3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
София, 26.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1854/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Е. С. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. Н. И. от [населено място], против въззивно решение №445/18.5.2010 г. по гр.д.№201/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., седми състав.
С въззивното решение Софийският апелативен съд е уважил предявения иск като е осъдил В. Н. И. от [населено място] да заплати на Г. Л. Я. от [населено място] сумата 66000 лева, представляваща платена на отпаднало основание – нищожна продажбена сделка от 09.4.2002 г., оформена в нотариален акт №200/2002 г. на нотариус А. Ч., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба – 20.6.2007 г. до окончателното й изплащане и сумата 480 лева разноски по делото. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, тъй като след като сделката по продажбата на процесния имот е прогласена за нищожна е налице неоснователно обогатяване, поради отпаднало основание. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че искът не е погасен по давност, тъй като давността започва да тече от момента на отпадане на основанието. С оглед другите ангажирани по спора доказателства е прието, че претендираната от ищеца сума се дължи от ответника.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпроса за правното основание и правната квалификация на предявения иск и твърди, че е налице противоречие между обжалваното решение и ППВС №1/1979 г. С оглед изводи на съда се поставя и материалноправният въпрос за началото на погасителния давностен срок и се твърди, че и по този въпрос е налице противоречие с посоченото ППВС. Като материалноправен въпрос се сочи и несъобразяването на съда с разпоредбата на чл.58 ЗЗД, тъй като по делото е установено, че ответникът по иска е недееспособен, а като процесуалноправен въпрос се сочи, че не са обсъдени от съда и за което в касационната жалба са налице оплаквания в тази насока. Като други процесуалноправни въпроси от значение за спора се сочат този за правният интерес на ищеца от предявяване на иска с оглед недееспособността на ответника, този за забраната по чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба – Г. Л. Я., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е касационната жалба е процесуално допустима, тъй като са подадени в законния срок и не налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
За да се произнесе по допускането им съдът съобрази следното:
Касационната жалба следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси е налице противоречие между приетото от въззивната инстанция и посочената и представена от касационния жалбоподател съдебна практика.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1320 лева в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №445/18.5.2010 г. по гр.д.№201/2010 г. на Софийския апелативен съд, г.о., седми състав, по касационна жалба, вх.№6447/05.7.2010 г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател В. Н. И. чрез съдебния му адрес, в седмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1320/хиляда триста и двадесет/ лева, като противен случай касационната жалба ще му бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване след представяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса.
При непредставяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса делото да се докладва да съдията-докладчик за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: