Определение №397 от 41533 по ч.пр. дело №4912/4912 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 397

София, 16.09.2013 година

Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Костадинка Арсова
Светлана Калинова

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4912 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №85,постановено на 01.04.2013г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№1606/2013г. е върната касационната жалба с вх.№12197 от 21.12.2012г.,подадена от В. К. И. срещу решение №484 от 23.11.2012г. по в.гр.д.№1115 от 2102г. на Великотърновския окръжен съд в частта,с която е потвърдено решение №587 от 16.05.2012г. по гр.д.№6090 от 2011г. на Великотърновски районен съд за осъждане на В. К. И. да заплати на Д. Х. М. сумата 3686.67лв.,представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствен имот в периода от 01.01.2008г. до 23.11.2011г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска /28.12.2011г./ и производството по гр.д.№1606/2012г. е прекратено.
Определението е обжалвано от В. К. И. с оплаквания,че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че при подаването на касационната си жалба е имала предвид обстоятелството, че искът е предявен срещу нея,баща й и брат й за 15000лв.,което обстоятелство съставът на І ГО на ВКС не е съобразил. Имала предвид също така и обстоятелството,че в диспозитива на решението на въззивния съд е посочено,че решението подлежи на обжалване пред ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по частна жалба Д. Х. М. изразява становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от В. К. И. касационна жалба срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд,постановено на 23.11.2012г. по гр.д.№1115/2012г. в обжалваната от нея част следва да бъде върната поради недопустимост на касационното обжалване,тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. ,тъй като цената на предявения от Д. М. срещу В. И. иск е 5000лв. /искът е предявен за 5000лв.,като е бил уважен за 3686.67лв.,а за разликата до 5000лв.-отхвърлен/,т.е. цената на иска не надхвърля като стойност границата,над която съгласно чл.280,ал.2 ГПК е допустимо касационно обжалване на въззивни решения по граждански дела.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид общата стойност на претенцията, която е предявена срещу трима ответници-К. И., И. И. и В. И.. Действително по реда на чл.73,ал.1, пр.3 ЗС ищецът Д. Х. М. е претендирал заплащане на сумата от 15000лв., но при условията на субективно пасивно съединяване на искове срещу трима ответници, като е претендирал всеки един от ответниците да му заплати по 5000лв.,т.е. цената на всеки един от предявените искове е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер. Всяка отделна претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е самостоятелна,доколкото и фактическите твърдения могат да бъдат различни по различните претенции,а дори и при идентичност на обстоятелствата,на които се основават исковете,изводите на съда досежно основателността на претенцията спрямо всеки един от ответниците могат да бъдат различни. Исковете срещу всеки един от ответниците могат да бъдат разглеждани в самостоятелно исково производство,като всеки един от тези искове има самостоятелен предмет дори при субективното им съединяване,с оглед на което тезата за общо определяне на цената на иска за всички искове не може да бъде споделена.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение №85/01.04.2013г. на тричленен състав на ВКС,І ГО,постановено по гр.д.№1606/2013г.

Председател:

Членове:

Scroll to Top