2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5687/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 14.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5687/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 59 от 21.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 100/2012 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 59 от 22.04.2010 год. по гр.дело № 36/2009 год. на Луковитски районен съд и вместо него е постановено друго за признаване за установено по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.124 от ГПК, предявен от С. И. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Л., [улица]; Ц. И. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Л., [улица] Д. И. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Х., [улица], по отношение на Д. И. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], Л. област, [улица], с настоящ адрес [населено място], общ.Бяла С., обл.В., Дом за стари хора, Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.11, 41 р-н централен, Д. С. Р., ЕГН [ЕГН] от г р.П., [улица], ет.11, ап.41, че към момента на образуване на ТКЗС, техния наследодател Д. Н. Сърбина, б.ж. на [населено място] е бил собственик на нива от 1.800 дка в м.”Х.”, землище [населено място], при граници от две страни път, В. В. и наследници на С. И., който понастоящем попада в имот № 32019 по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], м.”Мушат”, възстановен на Кита С. Р..
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Добрина И. М., представлявана от адвокат Н. И., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК като в изложението с вх.№ 4168 от 26.06.2013 год. е посочено, че правната квалификация на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е неправилна тъй като местността „У.” не е „вкарвана в ТКЗС”, а „винаги е предоставяна за ползване на физически лица”.
Ответниците по касация – С. И. И., Ц. И. Д., Д. И. Н., Р. Д. Р. и Д. С. Р. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният имот е описан в опис декларация № 1429 под № 1 за внасяне в ТКЗС на Д. Н. Сърбина (наследодател на ищеца по спора и неговите правоприемници), който съответства при действие на КВС и КККР на данните по протокол от 10.02.1941 год. за съдебна делба на имотите на Н. И. Сърбина, по гр.ч.х.д.№ 56/1941 год. на Луковитския околийски съд, с която на Д. Н. И. е поставена в реален дял ? ид.ч. от нива в м.”Х.”, цялата от 6 дка. Взето е предвид, че в хода на процеса Добрина И. М. се е позовала само на давностно владение към момента на образуване на ТКЗС 1958-1959 год. тъй като е посочила, че не разполага с писмени автентични документи за придобиване на имота към онзи момент, а в преписка № 7518 от 10.03.1992 год. на ПК същата като наследник на Кита И. С. Р. е представила само клетвена декларация по чл.12 ЗСПЗЗ като с решение № 9 от 05.05.1992 год. е отказано възстановяването на нива от 10 дка в м.”У.”, идентични с „местности „Х.”, „Мушат”, който е отменен с решение от 22.09.1993 год. по гр.дело № 794/1993 год. на Луковитския районен съд (без да са индивидуализирани граници), а с решение № 1-РГ от 28.09.2007 год. ОСЗГ-Л. й е възстановено право на собственост в стари реални граници на нива с площ от 5.199 дка в местността „Мушат”, представляващ имот № 329019 по картата на землището на [населено място] като е съобразено, че останалата част от имота се е намирала на запад и попада под трасето на ж.п.линия. Отчетено е, че за периода към 1957 год. липсва кадастрален план за района, но съществува едромащабна топографска карта в мащаб 1:5000, изработена по карти от 1958-1962 год., на която не са отразени граници, но са отразени съществуването на двата пътя, между които са се намирали имотите като през западната им част по-късно е построена ж.п.линия. След анализ на събраните писмени и гласни доказателства е направен извод, че не е установено владение за срок от 20 години при условията на чл.34 ЗД/отм./ преди внасяне в ТКЗС, поради което не е придобит по давност от Добрина И. М..
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Отделен е въпросът, че искът с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим както е прието при първата касация с отменителното решение № 35 от 22.02.2012 год. по гр.дело № 419/2011 год. на Върховния касационен съд, състав на Гражданска колегия, второ отделение, чийто задължителни указания са съобразени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение – предмет на настоящата втора касация като в касационната жалба (уточняваща) с вх.№ 3863 от 14.06.2013 год., подадена чрез адвокат Н. И. се поддържа оплакване по чл.281, т.3 ГПК само по съображения, че процесният имот законосъобразно е възстановен на жалбоподателката Добрина И. М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 21.03.2013 год. по в.гр.дело № 100/2012 год. на Ловешкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: