3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
София, 14.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 7706/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Л. С. чрез пълномощника й адв.Е. К. от САК срещу определение № 17798 от 30.9.2013 г, постановено по гр.дело № 12865/2013 г на Софийски градски съд, АО, Трети „Б” състав, с което е потвърдено определение от 24.7.2013 г по гр.дело № 24562/13 г на СРС, Второ ГО, 74 състав.С първоинстанционното определение производството по делото е било прекратено и същото е изпратено за разглеждане от местно компетентния- Районен съд Велико Търново.
Ответникът по частната жалба [фирма] чрез пълномощника му адв.В. Д. оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Я. Л. С. от [населено място] е сезирала съда с искове за заплащане на трудово възнаграждение и мораторна лихва срещу [фирма]. Подала е исковата молба до Софийски районен съд.В нея подържа, че при ответника е изпълнявала длъжността „социален асистент”, ав периода 13.11.2012 г-14.3.2013 г е била командирована да изпълнява тази длъжност в [населено място]–Б..Трудовото й правоотношение прекратено със заповед № 507/14.3.2013 г.Счита, че след като е полагата труд в чужбина, компетентен да разгледа трудовия спор за присъждане на неизплатени трудови възнаграждения е Софийски районен съд.
Установено е, че към момента на завеждане на делото не се намират в съдебния район на Софийски районен съд нито седалището на ответника, нито мястото, където ищцата обичайно полага своя труд по трудовия договор, за изпълнение на задължения по който е предявил иска.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и изпращане по подсъдност на Районен съд-Велико Търново по възражение на ответника за местна подсъдност.
Въззивният съд е приел, че от представения по делото трудов договор е видно, че седалището на ответното дружество е в [населено място] и офиса на работодателя в този град е посочен като място на работа, за разпределение по обекти.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката сочи основанието за допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК. Сочи, че въпроса „ кой съд е компетентен да разгледа спора, когато работодателят е командировал работника да изпълнява трудовите си функции в чужбина /в случая в Б./” е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в две определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК /определение № 63 от 10.2.2011 г по гр.дело № 21/2011 г на ВКС, Трето ГО, определение № 247 от 28.5.2013 г по гр.дело № 2972/2013 г на ВКС, Първо ГО/ и е противоречиво решаван от съдилищата, за което се сочи определение от 24.3.2011 г по гр.дело № 208/2011 г на Врачански районен съд, Гражданско отделение.
В приложената практика поставения от жалбоподателката процесуално правен въпрос е разрешен в същия смисъл, в който са и мотивите на съдебния акт, чието допускане до касационен контрол се претендира При положение, че ищецът не е направил предоставения му от закона – чл. 105 и чл. 114 от ГПК – избор, да предяви иска по трудово дело по седалището на ответника (обща местна подсъдност) или по мястото, където ищецът обичайно полага своя труд, на ответника не може да бъде отречено правото на възражение за местна подсъдност. Законът дава право на ищеца да определи пред кой съд да предяви иска по трудово дело – дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където той обичайно полага своя труд. Искът обаче не може да бъде предявен в друг съд по усмотрение на ищеца. В съдебната практика по този въпрос няма колебания.Разпоредбата на чл.365 от КТ на която се позована ищцата сочи хипотеза, в която се касае за български граждани, работещи в чужбина и български работодатели в чужбина.Ищцата е била командиравана да изпълнява трудовата си функция за известен период от време в чужбина, това обаче не обосновава приложението на чл.362 от КТ.В този случай и седалището на ответника и обичайното място на работа обосновават подсъдността на Великотърновски районен съд.В този смисъл е и приетото от въззивния съд разрешение.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
В. от горните мотиви, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17798 от 30.9.2013 г, постановено по гр.дело № 12865/2013 г на Софийски градски съд, АО, Трети „Б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.