2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4465/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр.София, 12.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октотмври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4465/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пернишкия окръжен съд с № 58 от 11.03.2013 год., постановено по гр.дело № 1053/2013 год., с което е потвърдено решение № 260 от 01.06.2012 год. и определение от 27.09.2012 год. по гр.дело № 5899/2008 год. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от Е. С. М. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН] и Б. С. М. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН] против Б. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] за признаване за установено, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на УПИ ХІ-3016 в квартал 68 по плана на [населено място], при съседи: [улица]УПИ ХІІ-за гастроном и комбиниран магазин за нехранителни стоки, имот пл.№ 3017, имот пл.№ 8015 и УПИ Х-3015 с площ от около 550 кв.м., включени в УПИ ХІ-3016 и около 400 кв.м. зад него без посочен номер по скицата, представляващ крайната северна част от поземлен имот с идентификатор 55871.509.1568 съгласно кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 год., при граници: УПИ ХІV „За спортни нужди и парк”. УПИ Х-8015, [улица]. УПИ ХІІ „За гастроном и комбиниран магазин за нехранителни стоки” и УПИ ХІV „За спортни нужди и парк”, кв.68 по регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № ІІІ-39/13.12.1983 год., както и имот с площ от 400 кв.м. при следните граници: от север-ПИ пл.№ 8015, от изток-УПИ Х-3015 и УПИ ХІ-3016, от юг-УПИ Хіі „За гастроном и комбиниран магазин за нехранителни стоки”, и от запад – УПИ ХІV „За спортни нужди и парк”, кв.68 по регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № ІІІ-39/13.12.1983 год. и присъдените 250 лева разноски по делото.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Е. С. М., представляван от адвокат Т. М., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите:
– процесуалноправен: Как се разпределя доказателствената тежест между страните при предявен положителен установителен иск за признаване право на собственост на изтекла в полза на ищеца придобивна давност върху възстановен по реда на ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ недвижим имот по отношение доказването на земеделския характер на имота и включването му в ТКЗС;
– материалноправен въпрос: Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот, находящ се извън регулация при условие, че липсват доказателства за включването му в ТКЗС и може ли такъв имот да се придобие по давност и
– допустимо ли е постановяване на определение за изменение на решението в частта за разноските, ако не е представен списък по чл.80 ГПК.
От ответника по касация Б. С. И., представляван от адвокат К. Б. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответниците по касация Е. К. М., С. Б. С. и М. Б. Ш. от [населено място] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния недвижим имот на основание наследство и давностно владение тъй като липсват годни доказателства, че наследодателят им С. М. Ц.(К.) го е притежавал понеже удостоверение № 633/21.03(нечетлива година) на Димитровски околийски съд и опис-декларация за членство в ТКЗС не пораждат и не установяват собственически права, а липсва и идентичност между имотите по тези документи и индивидуализирания в исковата молба имот. Взето е предвид, че от данните на приложеното адм.дело № 256/2007 год. и адм.дело № 359/2007 год. на Административен съд-Перник са основавали правото си на собственост върху част от имот пл.№ 3016/парцел Х-3016 в кв.68 по регулационния план от 1983 год. на [населено място] по наследство от майка им М. Ц. Ц., съгласно нот.акт № 62, том VІ, н.дело № 1870/1977 год., въз основа на което е и записването в разписния лист към плана от 1983 год. Отчетено е, че придобивна давност върху земеделски имот, който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ започва да тече най-рано от 22.11.1997 год.-влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и понеже с решение на ПК-П. № 255 от 05.04.1999 год. е възстановено правото на собственост върху процесния имот на наследници на И. Ф. К.-то към 03.11.2008 год., когато е предявен иска с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК не е изтекъл в полза на ищците десетгодишният давностен срок, а в случая се касае за земеделски имот, по отношение на който намира приложение нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл.86 ЗС като към момента на образуване на ТКЗС през 1950 год. същият не е влизал в застроената част на селището, което е довело до отхвърляне на иска на предявеното основание.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд от 27.09.2012 год. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 250 лева въззивният съд е приел, че процесуалният представител на ответника е направил своевременно искане за изменение на решението в частта му за разноските, за което съдът е пропуснал да се произнесе, поради което същото е основателно.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Твърденията на касатора за наличие на противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд и тази на въззивни съдилища по приложението на чл.124, ал.1 ГПК са изцяло необосновани. Представените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения са постановени по граждански дела, които не са идентични с настоящия спор.
Приложените решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 ГПК касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 197 от 10.05.2011 год. по гр.дело № 430/2010 год. на І-во гражданско отделение е свързано с приложението на чл.10 и сл.ЗСПЗЗ, чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, но във връзка с чл.219 ЗЗД/отм./;
Решение № 249 от 04.07.2011 год. по гр.дело № 621/2010 год. на същото отделение се отнася до имот, който е бил под режима на ЗР ПВПВННИ/отм./ посредством Указа за регулиране на правни сделки върху някои недвижими имоти, за който не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ доколкото той не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ;
Решение № 21 от 04.02.2011 год. по гр.дело № 1327/2009 год. на ІІ-ро гражданско отделение касае имот, за който не е установено да е отнеман или включван в ТКЗС и при липса на пречки по чл.19 ЗСПЗЗ е придобит по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС;
Решение № 942/09 от 24.02.2009 год. по гр.дело № 2967/2008 год. по описа на ІV-то гражданско отделение е постановено по установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./, за който земеделски имот (лична-частна собственост) не се прилагат правилата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ във връзка с чл.79, ал.1 ЗС при неприложимост нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ във връзка с чл.86 ЗЗД;
Решение от 15.02.2012 год. по гр.дело № 6874/2010 год. на Софийския градски съд, ІV-Б състав се отнася до имот, правото на собственост върху който не е губено, нито е губено владението в реални граници, не е включван в ТКЗС, а включването му във фонда по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и придобиването му в собственост от общината не е намерило опора в закона, а
Решение № 223 от 28.05.2012 год. по гр.дело № 89/2012 год. на Софийския окръжен съд касае имот, който не е държавен и не е внасян в ТКЗС, при което е придобит по давност.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни необоснованост, нарушения на процесуални правила и материалния закон, които са основание за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното определение също не следва да се допуска до касационно обжалване – в този смисъл и т.8 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на спора на ответника по касация Б. С. И. не се присъждат разноски за адвокатски хонорар 500 лева за настоящото производство тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 58 от 11.03.2013 год., постановено по гр.дело № 1053/2013 год. на Пернишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: