6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603
София, 29.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6585 /2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Т. от [населено място], чрез пълномощника му адв.О. П. от САК срещу решение № 5004 от 1.7.2013 г, постановено по гр.дело № 4/2013 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-A състав, с което е обезсилено на основание чл.209 ал.1 от ГПК /отм/ решение от 29.9.2011 г по гр.дело № 10562/2008 г на СРС, 27 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. П. Т. срещу С. И. Г. иск за обезсилване на възлагателно решение № 57/18.2.1974 г по гр.дело № 1610/1970 г по реда на по чл.288 ал.2 от ГПК /отм/, в частта, с която е обезсилено като процесуално недопустимо допълнителното решение от 12.10.2012 г и е прекратено производството по делото в посочените части, както и в частта, с която е оставено в сила решение от 29.9.2012 г, постановено по гр.дело № 10562/2008 г на СРС, 27 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените установителни искове за прогласяване нищожността на влезлите в сила решения за допускане и извършване на делбата, съответно от 9.5.1973 г и от 18.2.1974 г, по гр.дело № 1610/1970 г на Софийски районен съд, К. район, 3 състав.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, че съгласно съдебната практика е допустимо съединяването на иск за обезсилване на решение за възлагане на недвижим имот и иск за прогласяване на нищожността на делбата.Подържа се, че при действието на чл.349 ал.6 от ГПК обезсилването на възлагането следва да се извърши по право.Респ. моли да се счита, че искът за обезсилване на възлагане, предявен по реда на чл.288 ал.7 от ГПК /отм/ не е погасен по давност, тъй като за вземания на държавата давност не тече.
В изложението на основания по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като не е налице съдебна практика по въпроса „кой е приложимия ред за обезсилване на решението за възлагане на имота–т.е действал към момента на влизането му в сила или сега действащата редакция на чл.288 ал.7 от ГПК”.Подържа, че не е налице съдебна практика и по въпроса допустимо ли е съединяването на иск за нищожност на делбата, поради неучастието на съделител с иск за обезсилване на възлагане. Не е налице съдебна практика и по въпроса „погасява ли се по давност правото на държавата да предяви иска за свои вземания”.
Ответниците по касационната жалба Столична община, П. Р. Т., С. И. Г., Ю. И. Г. и Л. И. Г. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима-подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
От данните по делото се установява следното :
С решение от 9.5.1973 г, постановено по гр.дело № 1610/1970 г, Софийски районен съд, К. район, 3 състав е допуснал да се извърши съдебна делба между П. Р. А., И. Ц. Г. и В. П. Т. на дворно място в [населено място],[жк], образуващо парцел VI, пл.№ 6 в кв.45 по плана на [населено място], кв.О., с площ от 1127 кв.м при съседи :, С. М., държавен имот и [улица].С влязло в сила решение № 57/18.2.1974 г, постановено по същото дело съдът е извършил делбата на основание чл.288 ал.2 от ГПК /отм/ като е възложил имота на П. Р. Т. и И. Ц. Г..На основание чл.288 ал.6 ГПК /отм/ последните двама са осъдени да заплатят на В. П. Т. за уравнение на дяловете сумата 4 096 лв и на К. районен народен съвет, отдел „Държавни имоти” сумата 1744 лв, заедно със законната 6 % годишна лихва върху всяка от сумите, считано от влизане в сила на възлагателното решение.Решението по извършване на делбата не е обжалвано и е влязло в сила на 19.3.1974 г.
На 3.5.2010 г В. П. Т. е подал до СРС молба за обезсилване на възлагателното решение по чл.288 ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.90/1961 г/, поради неизпълнение на паричното задължение за заплащане по указания във възлагателното решение начин на сумата, присъдена му за парично уравнение на неговия дял.В молбата се подържа, че П. Р. А. и И. Ц. Г. са изпълнили задължението си частично, като са заплатили на молителя сумата 2000 лв.Разликата от 2 096 лв е останала неизплатена и до настоящия момент. С молба-уточнение от 23.3.2011 г В. Т. е заявява, че наред с искането си за обезсилване на възлагателното решение поради неизпълнение предявява и установителни искове за прогласяване нищожността на съдебните решения по допускане и извършване на делбата поради неучастие на всички съсобственици в делбата.
С първоинстанционното решение от 29.9.2011 г, постановено по гр.дело № 10562/2008 г, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав е отхвърлил като неоснователен иска за обезсилване на възлагателното решение поради частично неизпълнение, а с допълнителното решение от 12.1.2011 г, постановено по същото дело СРС е отхвърлил като неоснователни исковете за прогласяване нищожността на решение от 9.5.1973 г за допускане на делба и това за извършването й от 18.2.1974 г, постановени по гр.дело № 1610/1970 г на СРС.
С въззивното решение съдът е приел от правна страна, че решението за възлагане е постановено и влязло в сила през 1974 г, при действието на чл.288 ал.6 от ГПК /ред изм.ДВ бр.90/10.11.1961 г/, при която вещноправния ефект на решението е настъпил още с влизането му в сила.Според приложимия към този момент правен режим обезсилването на решението за възлагане се осъществява в самостоятелно производство за възлагателни решения влезли в сила между 14.11.1961 г и 20.7.1999 г.След влизане в сила на решението по конститутивния иск с правно основание чл.288 ал.7 от ГПК /отм/ /ред.до ДВ бр.64/1999 г/ се възстановява висящността на делбения процес във втората му фаза по извършване на делбата.Приел е, че съобразно приложимия чл.288 ал.6 от ГПК /отм/ /ред /изм. ДВ бр.90 /10.11.1961 г/ сумите по ал.2 за възлагане и заплащане на уравнителните вноски е следвало да бъдат заплатени по следния начин : 20 на сто в тримесечен срок от влизане на решението в сила, 20 на сто в следващите три месеца и по 10 на сто всяко следващо тримесечие.При неплащане на две вноски, решението за възлагане се обезсилва по искане н заинтересуваната страна.В тази приложима редакция разсрочването на задължението се извършва единствено по силата на закона –ППВС № 4/64 г.При тези данни въззивният съд е приел, че действително по делото липсват доказателства П. Т. и И. Г. да са заплатили остатъка от вноските по цялото задължение.Независимо от това искът за обезсилване се явява погасен по давност, предвид заявеното от ответниците възражение.Съгласно разпоредбата на чл.110 с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок.За паричното задължение на ищеца намира приложение погасителната давност по ЗЗД.По отношение на иска за обезсилване на възлагателното решение общата петгодишна давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а именно при настъпване на нормативно определените падежи на вноските, без покана.Първите 20 % или сумата 819, 20 лв се дължат в тримесечен срок от влизане в сила на възлагателното решение-т.е. до 19.6.1974 г.Плащането на втората вноска в размер на 20 % или 819, 20 лв се дължи в следващите три месеца или до 19.9.1974 г.Плащането по 10 % или по 409, 60 лв е дължимо за останалите общо 6 тримесечия, а именно : на 19.12.74 г, на 19.3.75 г, на 19.675 г, на 19.9.75 г на 19.12.75 г и на 19.3.76 г.Най-късно считано от последната дата на забава за плащане на последните две вноски възниква потестативното право на ищеца да поиска обезсилване на решението за възлагане.Искът предявен на 3.5.2010 г е погасен по давност и поради което е отхвърлен като неоснователен.С решението си въззивният съд е приел, че ищецът не е предявил искове за нищожност на решенията за допускане и извършване на делбата, тъй като липсва подобна обстоятелствена част и петитум.Независимо от това е приел за недопустимо обективното съединяване на иск за обезсилване на възлагателно решение по чл.288 ал.6 от ГПК /отм/ с установителни искове за прогласяване на нищожност на делбените решения.Приел е че тези искове подлежат на разглеждане по общия исков ред по реда на ГПК в сила от 1.3.2008 г, докато производството по обезсилване на решението следва да бъде осъществено по реда действал към момента на постановяване на възлагателното решение, чието обезсилване се иска.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По първия въпрос съществува задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г на , ОСГК.Съгласно тази практика обезсилването по право по чл. 288, ал. 7 ГПК е уредено със ЗИДГПК – обн., ДВ, бр. 64 от 1999 г и съставлява нов фактически състав, различен по своята правна характеристика и последици от този, регламентиран с предходните редакции на разпоредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК (до и с ДВ, бр. 124 от 1997 г.). На обезсилване по право подлежат решенията по възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. З ГПК, постановени след 19.07.1999 г. – влизането в сила на ЗИДГПК с ДВ, бр., 64 от 1999 г. Само по отношение на тези възлагателни решения законът обуславя пораждането на вещноправния им (конститутивен) ефект и превръщането на спорната съсобственост в индивидуална собственост с изтичане на срок и плащане на парично уравнение в рамките на същия, имащи характера на отлагателно условие. Само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в 6-месечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното решение получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не настъпи поради неплащането в срок в резултат на бездействие на съделителя длъжник, то не настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт. За времето до извършване на надлежно плащане в рамките на 6-месечния срок получилият възлагане съделител няма правата на собственик на имота и не може да извършва валидни разпоредителни сделки с него. При неплащане в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК от процесуалноправна страна са налице условията да се прогласи настъпилото обезсилване на възлагателното решение по право и се възстанови висящността на делбения процес във втората му фаза. От материалноправна страна следва, че спорната съсобственост е запазена.
Правният режим на обезсилването на основание чл. 288, ал. 7 ГПК до последните законодателни изменения – ЗИДГПК, приет с ДВ, бр. 64 от 1999 г., регламентира обезсилването на възлагателни решения по чл. 288, ал. 2 и ал. З ГПК като самостоятелно исково производство. С влизане в сила на възлагателните решения по чл. 288, ал. 2 и ал. З ГПК настъпва вещноправният ефект на конститутивното решение. Съделителят, комуто е възложен имотът, става собственик с влизане в сила на възлагателното решение. Съделителят, комуто е присъдено паричното уравнение на дял, е кредитор по вземането и при неизпълнение разполага с правната възможност да иска обезсилване по исков ред. Само влязлото в сила решение по конститутивния иск по чл. 288, ал. 7 ГПК (редакция до ДВ, бр. 64 от 1999 г.) възстановява висящността на делбения процес във втората фаза по извършване на делбата.
По втория въпрос.Липсва противоречие в практиката по въпроса допустимо ли е съединяването на искове, които подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред. Производството по чл. 288, ал. 7 ГПК е част от делбеното, което е особено исково производство. По реда на особените искови производства се решават само спорове относно точно посочените от закона граждански права. В производството по чл. 288, ал. 7 ГПК предмет на спора между участващите в делбата съделители е дали длъжникът по уравнението, комуто е възложен имота има неизплатена една пълна вноска в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК. В това особено исково производство не могат да се съединяват за едновременно разглеждане искове, подлежащи на разглеждане по общия исков ред, по какъвто ред подлежи на разглеждане вторият иск за прогласяване нищожността на делбата поради неучастие на съделител в нея.В този смисъл решение № 432 от 24.VII.1996 г. по гр. д. № 768/95 г., I г./. Тази съдебна практика не се нуждае от осъвременяване, тъй като по отношение на допустимостта на съединяване на исковете в гражданския процес при действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г се прилагат същите правила.Съгласно чл.210 ал.1 от ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако не са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред.
По третия въпрос.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.В разглеждания случай предмет на мотивите на въззивното решение не е бил въпроса „погасява ли се по давност правото на държавата да търси вземанията си по съдебен ред”, още повече държавата не е ищец по този спор.Поради това не е налице основната предпоставка за селектиране на касационната жалба по реда на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като поставения от касатора въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил изводите на въззивния съд.
С оглед гореизложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5004 от 1.7.2013 г, постановено по гр.дело № 4/2013 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-A състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: