4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№209
София, 07.04.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 835 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.В. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 17.10.2013г. по гр.д.№338/2013г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора срещу [фирма] и ДП”Пристанищна инфраструктура” за предаване собствеността върху недвижим имот с площ от 1385кв.м., находящ се в [населено място], район “А.”, Ю. промишлена зона, на основание чл.108 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП/отм./ заприходяването на предоставеното имущество в баланса на преобразуваното дружество и какво е правното значение на записването на имот, предоставен за стопанисване и управление по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./ в баланса на преобразуваното дружество с оглед установяването, че е част от имуществото на преобразуваното предприятие, както и по въпроса задължително ли е за доказване на факта на придобиване на право на собственост върху имот по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./ да се представи инвентарна книга и счетоводни книги на дружеството към момента на преобразуването му или този факт може да бъде доказван с всички доказателствени средства, включително и с акта за държавна собственост, съставен по реда на чл.148 ППЗДС/отм./ след преобразуването на държавното предприятие, в който е изрично посочено, че имотът е включен в капитала на съответното дружество. К. твърди, че и по двата въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на разноски, посочени в отговора.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба ДП”Пристанищна инфраструктура” изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
К. поддържа,че въззивният съд е разрешил поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Сочи противоречие с разрешението,дадено в решение №643/04.01.2011г. по гр.д.№1196/2009г. на І ГО на ВКС, решение №263/19.07.2010г. по гр.д.№1157/2009г. на І ГО на ВКС, решение №406/25.11.2010г. по гр.д.№614/2010г. на ІІ ГО на ВКС, решение №66/18.04.2012г. по гр.д.№4932011г. на І ГО на ВКС, решение №238/09.08.2010г. по гр.д.№685/2009г. на ІІ ГО на ВКС, решение №44/03.08.2010г. по т.д.№678/2009г. на І ТО на ВКС и решение №97/29.03.2011г. по гр.д.№431/2010г. на ІІ ГО на ВКС, т.е. поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза, в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се обоснове наличие на разрешаване на поставените въпроси в противоречие с указанията, дадени в тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на Общото събрание на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ,обн.ДВ.бр.59 от 22.07.1994г./отм./, с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия,на Общото събрание на гражданска колегия, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, които въпроси следва да са обусловили крайния извод на съда досежно основателността на предявения иск, в какъвто смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1,т.2 и т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г.
В настоящия случай,за да достигне до извода,че предявеният от [фирма] иск за предаване владението на процесния имот е неоснователен, въззивният съд е приел на първо място, че по делото не са представени доказателства имотът да е вписан в инвентарната книга на [фирма] или в счетоводните книги на дружеството към момента на преобразуването му и че при липсата на такива доказателства следва да се приеме, че не е доказано преминаването на собствеността от държавата върху [фирма], нито че [фирма] е придобила собствеността по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Прието е, че установяването на правата на [фирма] е от значение за спора, тъй като правото си на собственост ищецът [фирма] обосновава с придобиване на имота по реда на глава 46 ТЗ в производство по несъстоятелност на [фирма] и постановление за възлагане на Окръжен съд-Варна от 12.04.2002г. по т.д.№161/1999г.
Налице е следователно произнасяне от въззивния съд по поставените от касатора въпроси. Основното съображение за отхвърляне на иска, което е обусловило и крайния извод на въззивния съд обаче е, че имотът представлява товарен автоподход с изграден кантар към пристанищен терминал В.-изток от пристанище за обществен транспорт с национално значение, като към 2003г. преди рехабилитацията си автоподходът и кантарът са имали статут на пристанищно съоръжение по смисъла на §2, т.16 ДР на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, съгласно който пристанищни съоръжение са елементи от инфраструктурата, трайно прикрепени към терена, предназначени или свързани с осъществяването на дейности или услуги в обектите по чл.107 като кейовите стени, железопътните и автомобилните подходи, подкрановите пътища и др. Посочено е, че чл.107, ал.1 ЗМПВВППРБ определя пристанищните съоръжения като публична държавна собственост, а съгласно чл.103, ал.3 от същия закон Пристанище В. е изрично посочено като пристанище за обществен транспорт с национално значение. Посочено е също така, че по силата на чл.106 ЗМПВВППРБ пристанищната територия и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение са публична държавна собственост, с оглед на което е прието, че спорният имот представлява пристанищно съоръжение, респ. пристанищна инфраструктура от пристанище за обществен транспорт с национално значение и има характера на публична държавна собственост.
За да се извърши преценка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване следва да се има предвид, че ответниците по предявения иск се позовават на споразумение от 12.12.2002г. между [фирма] и [фирма], праводател на касатора, във връзка с изпълнение на обект “Рехабилитация и реконструкция на товарен автоподход-Пристанище В.-изток, с който [фирма] е приело безвъзмездно да предостави на [фирма] площи, в които попада и спорния имот, който впоследствие е включен в капитала на ДП”Пристанищна инфраструктура”, за което е съставен и А. №8087/23.12.2011г. Основният спорен въпрос по делото следователно е дали имотът е бил включен в активите на [фирма] към момента на апортирането му в капитала на [фирма], както и дали попада в територията и пристанищната инфраструктура на пристанище за обществен транспорт с национално значение, отговорът на който е обусловил и крайния извод за неоснователност на предявения иск. Такива въпроси обаче в изложението не се поставят и не се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. А доколкото касаторът не счита за спорни и съществени въпросите, с разрешаването на които въззивният съд е обвързал крайния изход на спора, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на [фирма] следва да бъде присъдена сумата 2319лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяваната в производството защита.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.10.2013г. по гр.д.№338/2013г. по описа на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на [фирма] сумата 2319.00лв. /две хиляди триста и деветнадесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: