4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 26.01.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6237 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Х. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 23.06.2014г. по гр.д.№256/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Х. Н. Х. против З.”П.” и П. Т. Ж. положителен установителен иск за признаване за установено, че Х. Н. Х. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], в бившия стопански двор на селото, а именно: краварник със ЗП 899кв.м., построен в ПИ №266008 в м.”До село”, както и искането за отмяна на констативен н.а.№68, том VІ, рег.№4178, н.д.№808/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали е налице представителна власт за сключване на представения по делото предварителен договор от 02.03.2005г. и дали същият е валиден с оглед разпоредбата на §29 ПЗР ЗСПЗЗ във вр. с чл.56, ал.5 /нова-ДВ.бр.122 от 1997г./ и ал.6 /нова-ДВ.бр.18 от 1999г./ ППЗСПЗЗ и в съответствие с процедурата по чл.52, ал.2, §1ж, ал.2, чл.48, ал.8 и чл.43, ал.2 във вр. с чл.30, ал.2 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.12, ал.3 от Наредбата за търговете. К. поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС, поставените въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, както и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Т. Ж. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба З.”П.” не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че предявените от Х. Н. Х. искове са неоснователни въззивният съд е приел, че представеният по делото предварителен договор от 12.03.2005г., с който С. на правоимащите към З.”Златен клас” се е задължил да продаде на Х. Н. Х. процесния имот, е нищожен, тъй като не е сключен по време на мандата на комисията по §29 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн.ДВ.бр.98 от 31.07.1997г./ Прието е, че по делото не са представени доказателства, че лицата, подписали предварителния договор, са упълномощени по предвидения в закона ред да извършат продажбата на това имущество.
Прието е също така, че въз основа на този предварителен договор Х. Н. не е станал собственик на имота, тъй като предварителният договор не прехвърля право на собственост и не представлява разпореждане с имущество, а е източник на облигационни отношения, обвързващи страните да се извърши продажбата в предвидената от закона форма.
Изложени са съображения, че дори да се приеме, че сключеният на 02.03.2005г. договор да не е предварителен, а окончателен такъв, то този договор е нищожен, тъй като не е сключен в предвидената в §29 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ форма /писмена форма с нотариална заверка на подписите/-представеният договор е писмен, но без нотариална заверка на подписите.
Изложени са и съображения, че не се установява да е осъществено поддържаното придобивно основание придобиване правото на собственост върху имота по давност, тъй като не е налице присъединяване на владение по смисъла на чл.82 ЗС, нито се установява Х. Н. да е имал качеството добросъвестен владелец.
Три са следователно основните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които имат значение за изхода на правния спор-налице ли е представителна власт при сключването на договора за подписалите го от името на правоимащите; може ли със сключен в писмена форма предварителен договор да бъде прехвърлено право на собственост върху недвижим имот; спазена ли е изискуемата от закона форма при сключването на договора, ако се приеме, че същият съдържа воля за разпореждане с правото на собственост върху имота. Отрицателният отговор на който и да е от тези въпроси обосновава краен извод за неоснователност на предявения иск.
По въпроса за възможността със сключен в писмена форма предварителен договор да бъде прехвърлено право на собственост върху недвижим имот съдебната практика е трайна и непротиворечива-приема се, че предварителният договор съдържа само изявления за поемане на задължение за сключване на окончателен договор за прехвърляне на вещно право, което не би могло да има за последица преминаване правото на собственост в патримониума на лицето, на което е изразена воля това право да бъде прехвърлено в един последващ момент. Изразеното от въззивния съд становище съответства на така установената съдебна практика, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос.
По въпроса дали е спазена изискуемата от закона форма при сключване на договора, ако се приеме, че същият съдържа воля за разпореждане с правото на собственост върху имота, в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №301/24.06.2011г. по гр.д.№1154/2010г. на І ГО, представено с касационната жалба, е прието, че едва с изменението на §29, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ.бр.98/28.10.1997г./ е въведено изискването договорът за продажба на имущество на правоимащите лица от имуществото на бившето ТКЗС да се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, но до този момент формата е обикновена писмена. Представеният по настоящето дело договор е сключен на 02.03.2005г., т.е. след влизане в сила на обнародваното в ДВ.бр.98/1997г. изменение на §29, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което възприетото от въззивния съд становище съответства напълно на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, на което касаторът се позовава и не може да се приеме, че поставеният от него въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
И тъй като основните съображения, поради които въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, са свързани с невъзможността правото на собственост да бъде придобито по силата на представения по делото договор с оглед неговото естество /предварителен/ и поради неспазване на предвидената в закона форма, по които не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, то обстоятелството дали сключилите договора лица са разполагали с представителна власт да извършат разпореждане с имуществото на правоимащите на бившето ТКЗС следва да се приеме за ирелевантно- изразената от тези лица воля не би могла да има за последица преминаване на правото на собственост върху имота в патримониума на касатора, дори същите да разполагаха н правомощие да извършат действието по разпореждане с имота. Поради това следва да се приеме, че с оглед изложените от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.06.2014г. по гр.д.№256/2014г. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. Н. Х. на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на П. Т. Ж. сумата 2000лв. /две хиляди лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: