3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 18.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 49 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №166, постановено на 11.05.2015г. от тричленен състав на ВКС, ІІI ГО по гр.д.№1022/2015г. е оставена без разглеждане подадената от К. Г. С. на основание чл.303,ал.1 ГПК молба за отмяна на влязлото в сила решение от 15.07.2013г. по гр.д.№1520/2012г. на СГС.
Определението е обжалвано от К. Г. С. с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно тричленният състав на ІІI ГО на ВКС е приел, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл.303, ал.1 ГПК. Твърди, че в молбата за отмяна и мотивираното изложение към нея е посочил основанията за отмяна, включително обстоятелството, че при разглеждането на делото не е бил призоваван по надлежния ред, установен в ГПК, за откритите съдебни заседания по делото, изготвените определения и решения на СГС не са връчвани лично на него, поради което е пропуснал срока за обжалване на въззивното решение – съобщенията и призовките били изпращани на назначения от съда служебен защитник, който не го информирал за изготвените съдебни актове и поради това вследствие на нарушение на правилата за редовното му призоваване е бил лишен от възможността да участва в делото лично и не бил представляван надлежно от служебния защитник.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от К. Г. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тричленният състав на ІІI ГО на ВКС е приел, че не са налице мотивирани основания по различните хипотези на чл.303, ал.1 ГПК. Посочено е, че към молбата не са приложени нови писмени доказателства нито са изложени нови обстоятелства от съществено значение за делото, сочещи на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК; не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като нито са наведени твърдения, нито са представени доказателства за наличие на това основание; не са изложени обстоятелства, нито са посочени доказателства за наличието на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Прието е, че посоченото в молбата за отмяна обстоятелство за връчване на съобщението на процесуалния представител на молителя и отказа на съда да възстанови срока за касационно обжалване не обосновава наличие на хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Така изложените съображения за недопустимост на подадената от К. Г. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, постановено на 15.07.2013г. по гр.д.№1520/2012г. следва да бъдат споделени изцяло.
Производството за отмяна представлява извънреден извънистанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.303 ГПК и чл.304 ГПК и както е посочено в обжалваното определение, молбата за отмяна следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл.306, ал.1 ГПК. Ако посочените в молбата обстоятелства не обосновават наличие на изрично предвидено в чл.303 и чл.304 ГПК основание за отмяна, разглеждането й е недопустимо.
В случая в подадената на 03.12.2014г. молба с вх.№1049006 К. Г. С. е посочил, че не е бил уведомен по надлежен ред за изготвеното от СГС решение, тъй като съобщението за решението е било изпратено само до адв.И., че с писмена молба от 16.10.2013г. е снел пълномощията от адв.И. и поискал от въззивния съд да му изпрати лично съобщение с приложеното въззивно решение, да възстанови срока за обжалване и да назначи друг служебен защитник, за какъвто бил определен адв.П. П. от САК и делото било насрочено в открито съдебно заседание на 17.03.2014г., за което отново не му е изпратена призовка лично. Твърди, че адв.П. не е влязъл във връзка с него с цел съгласуване на процесуалните действия по делото, както съдът му указал, че е представил според дадените от съда указания копие от касационната жалба и изложението към нея, че по делото е проведено открито съдебно заседание и на 09.06.2014г., за което молителят е бил уведомен, но не е присъствал по здравословни причини и материални затруднения, след което молбата му за възстановяване на срока за обжалване е била отхвърлена.
Така наведените в молбата доводи, както е прието и в обжалваното определение, касаят провеждането на производството по възстановяване на срока за обжалване на постановеното от въззивния съд решение и не могат да обосноват наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като определението, с което съдът се произнася по искането за възстановяване на срока за обжалване не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Начинът, по който молителят е бил призоваван и представляван в производството по подадената от него молба за възстановяване на срока за обжалване и извършваните съдопроизводствени действия в това производство не биха могли да обосноват наличие на основание за отмяна на самото въззивно решение .
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №166/11.05.2015г.г. на тричленен състав на ВКС, ІІI ГО, постановено по гр.д.№1022/2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: