5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
София, 28.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5931 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 29.05.2013г. по в.гр.д.№299/2013г.
С определение №648/16.12.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали около изградените преди 1999г. енергийни обекти се създават сервитутни зони ex lege с факта на влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./ от 1999г. или е необходимо допълнително учредяване срещу обезщетение по реда на сега действащия ЗЕ.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила –неправилно въззивният съд е приел, че правото на собственост може да бъде възстановено, въпреки че имотът е включен в баланса на дружеството, както и че намиращата се в едната част от имота подстанция /енергиен обект/ не е пречка за възстановяване на собствеността. Поддържа, че незастроената част от имота е предназначена функционално да обслужва изградените енергийни обекти-подстанция и електрически уредби и съоръжения, засегната е от мероприятие, което е пречка за възстановяване на собствеността. Излага съображения, че изграждането на съществуващата в имота електропроводна линия, част от която е железорешетъчния стълб, представлява строеж по смисъла на ЗТСУ и ЗУТ, т.е. налице е застрояване, непозволяващо реституция по смисъла на §1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че съществуващото електрическо съоръжение в имота налага ограничение в собствеността за благоустройство, за обслужване на обществени интереси, като е налице и законово възникнал сервитут по смисъла на чл.60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/отм./, който във връзка с §26 ПЗР на ЗЕ обременява 2/3 от процесния недвижим имот с ограничено вещно право, което също счита за пречка за възстановяване на собствеността. Навежда довод, че неправилно въззивният съд е приел, че не се установява целият имот да е ползван от дружеството с намерение за своене и неправилно е приел възражението за изтекла придобивна давност за неоснователно. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски по приложен списък.
Ответникът по касационна жалба Г. М. Я. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор в срока по 287,ал.1 ГПК и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Г. М. Я. е предявил срещу [фирма] иск за предаване владението върху дворно място с площ от 2920кв.м. с изграден в него краен стоманорешетъчен стълб с триъгълно разположение на проводниците, който имот по действащия ЗРП съставлява южната част от УПИ VІІІ в кв.5 по плана на [населено място], м.”Н. Х.-В.” на [улица].
С обжалваното решение,постановено на 29.05.2013г. по в.гр.д.№299/2013г. Софийският апелативен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил [фирма] да предаде владението на имота.
Прието е, че Г. Я. е единствен наследник на Г. М. М., която пък от своя страна е наследник на С. /Ц./ Г. М., от която процесният имот е отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Със заповед № РД-57-86/08.02.1996г. на кмета на [населено място] е наредено имотът да се предаде на наследниците на Ц. Г.. Прието е, че в имота се намира мачтов стълб със стоманено-прътова конструкция, като от подстанция “Пионер” излиза въздушна електропроводна линия, която стигайки до стълба сменя посоката на югозапад към следващ ЖР стълб. Прието е, че стълбът представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 ПР на ЗУТ и не представлява пречка за възстановяване на собствеността по реда на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ-законодателят е предвидил баланс между интересите на собственика на имота и електроразпределителните и електропреносните дружества, като е установил в чл.64 от Закона за енергетиката възможност за учредяване на сервитут за нуждите на електроразпределението дори против волята на собственика. Прието е, че сервитутът дава право на представителите на електроразпределителното дружество да влизат и да преминават през служещия имот и да извършват дейности в него, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, вкл. правото на преминаване на техника през служещия поземлен имот във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения. С оглед на това е прието, че наличието на ЖР стълб, представляващ енергийно съоръжение, не е пречка за възстановяване на собствеността.
По въпроса дали около изградените преди 1999г. енергийни обекти се създават сервитутни зони ex lege с факта на влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./ или е необходимо допълнително учредяване срещу обезщетение по реда на сега действащия ЗЕ настоящият състав приема следното:
Около изградените и съществуващи преди 1999г. енергийни обекти се създават сервитутни зони ex lege с факта на влизане на ЗЕЕЕ/отм./ в сила и не е необходимо допълнително учредяване на такива зони срещу обезщетяване по реда на сега действащия ЗЕ.
Съображенията да бъде дадено подобно разрешение на поставения въпрос са следните:
След като сервитутът веднъж е възникнал по силата на закона и в последващ нормативен акт не е предвидено преуреждане на отношенията на собствениците на служещия и господстващия имот, не е налице основание за последващо отпадане действието на сервитута. Още повече,че по отношение на имотите, собствеността върху които се възстановява, изрично е предвидено както в §67, ал.7 ЗЕЕЕ/отм./, така и в §4, ал.9 от сега действащия ЗЕ, че реституираните собственици нямат право да искат изместването на енергийните обекти, да лишават останалите потребители от електроснабдяване и да възпрепятстват дейността на енергийните предприятия. Тази разпоредба обосновава допълнителен аргумент в подкрепа на становището, че в реституираните недвижими имоти последващо учредяване на сервитут след обезщетяване не след да се извършва-по силата на изрична правна норма в тези имоти сервитутът възниква едновременно с възстановяването на собствеността.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество частично неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон .
На първо място следва да се отбележи, че наличието на енергиен обект не е пречка за възстановяване правото на собственост върху недвижим имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС, ако обектът служи само за пренос на електроенергия. Пречка за възстановяване на собствеността би била налице само ако имотът е застроен и не съществува във вида и до размерите, в които е бил отчужден. В настоящия случай, както правилно е приел въззивният съд, наличието на ЖР стълб не е пречка за възстановяване на собствеността- стълбът заема малка част от площта на имота и служи само за въздушен пренос на електроенергия. Именно наличието на подобно съоръжение има предвид разпоредбата на §67, ал.7 ЗЕЕЕ/отм./, както и §4, ал.9 ПЗР от сега действащия ЗЕ. В подобна хипотеза правото на собственост върху терена се възстановява, като за обслужването на енергийния обект или съоръжение в полза на енергийното предприятие по силата на закона се учредява сервитут. В дълготрайните материални активи на енергийните предприятия се включват само енергийните обекти, като реституираните собственици нямат право да искат изместването им, да лишават останалите потребители от електроснабдяване и да възпрепятстват дейността на енергийните предприятия.
В настоящия случай, след като по делото е установено, че в процесния имот се намира мачтов стълб със стоманено прътова конструкция и от подстанция “Пионер” излиза въздушна електропроводна линия, която, стигайки до стълба, сменя посоката на югозапад към следващия ЖР стълб, но не е установено цялостно застрояване на имота, правилно въззивният съд е приел, че пречки за възстановяване правото на собственост върху терена не са налице и към настоящия момент предявилото иска лице се легитимира като негов собственик. Правилно е прието също така, че възражението на дружеството за придобиване правото на собственост върху имота по давност е неоснователно. След като по силата на закона върху имота е учреден сервитут за обслужването на изградения в него ЖР стълб, не може да се приеме, че правото на собственост върху ползваната от дружеството част от имота е придобито по давност.
Неправилно обаче въззивният съд е приел, че възстановяването на правото на собственост върху терена дава правото да се иска предаване владението и на изграденото върху него съоръжения –ЖР стълб. Стълбът представлява енергиен обект, част от мрежата за пренос на електроенергия и като такъв е включен в дълготрайните активи на енергийно предприятие /в случая на [фирма]/, което се легитимира като негов собственик. В тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
У. по силата на закона сервитут в случая дава правото на представители на дружеството на постоянен достъп до ЖР стълб с цел поддържането му в изправност и осигуряване на непрекъснат процес на пренос на електроенергия. Доколкото обаче към настоящия момент въздушните линии и сервитутните зони не са отразени в актуалния кадастър, то същите не могат да бъдат отразени и в решението с посочване на точното им местоположение и площ.
С оглед изхода на спора и след извършена компенсация настоящият състав приема, че разноски в полза на спорещите страни не следва да бъдат присъждани.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV състав, постановено на 29.05.2013г. по в.гр.д.№299/2013г. в частта,с която [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] осъдено да предаде на собственика Г. М. Я. владението на краен стоманорешетъчен стълб с триъгълно разположение на проводниците, изграден в южната част на УПИ VІІІ от кв.5 по плана на [населено място], м.”Н. Х. В.” на [улица], както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. М. Я. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] иск за предаване владението на краен стоманорешетъчен стълб с триъгълно разположение на проводниците, изграден в южната част на УПИ VІІІ от кв.5 по плана на [населено място], м.”Н. Х. В.” на [улица].
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV състав, постановено на 29.05.2013г. по в.гр.д.№299/2013г. в частта, с която [фирма] е осъдено да предаде на Г. М. Я. владението на дворно място с площ от 2920кв.м., съставляващо южната част от УПИ VІІІ от кв.5 по плана на [населено място], м.”Н. Х.-В.” на [улица], означен на скицата, издадена на 10.10.2001г. от Столична Община, район “Л.”- отдел “Архитектура и градоустройство” като парцел V.
Председател:
Членове: