3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 15.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 105 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №222,постановено на 11.06.2013г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№2074/2013г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1051/17.10.2012г. по гр.д.№692/2012г. на Софийски градски съд.
Определението е обжалвано от Р. С. И.,В. С. Б. и Г. С. Б. чрез пълномощника им адв.Р. И. Д. с оплаквания,че същото е неправилно поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон и необоснованост и с искане да бъде отменено и вместо това бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1051/17.10.2012г. по гр.д.№692/2012г. на Софийски градски съд.
Ответникът по жалбата Ж. Й. Ч. не изразява становище.
Така подадената частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията,които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена,не подлежат на обжалване,вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС и съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове.
Определението по чл.288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване,т.е. по проверка за наличието на предпоставките,установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение,при постановяването на което касационният съд извършва специфична дейност извън правомощията си на трета съдебна инстанция по конкретно дело, тъй като тази дейност не е свързана с присъщата при инстанционния контрол проверка за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. Проверката на основанията за допускане на касационно обжалване няма за цел да допусне контрол върху решението по индивидуалния правен спор независимо от предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, а да реализира дейност по установяване съществуването на противоречива, неправилна или липсваща съдебна практика във връзка с конкретен правен спор. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба,съгласно Решение №4/16.06.2009г. на Конституционния съд на Република България съответствува на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. По реда на чл.288 ГПК тричленният състав на ВКС извършва преценка дали в конкретния случай следва да се извърши уеднаквяване на съдебната практика чрез преодоляване на установено противоречие или даване на тълкуване на определена правна норма с оглед настъпили промени в обществения живот, т.е. извършва преценка за възможността по реда на чл.290 и сл. ГПК да упражни собствените си правомощия и тази преценка не касае възможността за упражняване на права от страните по спора. По този ред не се дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните по делото,поради което и определението,с което не се допуска касационно обжалване не следва да се приема за преграждащо, доколкото процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция , т.е. не е предвидено, че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл.288 ГПК съдебен акт, поради което подадената от Р. С. И.,Беличко С. Б. и Г. С. Б. частна жалба следва да се приеме за недопустима,като наведените в нея доводи по правилността на определението, с което не е допуснато касационно обжалване , не следва да бъдат обсъждани.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№6700/11.07.2013г., подадена от Р. С. И., В. С. Б. и Г. С. Б. срещу определение №222/11.06.2013г., постановено по гр.д.№2074/2013г. по описа на ВКС, ІІ ГО.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№105/2014г. по описа на ВКС,І ГО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове: