3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 05.05. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело №184/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба Министерство на земеделието и храните, против въззивно решение от 09.04.2008 г. по гр.д.№ 606/2006 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д състав,с което е отменено решение от 04.01.2006 г. по гр.д.№ 8012/2005 г. на СРС, ГК, 64 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на В. В. Н. против МЗГ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за разликата от 319,45 лева до 512,21 лева, и ответникът е осъден да заплати на ищеца още 192,76 лева. Със същото решение е оставено в сила решението на районния съд, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата 319,45 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено молба, се твърди, че съгласно чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се също така, че тълкуването на закона по различен начин от съдилищата, т.е. различното решаване на еднородни случаи,към които се прилага една и съща норма, води до създаване на противоречива практика, имаща за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби. Сочи се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а именно : решение №1288/25.01.1995 г. по гр.д.№860/1994 г. на ІІІ г.о., решение №2/23.02.1999 г. на ІІІ г.о., и др., в които е възприето, че с подаването на молба, молителят е изпълнил условията на чл.345, ал.1 ГПК/отм./. Поради това се твърди, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това се сочи, че основание за допускане на касационно разглеждане е налице във всеки случай, при който произнасянето на съда по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми – резултат водещ до усъвършенствуване на правоприлагането, като в тази насока може да се даде тълкуване на чл.345, ал.1 КТ.Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – В. В. Н., е депозирал отговор по чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира следното:
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката “да се даде тълкуване на чл.345, ал.1 КТ” е бланкетна.
Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението към касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.04.2008 г. по гр.д.№ 606/2006 г. по описа на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ-Д състав г.к., по касационна жалба, подадена от Министерство на земеделието и храните – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:2