3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 18.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 7053 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №301,постановено на 19.09.2013г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по ч.гр.д.№5298/2013г. е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Я. Н. Б. от [населено място] частна жалба против определение №84 от 29.01.2013г. по ч.гр.д.№48/2013г. на ВКС,ІІІ ГО,с което е потвърдено предходно определение №716 от 31.10.2012г. по ч.гр.д.№532/2012г. на ВКС,ІІІ ГО, жалбата е върната обратно на жалбоподателя и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от Я. Н. Б. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно поради необсъждане на представените пред касационната инстанция доказателства,както и необосновано,с което поддържа,че е нарушено правото му на равнопоставеност в съдебния процес.Излага съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решение на Софийски градски съд,ІV-А отделение по гр.д.№2409/2008г. от 27.01.2010г.,които твърди,че не са били коментирани в обжалваното определение. Поддържа,че обжалваното определение е в противоречие със съдебната практика на съставите на ВКС,както и че се основава на дискриминация по социален статус с оглед на обстоятелството,че ответникът по спора е заместник министър,докато жалбоподателят е учител. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново решение по спора след допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от Я. Н. Б. частна жалба е недопустима,тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел, че обжалваното пред него определение №84/29.01.2013г. по ч.гр.д.№48/2013г. на ВКС,ІІІ ГО като постановено в производство по чл.274,ал.2,изр.2 ГПК е окончателно и не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол,тъй като не е от категорията на обжалваемите определения.
Така изложените съображения за недопустимост на подадената от Я. Н. Б. частна жалба вх.№4277/26.04.2013г. следва да бъдат споделени изцяло.Съгласно чл.274,ал.2,изр.2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат само онези определения ,с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или за които в закона изрично е предвидена възможност за обжалване.Определението,с което тричленен състав на ВКС потвърждава определение,с което частна жалба е била оставена без разглеждане, не е измежду тези видове определения-то нито прегражда развитието на делото, нито законът предвижда изрично обжалване.
Становището на жалбоподателя за неправилността на постановеното от въззивния съд решение,което не е било допуснато до касационно обжалване не може да обоснове обжалваемостта на съдебен акт, за който процесуалният закон изрично е предвидил,че не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол. При преценката дали един съдебен акт /определение/ подлежи на обжалване или не съдът не разполага с правомощието да допуска обжалване при наличие на изрична императивна правна норма, изброяваща подлежащите на обжалване актове на съдилищата. Допустимостта на обжалването не е обусловена нито от правилността на обжалвания съдебен акт,нито от социалното положение на спорещите страни,а е установена в процесуалния закон. И доколкото нормите, установяващи възможността определен съдебен акт да подлежи на обжалване, както вече беше отбелязано,са императивни,и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с така изразената воля на законодателя.
Следва да се отбележи само за пълнота на изложението,че в обжалваното определение не са коментирани нито социалния статус на страните,нито факти,обосноваващи противоречива съдебна практика по разгледания в инстанциите по съществото на спора казус,нито Ю. Н. е определян като трето лице,доколкото подобни въпроси не са свързани с извършената от тричленния състав на І ГО преценка за допустимостта на подадената от Я. Б. частна жалба вх.№4277/26.04.2013г. Поради това и не следва да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателя за разрешаване на тези въпроси в противоречие със съдебната практика на други състави на ВКС.
Неоснователно е и оплакването,че по този начин страната не разполага с равна възможност за упражняване на предоставените й права, тъй като в случая съдът не е приложил различен критерий по отношение на упражняването на правата от спорещите страни в процеса,а е приложил изрична правна норма /чл.274,ал.2 ГПК/.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОДТВЪРЖДАВА определение №301/19.09.2013г. на тричленен състав на ВКС,ІІ ГО,постановено по ч.гр.д.№5298/2013г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: