3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 1822/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 изр.1 от ГПК.
С определение № 2705 от 18.12.2012 г, постановено по гр.дело № 1948/2012 г Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав е оставил без уважение искането на А. З. Н. чрез процесуалния му представител адв.Н. Б. за изменение на постановеното решение № 1871 от 23.11.2012 г по гр.дело № 1948/12 на САС на основание чл.248 от ГПК за допълването му чрез присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Ответникът по частната жалба Ж.” Б.” оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че липсата на списък по чл.80 от ГПК води до недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските.Евентуално подържа възражение по чл.78 ал.5 за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач-К. К. оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Моли определението на САС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана срана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С решение № 1871 от 23.11.2012 г, постановено по гр.дело №[ЕИК] г Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав е потвърдил решение № 6701 от 12.12.2011 г на СГС, ГО, 1-12 състав по гр.дело № 10500/2009 г и е осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК Ж. „Б.” да заплати на ответника Н. Й. Б. сторените от него разноски пред въззивния съд в размер на 20 000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат заплатено на пълномощника му адв.Б. Т..
С писмена молба, подадена в законоустановения срок другия ответник по делото А. З. Н. е поискал допълване на постановеното въззивно решение чрез присъждане на сторените от него разноски пред въззивния съд в размер на 15 000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат и заплатени на пълномощника му адв.Н.Б..
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането по чл.248 от ГПК е неоснователно, тъй като страната не е представила списък за сторената една разноска, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение, следователно не може да иска изменение на решението в тази част.
С определение № 379 от 1.8.13 г, ВКС, Първо ГО е спрял производството по ч.гр.дело № 1822/13 г до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 6/12 г на ОСГТК на ВКС на основание чл.229 ал.1 т.4 поради преюдициалност.
ТР № 6/12 г на ОСГТК е постановено на 6.11.2013 г, следователно е отпаднала пречката за движение на настоящото частно дело и производството по същото следва да бъде възобновено.Съгласно т.8 от това тълкувателно решение „допълване на съдебното решение като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет.В чл.248 ал.1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на постановения вече съдебен акт в частта, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 от ГПК.Първата хипотеза на чл.248 ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за присъждане на разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 от ГПК, поради което и представянето на такъв списък не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази част”.
Следователно молбата по чл.248 от ГПК е допустима.По основателността на същата.
В случая се претендира една разноска, а именно заплатено от Н. адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв.Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника до размера на заплатената от страната сума в полза на нейния пълномощник.Неоснователно е направеното от противната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.Страната не е изложила правни аргументи, водещи до такъв извод, а само е заявила, че размера на адвокатското възнаграждение е завишен.Страната изобщо не е засегнала въпроса за фактическата и правна сложност на делото с оглед извършените от процесуалния представител на Н. процесуални действия и усилия довели до удовлетворителния за страната краен резултат-потвърждаване на първоинстанционното решение, с което искът по чл.33 ал.2 от ЗС е отхвърлен като неоснователен.Ако възражението е мотивирано и обосновано съдът може да обсъди аргументите относно твърдяната прекомерност.Настоящият случай не е такъв.За същите по обем извършени процесуални усилия въззивния съд е присъдил на пълномощника на другия ответник сумата 15 000 лв като не е уважил възражението по чл.78 ал.5 от ГПК./ В този смисъл определение № 254 от 31.10.2011 г на ВКС по т.дело № 773/2010 г на Първо.ТО/.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.дело № 1822/13 г на ВКС, Първо ГО.
ОТМЕНЯВА определение № 2705 от 18.12.2012 г, постановено по гр.дело № 1948/2012 г Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на основание чл..248 от ГПК Ж. „Б.” с адрес този на пълномощника му адв.С. Р. М. от [населено място], [улица], вх.В, ап.1 да заплати на А. З. Н. от [населено място], [улица] направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 15 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.