7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
София,18.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 7088 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Ф., Ч. Л. Ж., В. М. М., В. Т. С., Ц. К. М., М. Д. Д., Х. С. И. , Й. А., А. А. и М. Б. А., както и по касационни жалби на Е. М., Л. Л., Д. М. и втора касационна жалба на М. А. и А. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 24.06.2013г. по в.гр.д.№8295/2012г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд от 27.07.2011г., постановено по гр.д.№12170/2007г. на СРС, 28 състав, поправено с решение от 30.12.2011г. по същото дело, с което е признато за установено по иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявен от З. [фирма]-в несъстоятелност, че касаторите не са собственици на 15.6992% ид. части от едноетажна сграда с обща застроена площ от 3242.99кв.м. и масивна четириетажна сграда със застроена площ 567.57кв.м., а общата разгъната застроена площ е 2307.14кв.м., намиращи се в [населено място], район “Л.”,[жк], УПИ ІІ-1562 от кв.3 по плана на [населено място], м.”Н.-Х.-В.”, който УПИ е с площ от 13034кв.м., въз основа на заповед № РД-24-77/10.06.1998г., издадена от министъра на промишлеността на основание З. и на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ са отменени констативни нотариални актове.
С определение №135/04.03.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато с цел произнасяне по допустимостта на въззивното решение по поставения от касаторите въпрос за правомощието на въззивния съд на уважи иска като упражни косвен съдебен контрол по повод на административен акт и да отрече вещното му действие поради противоречие с правна норма, на която ищецът не е твърдял административният акт да противоречи.
Касаторите поддържат,че обжалваното от тях решение е недопустимо на първо място по причина, че предявеният от дружеството в несъстоятелност отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Поддържат също така, че искът е уважен на непредявено основание-нищожност на действието по обезщетяване, извършено от министъра на икономиката поради липса на съгласие на синдика, докато в исковата молба се твърди нищожност на заповедта от 10.06.2000г. на основание чл.646, ал.1 и 2 ТЗ, а не на основание чл.635 ТЗ. Поддържат също така, че в исковата молба се съдържа позоваване на нищожност на заповед от 10.06.1998г., а съдът е уважил иска поради нищожност на заповедта за утвърждаване на оценката от 10.06.2000г., както и че искът е предявен от нелегитимирана страна по причина, че искът по чл.646 ТЗ може да бъде предявен само от синдика или кредитор на дружеството в несъстоятелност, но не и от самото дружество в несъстоятелност. Поддържат също така, че едва след успешно провеждане на иск с правно основание чл.646 ТЗ дружеството в несъстоятелност би могло по реда на чл.108 ЗС да върне в патримониума си имуществото, предмет на разпоредителното действие и да бъде попълнена масата по несъстоятелността, тъй като нормите на чл.646 ТЗ и чл.635 ТЗ касаят хипотези на относителна недействителност, който не може да бъде установявана по реда на косвения съдебен контрол, допустим само по отношение на материалната незаконосъбразност на административния акт. Поддържат също,че решението е постановено при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че доводите за недопустимост на производството не са обсъдени от въззивния съд, че доказателствата не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, не е изложил мотиви защо приема, че дружеството е собственик на имота като предпоставка за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск. Поддържат, че обжалваното решение е и необосновано, както и неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че издаването на заповед за признаване на право на обезщетение и утвърждаването на оценката представляват разпореждане със собственост на дружеството по безвъзмезден начин, което да попада в хипотезите на чл.646, ал.2 ТЗ. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, евентуално обжалваното решение да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по предявения иск или обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск бъде отхвърлен.
Представляващите [фирма]/в несъстоятелност/ лица изразяват становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл.287, ал.2 ГПК, открито съдебно заседание, проведено на 15.03.2014г. и представена в същото съдебно заседание писмена защита.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
[фирма] /в несъстоятелност/ е предявило иск за признаване за установено, че Ж. И. Ф., Ч. Л. Ж., В. М. М., В. Т. С., Ц. К. М., М. Д. Д., Х. С. И., Й. А., А. А., М. Б. А., Е. М., Л. Л. и Д. М. не са собственици на процесните идеални части от имота с твърдението, че имотът е собственост на дружеството, което го владее, като са изтекли всички възможни срокове, включително и 10 годишната придобивна давност, като ответниците претендират да са собственици на процесните идеални части по силата на заповед на министъра на промишлеността № РД-24-77/10.06.1998г., издадена на основание З.. Поддържа, че заповедта е нищожна, тъй като с нея се извършва безвъзмездно предаване на част от сградите, собственост на дружество в несъстоятелност, чрез нея се изпълнява парично задължение на държавата към претендиращите възстановяване правото на собственост лица, като това изпълнение е след началната дата на неплатежоспособността-30.06.1992г. Твърди, че по този начин реално се намалява имуществото на дружеството, поради което поддържа, че е изпълнен фактическият състав на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ-министърът фактически се е разпоредил с имущество на дружеството /в несъстоятелност/ като го е прехвърлил на реституентите във вреда на кредиторите на дружеството, тъй като с това значително се намалява масата на несъстоятелността. Поддържат, че обезщетяване по З. може да се извърши само с държавно имущество, както и че е налице фактическия състав на чл.646, ал.1, т.1 ТЗ, а именно изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а самото изпълнение е направено след датата на това решение не по установения в производството ред. Поддържа също, че фактическият състав по обезщетяването е завършил на 10.06.2001г. с експертната оценка, която е след датата на откриване на производството по несъстоятелност, че реституентите не са кредитори на дружеството, а на държавата, т.е. че дружеството е изпълнило чуждо задължение, че вземането не е предявено пред дружеството по реда на чл.617, ал.2 ТЗ, както и че не е налице експертна оценка на правата им към момента на издаване на заповедта. С оглед на така очертания спорен предмет съдът е следвало да се произнесе досежно съществуването на основанието, на което се твърди, че ответниците по предявения иск са придобили правото на собственост.
По така наведените в исковата молба твърдения за фактическите обстоятелства, на които се основава предявения иск и по така въведените от предявилите иска лица оспорвания обаче въззивният съд не се е произнесъл. В обжалваното решение е прието, че основният въпрос по делото е станали ли са ответниците собственици на процесните идеални части въз основа на издадената на 10.06.1998г. от министъра на промишлеността заповед № РД-24-77, с която е извършено обезщетяване в съсобственост с процесните идеални части по реда на чл.2, ал.2 З., след като ищецът е изпаднал в неплатежоспособност на 30.06.1992г., а изготвената по реда на З. експертна оценка от 10.06.2001г. следва откриването на производството по несъстоятелност на дружеството-ищец.
Прието е, че е допустим косвен съдебен контрол на заповедта на министъра от 10.06.1998г. и следващата експертна оценка от 10.06.2001г., тъй като гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение с преценка за материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт. Прието е, че съгласно чл.635, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност или в случаите на чл.629а ТЗ длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика и може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно мерките, постановени с решението по откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл.629а ТЗ. Прието е, че в случая такова съгласие на синдика не е налице, а с оглед на това и че ответниците по иска не са доказали правата си, от което пък е направен извод, че ищецът притежава правото на собственост върху процесните идеални части с оглед именно на чл.635, ал.1 ТЗ, тъй като заповедта на министъра и експертната оценка не са създали права на собственост на предявилите реституционни претенции лица върху процесните идеални части, а съставените въз основа на тези документи нотариални актове с констативно действие са оборени досежно формалната им доказателствена сила.
За да достигне до извода, че ответниците по предявения иск не се легитимират като собственици на процесния имот по силата на заповед № РД-24-77/10.06.1998г. и експертна оценка от 10.06.2001г. въззивният съд е упражнил косвен съдебен контрол върху тези индивидуални административни актове, но не на поддържаното от предявилото иска дружество основание. Доколкото обаче искането за установяване нищожността на заповедта не е въведено като самостоятелен предмет на разглеждане в производството, това обстоятелство не обосновава извод за недопустимост на обжалваното решение. Действително при оспорване на легитимиращото ответника по предявен отрицателен иск правно основание за придобиване на собствеността съдът разполага с правомощието да осъществи косвен съдебен контрол върху същото само по наведените от предявилото иска лице доводи и не разполага с правомощието да констатира недействителност на това основание, позовавайки се на негови пороци, които не са били въведени в спорния предмет. Излизането извън очертания от исковата молба спорен предмет обаче в подобна хипотеза може да обоснове само извод за неправилност на въззивното решение.
С оглед на това следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в осъществяване на косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт извън въведените от спорещите страни доводи, както и поради неправилно приложение на материалния закон.
Както вече беше отбелязано, въззивният съд е следвало да ограничи осъществения в рамките на исковото производство косвен съдебен контрол върху заповед № РД-24-77/10.06.1998г. и експертната оценка от 10.06.2001г. само до въведените по предвидения в ГПК ред твърдения за нищожност. Като е приел, че заповедта и експертната оценка са нищожни на основание, което не е било въведено в спорния предмет, въззивният съд е постановил решение, което е неправилно и следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество с оглед действително заявените основания за нищожност.
Неоснователен е доводът на предявилото иска дружество, че заповед №РД-24-77/10.06.1998г. е нищожна като акт на извършено в противоречие с чл.646, ал.2 ТЗ безвъзмездно разпореждане с имуществото на дружеството в несъстоятелност чрез което се изпълнява парично задължение на държавата към заявилите реституционни претенции лица, извършено след началната дата на неплатежоспособността. На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.646 ТЗ дава възможност за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на посочените в нея основания само на извършени от представители на дружеството действия и сделки /сделки и действия, извършени от длъжника/, но не и индивидуални административни актове и действия, извършени от държавен орган в кръга на неговите правомощия и по установения от закона ред. Дружеството в несъстоятелност би могло да претендира право на собственост върху недвижим имот с твърдения за незаконосъобразност на индивидуален административен акт и с искане да бъде упражнен косвен съдебен контрол от съда само въз основа на доводи, свързани с липсата на материалноправни предпоставки за издаване на акта или за неспазване на реда за неговото издаване. В настоящия случай подобни твърдения от страна на предявилото иска дружество не са наведени, а освен това от събраните по делото доказателства наличието на пороци, касаещи законосъобразността на издадените от министъра на промишлеността актове не е и установено. Освен това с издаването на заповед № РД-24-77/10.06.1998г. и експертната оценка от 10.06.2001г. не се изпълнява парично задължение, а задължение на държавата да обезщети лица, от които по силата на изрично изброените в З. нормативни актове е било одържавено имущество, правото на собственост върху което не може да бъде реално възстановено, което с оглед предвидените в чл.2 от закона възможности не би могло да се възприеме като парично. /Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че само по себе си наведеното в исковата молба твърдение, че посредством тази заповед, която се поддържа, че представлява безвъзмездно разпореждане с имущество, се изпълнява парично задължение, е вътрешно противоречиво. След като определено действие се извършва с цел изпълнение на парично задължение, то не би могло да бъде безвъзмездно./ По същите съображения за неоснователни следва да се приемат и доводите за нищожност на издадените от министъра на промишлеността актове, основани на обстоятелството, че същите следват началната дата на неплатежоспособността и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Независимо на коя дата ще се приеме, че е приключило производството по обезщетяване, доколкото същото не включва извършване на действия от страна на дружеството, обстоятелството дали същото предхожда или следва началната дата на неплатежоспособността и датата на откриване на производството по несъстоятелност само по себе си не обуславя недействителност на издадените в това производство индивидуални административни актове.
Заповед № РД-24-77/10.06.1998г. и експертна оценка от 10.06.2001г. са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Не се установява при издаването им да не е бил спазен предвиденият в З. ред, нито да не са били налице материалноправните предпоставки за издаването им. Поради това следва да се приеме, че заповедта и експертната оценка легитимират ответниците по предявения иск като собственици на процесните 15.6926% ид.части от имота. Предявеният отрицателен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, постановено на 24.06.2013г. по гр.д.№8295/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.97, ал.1 ГПК/отм./ от [фирма] / в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от синдика А. Г. М. против М. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], ул.”722”№2, Х. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Д. М., роден в [населено място], В. на 07.08.1944г., Е. М., [дата на раждане] в [населено място], Л. Л., [дата на раждане] в [населено място], Ч. Л. Ж. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Ж. И. Ф. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Й. А., [дата на раждане] , М. Б. А., [дата на раждане] , А. А., [дата на раждане] , В. М. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Ц. К. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], бл.330 А и В. Т. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 15.6926% идеални части от едноетажна сграда с обща застроена площ от 3242.99 кв.м. и масивна четириетажна сграда със застроена площ 576.57кв.м. и обща разгъната застроена площ 2307.14кв.м., находящи се в [населено място], район “Л.”,[жк], УПИ ІІ-1562 от кв.3 по плана на [населено място], местност “Н. Х. В.”, който УПИ е с площ от 13035кв.м.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/ да заплати на Ж. И. Ф., Ч. Л. Ж., В. М. М., В. Т. С. и Ц. К. М. сумата 356.60лв. /триста петдесет и шест лева и 60ст./, представляваща направените по делото разноски, както и на Д. М. сумата 50лв. /петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: