4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4719/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4719/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.04.2013 год. по гр.дело № 16184/2011 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А състав, с което е потвърдено решение от 17.08.2011 год. по гр.дело № 53028/2009 год. на Софийския районен съд, второ гражданско отделение, 55-ти състав за отхвърляне предявения от Х. Е. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.”Борово, [жилищен адрес] срещу Р. М. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.П., [улица], ет.7, ап.20 и А. М. Д.-Ж. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], вх.А, ет.5, ап.17 иск за делба на апартамент № 45 с площ от 69.00 кв.м., находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] при съседи: стълбище, Л. и В. В., двор, Н. Г. И., заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Н. и П. Т., З. З., [улица]/бивш „Е. М.”/, Н. Г. И., стълбище, заедно с 0.756 идеални части от общите части на сградата, включително от портиерското помещение, находящо се в същия блок, и от правото на строеж върху държавна земя.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Х. Е. И., представляван от адвокат Н. Н., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като съдебният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС, която не сочи, и ТР № 72/1986 год. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС във връзка с приложението на чл.76 ЗН.
От ответниците по касация Р. М. Д. и А. М. Д.-Ж., представлявани от адвокат Н. Т., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът и баща му Е. Х. И. са закупили по реда на чл.55 ЗПИНМ/отм./ процесния недвижим имот, като с влязло в сила на 14.07.1971 год. решение по гр.дело № 2709/1970 год. на СОС апартаментът е възложен на втория по реда на чл.288, ал.2 ГПК/отм./, а с нотариално завещание, съставено на 17.06.1997 год. Е. Х. И. е завещал на съпругата си Е. Д. И. своята ? ид.ч. от апартамента и нива в землището на [населено място] поле, м.Белите ливади, Софийска област. Отчетено е, че Е. Х. И. е починал на 22.06.1997 год. и оставил за свои наследници: ищеца-негов син и съпруга Е., починала на 25.03.2003 год. с наследници-низходящи, дъщери, двете ответници, които на 21.07.2003 год. са продали на трети лица процесния апартамент, т.е. към този момент той е съсобствен между страните-съделители по настоящото дело, но последната сделка обвързва страните по нея, а за извършената разпоредителна сделка ищецът Х. Е. И. е имал правото по реда на чл.76 ЗН-чрез инцидентен установителен иск или чрез правоизключващо възражение да поиска от районния съд сделката да бъде обявена за относително недействителна по отношение на него, което не е сторено до приключване на първото по делото заседание-аргумент от чл.342 ГПК, поради което заявеното за първи път пред въззивния съд правоизключващо възражение по чл.76 ЗН се явява преклудирано. Направен е извод, че следва да се зачете вещноправния ефект в частта, в която ответниците по иска за делба са се разпоредили със своята част от наследствения апартамент, т.е. порокът на сделката е саниран и между страните липсва съсобственост, при което е съобразено ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Всъщност доводите на касатора в изложението (наречено становище) по допустимост на касационното обжалване се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушение на материалния закон и необоснованост, които са основания за касиране, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване още повече, че липсва формулиран въпрос съгласно предвижданията на чл.280, ал.1 ГПК, а при постановяването на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с цитираната практика във връзка с приложението на чл.76 ЗН.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 900 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.04.2013 год., постановено по в.гр.дело № 16184/2011 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А състав.
ОСЪЖДА Х. Е. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на Р. М. Д. с ЕГН [ЕГН] и А. М. Д.-Ж. с ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 900/деветстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: