1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1145/10 г.
Гр. С., 21.12..2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
Василка Илиева
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Теодора Нинова
гражданско дело № 734/2010 г
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на В. окръжен съд, постановено под № 37 от 2.3.2010 г. по в.гр.д.№ 1091/2009 г. в частта, с която е обезсилено решение № 616 от 24.09.2009 г. по гр.д.№ 455 по описа за 2009 г. на В. районен съд, вместо което е постановено друго за връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който да се произнесе по иска за установяване верността на документа Н.а. № 84, т.І, нот.д.№ 135/2000 г. на нотариус Д. Д., с район на действие В., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 145 в частта му, че е представено пълномощно от П. И. К. за извършване на дарствената сделка на 23.02.2000 г. в полза на К. П. К., по иска за собственост на ? ид.ч. на недвижимия имот, находящ се в гр.В.Т., ул.”П. П.” № 4, вх.”Б”, а именно: дворно място с площ от 416 кв.м., представляващо парцел І-82 от кв.3 по плана на Гр.В.Т., при граници: улица, парцел V-83, парцел 82 и имот № 81, заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на два етажа, с гараж и магазин, застроена на 108.58 кв.м., състояща се от три спални, дневна, трапезария и кухня, сервизни и складови помещения, на основание нищожност поради липса на представителна власт.
Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Н. И. и К. П. К. представлявани от адвокат К. С. от Великотърновската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като съдебният акт е прецедент, който противоречи на утвърдената съдебна практика, когато се постановява връщане на делото за ново разглеждане на непредявен преюдициален спор при очевидно недопустим главен иск, който е погасен по давност и доказана в процеса преклузия на правото на завеждане на такъв иск”, а освен това”, от съществено значение за развитието на правото е необходимостта на тълкуване относно приложението на нормата на чл.22, ал. 3 СК /отм./ и заверените случаи на спорове възникнали по време на действие на отменения СК и приложима ли е нормата на чл.24, ал. 4 СК /нов 2009 г./”-прилага едно съдебно решение.
От ответника по касация П. И. К., представляван от адвокат П. Ц. П. от Габровската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287 ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане въззивният съд е приел, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск тъй като по делото няма твърдения единият съпруг да се е разпоредил сам с недвижимия имот каквато е хипотезата на чл.22, ал. 3 СК /отм./, а се поддържа, че ответницата е действала от името на ищеца без представителна власт-иск по чл.42, ал. 2 ЗЗД, по който няма произнасяне.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационното обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационният съд че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Така както са наведени основанията в изложението за допустимост сочат на неправилност на обжалвания съдебен акт-аргументи по чл.281 ГПК.
Представеното решение № 639 от 22.9.1987 г. на ІІІ гражданско отделение на Върховния съд /не е посочено номера на гражданското дело/ касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.110 ЗЗД, но за освобождаване на жилище по отменения ЗНО.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд, постановено под № 37 на 2.3.2010 г. по в.гр.д.№ 1091/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: