5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 16.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 54/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Е. от [населено място] чрез пълномощника й адв.Р. Н., АК С. срещу решение от 16.10.2012 г, постановено по гр.дело № 141/2012 г на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 274/10.5.2012 г по гр.дело № 936/2011 г по описа на Районен съд Силистра.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен, предявеният от Н. А. Е. срещу А. М. Х. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на стая и коридор /оцветени със син цвят на скицата приложение № 1 към депозираната по делото съдебно-техническа експертиза/, със застроена площ от 23, 23 кв.м, които са част от имот, представляващ самостоятелен обект в южната част на сграда с идентификатор ….., построена в имот с идентификатор …… със застроена площ от 55, 63 кв.м на един етаж, при граници на самостоятелния обект : изток-зид, запад-сграда с идентификатор ……., юг-зид, север-самостоятелен обект в същата сграда, както и обективно съединения с него иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД за сумата 1950 лв, представляваща обезщетение за ползване на описания имот в периода 1.10.2008 г-31.3.2011 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът Н. А. Е. подържа че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация А. М. Х. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 6.4.92 г между председателя на ОбНС С. от една страна, от друга Н. А. Г. /Н. А. Е./е сключен договор за продажба на недвижим имот по реда на Н., по силата на който ищцата е закупила апартамент № …, в сградата на ул.”” в [населено място], състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения с полезна площ от 32 кв.м и принадлежащото му избено помещение № … с полезна площ от 10 кв.м и 0,0100 % ид.части от общите части на сградата, при съседи на апартамента : ляво-зид, дясно-зид, горе-таван, долу-маза.Установено е, че на 1.3.92 г между председателя на ИК на ОбНС [населено място] от една страна, а от друга Н. Р. И./Н. Р. А./ е сключен договор за продажба по силата на който, последната е закупила от държавата по реда на Н. апартамент № 1, на ет.1 на ул.””, състоящ се от стая, кухня и тоалетна с полезна площ от 32 кв.м и избено помещение с площ от 10 кв.м при съседи на апартамента : ляво-къща, дясно-къща, горе-таван, долу-избено помещение. С нотариален акт за собственост № …., т…., рег.№ …/…. г по дело …./…. г съставен въз основа на писмени документи Н. А. Е. е призната за собственик на пристройка , състояща се от една стая, със застроена площ от 14 кв.м, която представлява предверие към съществуващото й жилище.Жилищната пристройка е изградена въз основа на възмездно отстъпено право на пристрояване на общински поземлени имот с идентификатор ……
От приетото като неоспорено заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намират двата апартамента е построена през 1939 г като къща-близнак за нуждите на офицерите от пограничния полк.състояла се е от два огледални апартамента с идентично разпределение, състоящо се от салон, две стаи, кухня, тоалетна и избено помещение.Установено е, че преди настаняане на ищцата в процесния апартамент № …, от бившия обитател е било извършено преустройство, изразяващо се в изграждане на преграден зид, който да разделя обширното предверие, в резултат на което апартаментът е разделен на две части : югозападна, състояща се от стая, кухня, коридор и тоалетна, която част при действието на нормативната уредба към датата на „преустройството” и понастоящем представлява самостоятелен жилищен обект.Този обект е разположен в южната част на сградата и в него е настанена ищцата по силата на представената по делото настанителна заповед.Югоизточната част от жилището, състояща се от коридор /част от салона/ и стая е продадена на Н. И..От правна страна съдът е приел, че имота, ползван от ответника е бил обособен към 17.5.1963 г като самостоятелно жилище за задоволяване нуждите на крайно нуждаещите се, поради което и съгласно задължителните разяснения на ТР 96/71 г на ОСГК е представлявал годен обект на разпореждане.Този имот е продаден от държавата на Н. И. по силата на цитирания по-горе договор за продажба.При това положение въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на продаденото с договор от 11.3.1992 г жилище, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи, че решението е неправилно и необосновано, което е касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа се, че въззивният съд е обосновал погрешни правни изводи приемайки, че продаденото на Н. И., обитавано от ответника жилище, представлява самостоятелен обект на правото на собственост.Това жилище не отговаря на строителните правила и норми, действащи към момента на обособяването му.Следователно то принадлежи към апартамента на ищцата-касатор в настоящото производство, която успешно би могла да проведе по отношение на него иска за ревандикация по чл.108 от ЗС.
С оглед съдържанието на изложението по чл.284 ал.3 от ГПК съдът намира следното : Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.ВКС е длъжен да прецени дали е формулиран правен въпрос и дали същият е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.Задължение на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Жалбоподателя е длъжен на основание чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания, относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен процесуално или материално правен въпрос, а касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.Прието е също, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В разглеждания случай в представеното изложение, депозирано по реда на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК липсва формулиран процесуално или материално- правен въпрос.Твърденията на касатора, че решението е неправилно, необосновано, а изводите на съда са незаконосъобразни, касаят правилността на съдебния акт и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване.Липсват както основната така и допълнителната предпоставка за селекция на касационната жалба, доколкото възпроизвеждането на текста на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не представлява мотивиране на изложението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори жилището, предоставено за ползване на ответника да не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а договора за продажбата му сключен с държавата да е нищожен, то това не би направило ищцата носител на правото на собстквеност върху тази част от преустроеното жилище.Правото на собственост може да бъде придобито въз основа на няколко способа–по силата на придобивна сделка, въз основа на придобивна давност и с адмиминистартивен акт, а ищцата не се легитимира като собственик въз основа на нито едно от тези основания.
С оглед гореизложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2012 г, постановено по гр.дело № 141/2012 г на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: