината.
Въз основа на гореизложеното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира следното :
Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-постановеното въззивно решение противоречи на влязло в сила съдебно решение, с което е установено правото на собственост на [фирма] върху имота на основание чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ и незаконното му отнемане от общината като е прието, че са налице предпоставките за настъпване на реституция по силата на закона.Касационно обжалване следва да бъде допуснато по материално правния въпрос „приложима ли е разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ при липса на доказателства за начина, по който имотът е бил неправомерно отнет от бившия собственик.”
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК на решение № 80 от 7.8.2013 г, постановено по гр.дело № 198/2013 г на Бургаски апелативен съд, Граждански състав, с което е потвърдено решение № 19 от 24.4.2013 г по гр.дело № 34/11 г на Сливенски окръжен съд.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена държавна по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 378, 50 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.