3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 01.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1006 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молбата на М. Г. М., М. М. М. и Г. М. М. за отмяна на решение №1441/08.04.2013г., постановено от Пловдивския районен съд по гр.д.№22580/2011г., с което М. Г. М. е осъден да заплати на Ж. А. Т. 1500лв. за причинени неимуществени вреди, М. М. М. е осъден да заплати на Ж. А. Т. сумата 3000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и Г. М. М. е осъден да заплати на Ж. А. Т. сумата 1000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди за нанесена обида с техни думи по повод спор за поставена ограда между съседните им имоти и извършени от тях скандални действия, с които са накърнили честта и достойнството й.
С молбата за отмяна се поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК- неистинност на показания на свидетеля С. Т. Я., върху които е основано решението. Молителите твърдят, че С. Т. Я. е разпитван като свидетел по НДЧХ №32/2008г. на Пловдивския районен съд, 14 състав, по което дело е изслушана и съдебно-психиатрична експертиза, която установява нарушената му способност за възпроизвеждане на случилото се, което обуславя и нарушена способност да дава адекватни свидетелски показания в процеса.
В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата Ж. А. Т. изразява становище, че молбата е недопустима по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от М. Г. М., М. М. М. и Г. М. М. молба за отмяна, приема следното:
Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, навеждането на които е ограничено и с посочените в разпоредбата на чл.305 ГПК срокове.
Съгласно чл.305, ал.1, т.2 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл.303, ал.1, т.2 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила.
В случая молителите поддържат, че установяването на неспособността на свидетеля да дава адекватни свидетелски показания следва да бъде приравнена на даване на неистински показания по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Следователно срокът за подаване на молбата за отмяна следва да започне да тече от момента на узнаване на обстоятелството, че свидетелят не е в състояние да дава адекватни свидетелски показания. С оглед обстоятелството, че присъдата по НДЧХ е влязла в сила преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, следва да се приеме, че срокът за подаване на молбата за отмяна започва да тече от момента на влизане на решението в сила.
Решение №1441/08.04.2013г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д.№22580/2011г., е потвърдено от Пловдивския окръжен съд с решение №1855/19.11.2013г. по в.гр.д.№2298/2013г. С определение №970/22.07.2014г., постановено по гр.д.№1099/2014г. на ІV ГО на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Следователно решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 22.07.2014г. Молбата за отмяна е подадена на 18.12.2014г. след изтичане на тримесечния срок от влизане на решението в сила, поради което настоящият състав приема, че същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Г. М., М. М. М. и Г. М. М. за отмяна на основание чл.303,ал.1, т.2 ГПК на решение №1441/08.04.2013г., постановено по гр.д.№22580/2011г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА М. Г. М., М. М. М. и Г. М. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Ж. А. Т. сумата 250лв./двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: