5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
София, 18.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 189 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Л. от [населено място] срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 13.11.2013г. по гр.д.№511/2013г., в частта , с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд по отношение на С. И. Л. е признато за установено на основание чл.53, ал.2 ЗКИР, че е допусната грешка в действащата кадастрална карта на [населено място],[жк], одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на А.-С., изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ №67338.701.206 и ПИ №67338.701.207; ПИ №67338.710.429 и ПИ №67338.701.430 като не е отразена действителната източна имотна граница на ПИ №67338.701.206, съответстваща на материализираната на място фактическа граница, а е отразена дворищнорегулационната линия на П. от 2000г. като действителната граница съответства на червената линия на скицата-стр.45 от делото, към заключението на съдебно-техническата експертиза, която следва да се счита неразделна част от решението и е признато за установено, че И. К. Г. и М. А. Г. са били собственици към момента на одобряването на кадастралната карта на [населено място],[жк]от 2006г. на частите от ПИ №67388.701.207, ПИ №67338.701.429 и ПИ №67338.701.430, намиращи се между нанесената в кадастралната карта граница и материализираната фактическа източна граница на ПИ №67338.701.206.
С определение №179/27.03.2014г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса може ли иск по чл.53, ал.2 ЗКИР да бъде уважен по отношение на съпруг на собственика на съседен имот, ако не е установено имотът да се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, а е лична собственост само на единия съпруг.
К. поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, тъй като нейният съпруг е придобил правото на собственост върху съседния имот по договор за дарение. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмено становище, представено на 20.05.20014г., ответниците по жалбата И. К. Г. и М. А. Г. изразяват становище, че решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено в тази част, като им бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция, тъй като не са станали причина за изписването на името на С. Л. в решението на въззивния съд по причина, че въззивният съд е пропуснал да обърне внимание на факта, че А. Л. е придобил имота по договор за дарение при обсъждане на доказателствата.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за установяване по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР, че е допусната грешка в действащата кадастрална карта на [населено място],[жк], изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница между ПИ №67338.701.206 и ПИ №67338.701.207; ПИ № 67338.701.429 и ПИ № 67338.701.430.
Искът е предявен срещу А. И. Л. и С. И. Л. като собственици на имот №67338.701.207, Р. Й. М. като собственик на имот №67338.701.429 и Л. Й. С. като собственик на имот №67338.701.430.
Прието е, че предявилите иска лица са собственици на ПИ №67338.701.206 в площта до материалната източна граница с имотите на ответниците, като след успешно провеждане на ревандикационен иск през 1986г. с влязло в сила съдебно решение №666/28.07.1986г. по гр.д.№982/1986г. на Сливенския районен съд А. Л. и Й. Л. са осъдени да предадат на И. К. владението на 44 кв.м. в източната част на имота. Прието е, че с влизане в сила на това съдебно решение правото на И. К. е признато, а с изпълнението на решението /извършен въвод във владение през м.10.1986г., когато на място е била материализирана фактическата граница и по-късно поставена ограда/ правното положение се е превърнало във фактическо. Придаването на тази част от имота е прието за извършено със съдебното решение, като източната граница на имота е нанесена на одобрената кадастрална карта по дворищнорегулационната линия на П. от 2000г. вместо по материализираната на място фактическа граница.
В производството по чл.288 ГПК е прието, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът е уважен по отношение на С. И. Л. по въпроса може ли иск по чл.53, ал.2 ЗКИР да бъде уважен по отношение на съпруг на собственика на съседен имот, ако не е установено имотът да се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, а е лична собственост само на единия съпруг с оглед наведените доводи, че А. И. Л., съпруг на С. И. Л., е получил имота по договор за дарение.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
По отношение на съпруг на собственик на съседен имот предявеният по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР иск може да бъде уважен само ако по делото е установено, че имотът е придобит от двамата съпрузи по време на брака посредством възмезден придобивен способ и се притежава от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Ако имотът е лична собственост на единия съпруг, искът не може да бъде уважен по отношение на другия съпруг.
Иск по чл.53, ал.2 ЗКИР при твърдения за допусната грешка при заснемане на имотна граница между два поземлени имота може да бъде уважен само по отношение на лице, което се легитимира като собственик на съседния имот. По отношение на правата на съпруга на собственика на съседния имот приложение намират правилата, установени в действащия към момента на постановяване на решението Семеен кодекс. И само ако по делото е установено, че имотът е придобит и се притежава от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност или макар при режим на разделност е съсобствен помежду им, искът може да бъде уважен по отношение на двамата съпрузи.
По основателността на касационната жалба и с оглед на изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
В обжалваната част въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.
След като от представения по делото н.а.№113, том ІІ, н.д.№674/1977г. е установено, че на 02.09.1977г. И. Л. С. е дарил на сина си А. И. Л. празно дворно място, представляващо понастоящем ПИ №67338.701.207, неправилно въззивният съд е приел, че предявеният по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР иск следва да бъде уважен и по отношение на С. И. Л., съпруга на А. И. Л.. Както беше отбелязано по-горе, след като съседният имот е лична собственост на единия съпруг, по отношение на другия съпруг предявеният по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР иск не може да бъде уважен, тъй като спорът следва да бъде разрешен само между лицата, които се легитимират като собственици на съседните имоти. По реда на чл.293,ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо това предявеният срещу С. И. Л. иск бъде отхвърлен като неоснователен. Разноски в настоящето производство не следва да бъдат присъждани, тъй като в касационната жалба подобно искане не е заявено, а направеното от ответниците по касационна жалба искане за присъждане на разноски е неоснователно-С. И. Л. е посочена като ищец в исковата молба и въпреки изрично наведените доводи в подадения от нея отговор на въззивната жалба, че имотът е лично имущество на А. Л., предявилите иска лица са поддържали претенцията си и по отношение на нея както в производството пред първоинстанционния, така и в производството пред въззивния съд.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 13.11.2013г. по в.гр.д.№511/2013г. в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд по отношение на С. И. Л. е признато за установено на основание чл.53, ал.2 ЗКИР, че е допусната грешка в действащата кадастрална карта на [населено място],[жк], одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на А.-С., изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ №67338.701.206 и ПИ №67388.701.207; ПИ №67338.710.429 и ПИ №67388.701.430 като не е отразена действителната източна имотна граница на ПИ №67338.701.206, съответстваща на материализираната на място фактическа граница, а е отразена дворищнорегулационната линия на П. от 2000г. като действителната граница съответства на червената линия на скицата-стр.45 от делото, към заключението на съдебно-техническата експертиза, която следва да се счита неразделна част от решението и е признато за установено, че И. К. Г. и М. А. Г. са били собственици към момента на одобряването на кадастралната карта на [населено място],[жк]от 2006г. на частите от ПИ №67388.701.207, ПИ №67338.701.429 и ПИ №67338.701.430, намиращи се между нанесената в кадастралната карта граница и материализираната фактическа източна граница на ПИ №67338.701.206 и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Г.,ЕГН [ЕГН] и М. А. Г., ЕГН [ЕГН] иск за признаване за установено по отношение на С. И. Л. на основание чл.53, ал.2 ЗКИР, че е допусната грешка в действащата кадастрална карта на [населено място],[жк], одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на А.-С., изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ №67338.701.206 и ПИ №67338.701.207; ПИ №67338.710.429 и ПИ №67338.701.430, като не е отразена действителната източна имотна граница на ПИ №67338.701.206, съответстваща на материализираната на място фактическа граница, а е отразена дворищнорегулационната линия на П. от 2000г., както и за признаване за установено, че И. К. Г. и М. А. Г. са били собственици към момента на одобряването на кадастралната карта на [населено място],[жк]от 2006г. на частите от ПИ №67338.701.207, ПИ №67338.701.429 и ПИ №67338.701.430, намиращи се между нанесената в кадастралната карта граница и материализираната фактическа източна граница на ПИ №67338.701.206.
Председател:
Членове: