Р Е Ш Е Н И Е
N 161
София ,02. 08. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 3970 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
Г. И. Г., Е. И. Г. и Н. С. В. са подали касационна жалба срещу решението от 21.05.2008 г. по гр.д. № 940 от 2007 г. на Софийския апелативен съд, ГК І-ви състав в частта, с която е оставено в сила решение от 7.03.2007 г. по гр.д. № 3059 от 2004 г. на Софийски градски съд и дружеството “Д и К”Е. е осъдено да заплати на Г. И. Г. сумата 11 350 лв., на Е. И. Г. сумата 11 350 лв. и на Н. С. М. сумата 22 700 лева. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради неговата необоснованост и противоречие с материалния закон.
С определение № 368/09 от 18.05.2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение , постановено по гр.д. № 3970/2009 е допуснато касационно разглеждане на решението по основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите : как следва да се определи равностойността на престацията, която вече не съществува при отпадане на основанието по което е дадена и вторият процесуален въпрос е квалификацията на спорното материално право обуславя ли се от фактическите основания, наведени в обстоятелствената част на исковата молба.
Ответниците Д. А. С. и “Д и К”Е. не са представили писмено становище.
Ответникът С. П. С. оспорва жалбата и намира, че решението е правилно , като развива съображения по въпросите, по които е допуснато касационното разглеждане при
Касационата жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за нея . Жалбата е подадена в законният едномесечен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна , а касираният съдебен акт е неправилен.
Г. И. Г., Е. И. Г. и Н. С. В. са поискали ответниците да бъдат осъдени солидарно да им заплатят сумата 475 000 лв., представляваща равностойността на собствените им идеални части от недвижим имот, обект на договори за замяна , които са развалени на основание чл.87, ал.3 ЗЗД и който те не могат да получат обратно тъй като са били отчуждени в полза на трето лице и придобитото от него право на собственост им е противопоставимо. Изложените факти и направеното искане в исковата молба следва да се квалифицират като спор по чл.57, ал.2 ЗЗД.
Софийския апелативен съд е намерил с оглед изложените фактически основания в исковата молба , че са предявени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД като е осъдил ответното дружество да заплати равностойността на идеалните части на ищците към датата на продажбата на имота, осъществена от Д. С. Тази квалификация е не е съобразена с изложените фактически основания в обстоятелствената част на исковата молба и направеното искане с нея. По делото обаче са възприети фактите, които са отразени в исковата молба и те безспорно са следните:
Г. И. Г., Е. И. Г. и Н. С. В. са сключили с дружеството предварителни , а в последствие и окончателни договори, с които са прехвърлили собствените си по 1/6 идеална част за първите двама и 1/3 идеална част за последната ищца от двуетажна жилищна сграда, ведно с 346/ 646 идеални части от дворното място върху което е изградена , с площ от 346 кв.м. представляващо парцел **** от кв. 224 , както и толкова идеални части от парцел **** 121 от кв.224 по плана на гр. С. м. “Л” , ул. “. № 52 срещу учредяване на право на строеж от страна на “Д и К” Е. върху терена за изграждане на жилищни обекти и предаването им в завършен вид , които са конкретизирани в нотариалните актове. Дружеството без да изпълни поетите задължения за строителство по договорите е дарило придобитите идеални части на лицето С. С. на 30.07.1998 г.
С. С. от своя страна с договор за дарение от 21.01.2000 г. е подарил имотите на майка си Д, която от своя страна с н.а. № 23 ,т.01, н.д. № 33 от 2000 г. ги е продала на “Б”Е. за сумата 475 000 лева. С влязло в сила решение по гр.д. № 292 от 2001 г. на СГС, 1 -4 състав сключените договори за замяна между касаторите и търговското дружество са били развалени на основание чл.87, ал.3 ЗЗД и на основание чл.135 ЗЗД договора за дарение от дружеството в полза на С. С. е приет за недействителен по отношение на Г. И. Г., Е. И. Г. и Н. С. В..
САС е съединил две дела с еднакъв предмет тъй като и по двете е било предявено едно и също спорно право, но по първо образуваното производство исковете са били заявени като частични. Софийски апелативен съд се е произнесъл с общо решение по съединените на основание чл.123 ГПК искове , предявени от ищците срещу ответниците , по които са били образувани в гр.д. № 3* от 2004 г. и гр.д. № 1* от 2005 г. на СГС, 1 отделение, 11 състав като е уважил частично исковете и е осъдил “Д и К” Е. да заплати на Г. И. Г., Е. И. Г. по 11 350 лв. , а на Н. С. В.- 22 700 лв. , представляваща равностойността на съответната идеална част от имота, който е бил обект на замяната по средната пазарна цена към датата на отчуждаването на имота в полза на третото лице, чийто права са им противопоставими.
Жалбата е основателна – въззивното решение по предявените в субективно съединение облигационни искове е допустимо и правилно като краен резултат , но квалификацията на спорното право е неправилна. Въззивният съд е разгледал предявените искове, очертани по предмет с твърденията в исковата молба, които са установявани в процеса и обсъждани в решението на АС. Погрешно обаче ги е квалифицирал по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, наместо по чл. 57, ал.2 от ЗЗД, с което е нарушил материалния закон. Разпоредбата на чл. 57 ЗЗД изрично предвижда възможността да се иска връщане на определена вещ ако не е налице основание същата да се държи от ответника. В случая държането върху имота е предадено по силата на възникнала между страните облигационна връзка, а именно сключени договори, оформени с нотариален акт, които в последствие са развалени. Когато обаче вещта не е налице се дължи равностойността й при условията на чл.57, ал.2 ЗЗД. В текста са разгледани две хипотези, включващи различни фактически състави, поставени в зависимост от поканата за връщане и момента на отчуждаването й.
С оглед обстоятелството, че липсва касационна жалба от ответната страна следва да се приеме, че крайният резултат на решението е правилен предвид съществуващата забрана да не се влошава положението на жалбоподателя.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в решението от 21.05.2008 г. по гр.д. № 940 от 2007 г. на Софийския апелативен съд, ГК І-ви състав .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: