ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 605
София, 02.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6652/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Р. от [населено място] срещу решение № 173/2.7.2013 г, постановено по гр.дело № 251/2013 г на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия, трети състав, с което е отменено решение № 723/ 4.1.13 г по гр.дело № 6698/2008 г на Пернишки районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Н. Б. срещу Р. И. Р. за заплащане на сумата 2 183, 34 лв-представляваща стойността на извършени подобрения в процесния имот-югозападен близнак от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ XX-9768 в кв. 73 по плана на [населено място] и вместо него е постановено друго, с което Р. И. Р. е осъден да заплати на Г. Н. Б. сумата 2 183, 34 лв, представляваща стойността на следните подобрения : направа на външна изолация на сградата, поставяне на P. врата и 1 бр. прозорец в антре, поставяне на P.-дограма-9 бр. прозорци и щори и затваряне на 2 бр. прозорци, ремонт на хол и детска стая, закупуване и поставяне на ламперия в кухнята, ремонт на баня и поставяне на врата на детска стая и прозорец в баня.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Подържа се, че дадената от въззивния съд правна квалификация на иска по смисъла на чл.12 ал.2 от ЗН за част от подобренията на сума 1341, 67 лв е неправилна.Не са налице и предпоставките за уважаване на исковете предвид липсата на събрани доказателства дали подобрителят е бил добросъвестен и дали подобренията са извършени без съгласието и дори при противопоставянето на съсобственика.Подържа, че част от тях на сума 841, 67 лв са извършени при злоупотреба с право от страна на подобрителя, доколкото са направени след постановяване на решението за допускане на делбата.Моли съда да отмени решението на въззивния съд в обжалваната част, с която е осъден да заплати на Г. Б. сумата 2183, 34 лв и да постанови друго, с което исковете до този размер бъдат отхвърлени като неоснователни.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1,2 и т.3 от ГПК.Подържа се, че по правния въпрос „следва ли да се квалифицира като иск по чл.12 ал.2 от ЗН претенцията по сметки на съделител, за извършени от него подобрения върху имота, предмет на делбата, ако той не е съсобственик по наследство, а е съсобственик по силата на правна сделка.” въззивното решение противоречи на ППВС № 7 от 28.11.1973 г.С това постановление е прието, че само сънаследник, който е спомогнал да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив и не е бил възнаграден по за своя принос, има право да получи срещу това имот или пари.Подържа се и касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, предвид обстоятелството, че по същия въпрос въззивното решение противоречи на решение № 612 по гр.дело № 375/95 г на ВКС, Първо ГО. Сочи се и касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Според касатора липсва задължителна съдебна практика по въпроса следва ли въззивният съд, при липса на доклад на първоинстанционния съд относно претенцията по сметки, да извърши такъв, като посочи правната квалификация на иска, по която ответникът има право да възрази в писмен отговор.
Ответникът по касация Г. Н. Б. не взема становище по жалбата.
От данните по делото се установява следното :
Производството по делото е за делба във фаза по извършването.Решението на въззивния по извършване на делбата е обжалвано от ищеца Р. Р. в частта,с която е осъден да заплати на Г. Б. на основание чл.346 от ГПК сумата 2 183, 34 лв-извършени в имота подобрения.
С влязло в сила решение Пернишки районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба на недвижим имот : представляващ югозападен близнак със застроена площ от 46 кв.м от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ XX-9768 с площ от 409 кв.м, от кв.73 по плана на [населено място],[жк], при съседи : от три страни улици и УПИ X.-9768. при делбени части : 4/6 ид.части за Г. Н. Б. и по 1/6 ид.част за Р. И. Р. и Е. И. Р.. Съделителите Р. И. Р. и Е. И. Р. са съсобственици по наследство от майка си М. Х. М. на по 1/6 от делбения имот.Съделителят Г. Н. Б. притежава 4/6 ид.части по силата на алеаторна сделка, обективирана в нотариален акт № 58, т.5, рег.№ 15197, дело № 789/2004 г на нотариус Р. М. с район на действие РС [населено място], сключена с прехвърлителя И. М.-баща на Р. и Е. Р..В първото по делото редовно съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят Г. Н. Б. е предявил срещу Р. И. Р. претенция по сметки за сумата 24 803 лв-извършени в имота подобрения, в периода 2007-2012 г, описани в молба по чл.346 от ГПК /л.84 от делото на пернишки районен съд/.С първоинстанционното решение предявената от Г. Б. срещу Р. Р. претенция е отхвърлена като неоснователна.С въззивното решение № 173/2.7.2013 г е отменено това на Пернишки районен съд като Р. И. Р. е осъден да заплати на Г. Н. Б. сумата 2 183, 34 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че част от подобренията съответно : направа на външна изолация на жилищната сграда, поставянето на P. дограма, поставяне на входна врата и прозорец в антре и закриване на два броя прозорци са действително извършени от съделителя Б. при това приживе на наследодателя И. М.-починал през 2007 г, поради което следва да бъдат квалифицирани по чл.12 ал.2 от ЗН и приети за доказани.Относно размера съдът е взел предвид заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.Приел е, че вследствие на подобренията съсобствения имот е увеличил стойността си със сумата 8050 лв, което представлява и увеличение на наследственото имущество.При това положение съдът е приел, че Р. Р. дължи на подобрителя сумата 1 341, 67 лв, която съответства на притежаваната от касатора квота в съсобствеността.По отношение на останалите подобрения на сума 841, 67 лв съдът е приел, че същите са извършени след откриване на наследството, от съделителя Б., който живее в съсобствената жилищна сграда поради което отношенията между него и другите съсобственици следва да се уредят на плоскостта на чл.60 от ЗЗД.
Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Първо ГО, намира следното :
Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Правния въпрос „следва ли да се квалифицира като иск по чл.12 ал.2 от ЗН претенцията по сметки на съделител, за извършени от него подобрения върху имота, предмет на делбата, ако той не е съсобственик по наследство, а е съсобственик по силата на правна сделка.” е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 7 от 28.11.1973 г.В т.2 по постановлението озаглавена „ По приложението на чл.12 ал.2 от ЗН” е посочено че само сънаследник, който е спомогнал да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив и не е бил възнаграден по за своя принос има право да получи срещу това имот или пари. Т.е. претендиращият следва да има качеството наследник, за да бъде активно материално-правно легитимиран по иска.
Тъй като касационно обжалване на решението в тази част се допуска на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е безпредметно обсъждането на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса следвало ли е въззивния съд да извърши доклад и квалифицира претенцията по сметки, с оглед възможността ответника по нея да възрази в писмен отговор.
Не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Обстоятелството, че съделителят Г. Б. е извършил част от подобренията, определени от въззивния съд на сума 841, 67 лв през времетраенето на делото е ирелевантен основателността на иска, респ.за отхвърянето му предвид твърдяна злоупотреба с право.Представеното от касатора решение № 612 ат 25.10.95 г по гр.дело № 375/95 г на Първо ГО на ВКС не сочи на противоречива практика, а единствено разграничава и прецизира отделните хипотези на самостоятелни вземания, произтичащи от подобрения, необходими разноски или отношения, които следва да бъдат ликвидирани на плоскостта на неоснователното обогатяване.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК в частта, с която е уважен иска по чл.12 ал.2 от ЗН за сумата 1341, 67 лв.
В останалата част не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК на решение № 173/2.7.2013 г, постановено по гр.дело № 251/2013 г на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия, трети състав в частта, с която Р. И. Р. е осъден да заплати на Г. Н. Б. на основание чл.12 ал.2 от ЗН сумата 1341, 67 лв.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена държавна по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 27 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.