4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544
София,01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6356 /2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Ц. от [населено място], област В., чрез пълномощника й адв.Л. Т. от АК-П. срещу решение № 370 от 27.6.2013 г, постановено по гр.дело № 394/2013 г на Плевенски окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 16 от 4.1.2013 г по гр.дело № 4180/2010 г по описа на Плевенски районен съд.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. И. Ц. срещу П. Ц. Н. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот : апартамент № 23 в [населено място], с площ от 62, 29 кв.м с идентификатор 56722.654.407.23, състоящ се от стая, хол и кухня.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, че с постановление за възлагане влязло в сила на 11.5.2009 г ищцата В. Ц. се легитимира като собственик на процесното жилище, поради което успешно може да проведе иска за ревандикацията му по отношение на ответника-наемател П. Ц. Н..
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът В. И. Ц. сочи общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса „може ли да бъде противопоставено на купувача на публична продан решението по чл.440 от ГПК, с което е признато, че праводателят му не е собственик, когато исковата молба, с която е предявен установителния иск не е вписана”.Подържа се, че по този процесуално правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 989 от 16.6.2011 г, по гр.дело № 560/2010 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, решение № 266 от 1.12.2011 г, постановено по гр.дело № 413/2011 г на Шуменски окръжен съд и определение № 565 от 30.6.2009 г, постановено по реда на чл.288 по гр.дело № 553/2009 г на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение.
Ответникът оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника му адв.В. Н.,като взема становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима-подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила на 11.5.2009 г постановление на ЧСИ И. К. по изпълнително дело № 20098160400061/2009 г на ищцата е възложен на публична продан апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 62, 29 кв.м, с идентификатор № 56722.654.407.1.23, собственост на [фирма], състоящ се от стая хол и кухня, при съседи : на етажа –имот № 56722.654.407.1.22, собственост на Т. И. В. и имот идент.№ 56722.654.407.1.18, собственост на Б.И., и имот № 56722.654.407.1.28.Приел е, че с влязло в сила решение № 140 от 21.1.2010 г, постановено гр.дело № 2922/2009 г, Плевенски районен съд, 7 състав е признал за установено по иска с правно основание чл.440, предявен от Община [населено място] срещу взискателя по изпълнителното дело Х. П. Х., че длъжникът [фирма] [населено място] не е собственик на възложения на публична продан недвижим имот.С влязло в сила решение № 871 от 30.5.2011 г, по гр.дело № 7607/2010 Плевенски районен съд е признал за установено по предявения срещу В. И. Ц. положителен установителен иск, че община [населено място] е собственик на спорния имот при условията на пар.7 ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМДМА по силата на закона, тъй като по делото не е установено имотът да е включен в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество.
За да постанови обжалвания резултат и потвърди решението, с което е отхвърлен иска за ревандикация, въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл.496 ал.2 от ГПК публичната продан се явява деривативно придобивно основание, по силата на което купувачът придобива само този обем от права, който е притежавал длъжника.С влязло в сила съдебно решение по отношение на длъжника е прието, че същият не е собственик на процесния имот следователно ищцата, на която имотът е възложен при проданта не би могла да придобие права, каквито праводателят й не е притежавал.
Не са налице основната и допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, което следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика.В случая касаторът не е представил влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора.Представените 2 броя съдебни решения-въззивно и първоинстанционно не носят отбелязване за влизането им в сила, а определението по чл.288 от ГПК не обосновава приложното поле на соченото основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като не решава правния спор със сила на присъдено нещо.
Изводите на въззивния съд по приложението на чл.496 ал.2 от ГПК са изведени от стриктното тълкуване на нормата и са законосъобразни. Разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК определя публичната продан като деривативно придобивно основание, т. е. купувачът придобива само този обем права, който е длъжника по отношение на недвижимия имот, предмет на проданта. С влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл.440 от ГПК е отречено правото на собственост на [фирма] следователно ищцата не е придобила въз основа на възлагателното постановление права, които длъжникът по изпълнението не е притежавал.Фактът на вписване на исковата молба или липсата му не поражда права, а има оповестително-защитно действие, което създава противопоставимост на вписания акт.Конститутивно действие е налице само в изрично предвидените в закона случаи /отказ от право на собственост и вещно право по смисъла на чл.100 от ЗС, ипотека чл.166 от ЗЗД, възбрана по чл.400 ал.2 от 2 от ГПК./ когато вписването е необходим елемент от фактическия състав, от който възникват целените правни последици.Настоящият случай не е такъв.Влязлото в сила съдебно решение, постановено по реда на чл.440 от ГПК, с което са отречени правата на длъжника по изпълнението е противопоставимо на купувача на публична продан, макар исковата молба да не е вписана.Вписването само по себе си не би породило права, тъй като в случая би имало само оповестително и защитно действие.
С оглед гореизложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателката дължи на ответника направените от него разноски пред настоящия съд, съставляващи възнаграждение за процесуално представителство в размер на 690 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 от 27.6.2013 г, постановено по гр.дело № 394/2013 г на Плевенски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА В. И. Ц. от [населено място], обл.В. чрез пълномощника й адв.Л. Т. от АК, [населено място], [улица] да заплати на П. Ц. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 690 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: