6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
София, 08.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4591 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 28.05.2015г. по в.гр.д.№302/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по отношение на касатора е прието за установено, че Г. С. К., И. Г. К. и С. Г. К. /К./ са собственици на основание наследство от М. А. Р., починала на 24.02.2009г. и В. Г. Р., починал на 01.06.1992г. и по заместване на Е. В. К., починала на 23.02.2009г. на по 1/6 идеална част за всеки от ищците или общо за тримата ? идеална част от ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 17395.501.1645 по К. на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и стар идентификатор – парцел I, имот пл.№1645 от кв.23, с площ за целия имот от 449кв.м., с административен адрес : [населено място], [улица], ведно със самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.1645.1 по К. на [населено място], с предназначение двуетажна жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 61 кв.м. и Р. от 122кв.м., разположена в същия поземлен имот и И. В. Р. е осъден да им предаде владението на имота.
С определение №564/16.11.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и по въпроса за допустимостта на гласните доказателства в производството пред въззивната инстанция в хипотеза, при която първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите в отговора на исковата молба свидетели с оглед разпоредбата на чл.159, ал.2 ГПК.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно-постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че с извършваните от него действия /подобрения в имота, полагане на грижи за имота чрез извършване на необходими ремонти/ е демонстрирал собственическо намерение по отношение на имота към останалите наследници и не е бил държател, както е прието в обжалваното решение, поради което му е бил издаден и нотариален акт за собственост по давностно владение. Поддържа, че е упражнявал владение не само върху собствените си идеални части, но и върху идеалните части на своята майка още преди нейната смърт с оглед предварителната уговорка помежду им, за установяването на която е поискал допускане на свидетели. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Г. К., Г. С. К. и С. Г. К. /К./ изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в писмена защита, представена в проведеното открито съдебно заседание по делото.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху ? идеална част от ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 17395.501.1645, както и от построената в този имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор 17395.501.1645.1 по К. на [населено място].
С обжалваното решение предявеният ревадникационен иск е приет за основателен.
Прието е за безспорно, че страните по делото са наследници на В. Г. Р., починал на 11.06.1992г. и съпругата му М. А. Р., починала на 24.02.2009г., като И. Р. е техен син, а предявилите иска Г. К., И. К. и С. К. са наследници на дъщеря им Е. К., починала на 23.02.2009г.
Прието е, че след смъртта на В. Р. ? ид.част от имота е наследена от съпругата му М. Р. и децата му И. Р. и Е. Р. при квоти 4/6 за преживялата съпруга и по 1/6 ид.част за децата му, като предявилите иска лица са наследници при равни дялове на тези права на Е. К..
Прието е, че починалата на 24.02.2009г. М. Р. е наследена от И. Р. и ищците по делото при равни дялове и следователно след нейната смърт между страните е възникнала съсобственост по отношение на спорната ? идеална част от дворното място и върху изградената в него двуетажна жилищна сграда при квоти по 1/6 ид.част за всеки от ищците /или общо ? идеална част/ и ? ид.част за И. Р..
Възражението на И. Р. за придобиване по давност на правото на собственост върху процесната идеална част от имота е прието за неоснователно. Посочено е, че уважаването на възражението предполага кумулативно наличие на няколко условия, а именно: упражняване на фактическа власт върху целия имот с намерение за своене; осъществяваното владение да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато; същото да е продължило за срок от 10 години като в настоящия случай е прието, че нито едно от тези условия не е налице.
Изложени са съображения, че след като съсобствеността върху процесния имот произтича от наследяване, с оглед дадените в мотивите към ТР №1 от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС насоки, не може да се приеме, че И. Р. е започнал да упражнява фактическа власт относно спорната идеална част на основание, изключващо владението на другите съсобственици. С оглед на това и предвид съществуващия спор за собственост е прието, че И. Р. трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее техните идеални части за себе си в период от 10 години, а доказване от такъв порядък в разглеждания случай липсва, доколкото от показанията на свидетелите А. и Б. се констатира единствено, че И. Р. поддържа процесната двуетажна жилищна сграда, като и към настоящия момент живее в нея. Посочено е, че снабдяването на И. Р. с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 29.06.2010г., с който е признат за единствен собственик на процесния имот, действително обективира такова негово намерение, но няма доказателства това негово намерение да е доведено до знанието на останалите сънаследници.
За неоснователни са приети наведените от И. Р. и поддържани и пред въззивния съд доводи, че извършените ремонти и подобрения в имота още преди смъртта на майка му М. Р. представляват демонстриране на собственическо намерение, както и че е имало предварителна уговорка между него и майка му, според която къщата и парцелът да останат за него. Прието е, че извършванеот на ремонти и подобрения приживе на наследодателката М. Р. не представляват действия, с които да е обективирано спрямо останалите съсобственици намерение за владеене на техните идеални части, тъй като наследството още не е открито. Прието е също така, че твърдяната предварителна уговорка между И. Р. и наследодателката М. Р. е ирелевантна за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност.
Касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване какво е значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота по смисъла на разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г.
Настоящият състав приема, че при извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението . Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл и становището в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №3/25.01.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.
Касационното обжалване е допуснато и с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК относно възможността в производството пред въззивния съд да бъдат допуснати гласни доказателства в хипотеза, при която първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите в отговора на исковата молба свидетели с оглед разпоредбата на чл.159, ал.2 ГПК.
Настоящият състав приема, че ако първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите в отговора на исковата молба свидетели при условията на чл.159, ал.2 ГПК, въззивният съд е длъжен да допусне и останалите поискани свидетели, ако фактът е останал неустановен и това е посочено във въззивната жалба. Извършената от първоинстанционния съд преценка, че следва до разпит да бъдат допуснати само част от поисканите свидетели в подобна хипотеза не преклудира правото на страната да поиска свидетелите да бъдат разпитани пред въззивния съд.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.79, ал.1 ЗС, чл.68 и чл.69 ЗС/ в отношенията между съсобственици при наличие на твърдения за предварителна уговорка с наследодателя за предаване на владението и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.266, ал.3 ГПК/.
След като по делото се поддържа, че още приживе на наследодателите М. Р. и Е. Р. е съществувала уговорка владението върху процесния имот да бъде предадено на И. Р., неправилно въззивният съд е приел, че наличието на такава уговорка е ирелевантно за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност. Както по-горе беше отбелязано, подобна уговорка сочи на установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за придобиване на собствеността, противопоставима както на предалите владението лица, така и на техните наследници, при което установилото фактическата власт лице не е длъжно да демонстрира последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството на лицата, от които е получило владението.
И тъй като предаването на владението не представлява формален акт, допустимо е установяването му чрез свидетелски показания, каквито са били поискани от И. Р. в подадения от него отговор на исковата молба. След като първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите с отговора свидетели по съображения, че за установяване на факта на владението и наличието на уговорка с наследодателите за предаване на владението са посочени повече свидетели, в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал да допусне до разпит свидетел за установяване на същите факти, за които първоинстанционният съд е приел, че са останали недоказани. Искането за допускането до разпит на свидетел, който е бил разпитван при извършването на обстоятелствената проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, е направено от И. Р. своевременно /с отговора на исковата молба/, както и с въззивната жалба, в която изрично е посочена необходимостта от установяване на относимата към спора уговорка за предаване на владението.
Допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено по смисъла на чл.281 ГПК, тъй като страната е била лишена от възможността да представи доказателства за имащ значение за спора факт, които са поискани своевременно. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и по реда на чл.293, ал.3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъде допуснат до разпит поисканият от И. Р. в отговора на исковата молба и във въззивната жалба свидетел за установяване наличието на уговорка между М. Р., Е. Р. и И. Р. за предаване владението върху имота.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 28.05.2015г. по в.гр.д.№302/2015г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград.
Председател:
Членове: