2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София,18.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Мими Фурнаджиева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 6014 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №192, постановено на 02.07.2015г. от тричленен състав на ВКС, ІI ГО по ч.гр.д.№971/2015г. е оставена без разглеждане подадената от Д. Н. Д. касационна частна жалба с вх.№115154 от 17.10.2013г. срещу определение №14282 от 25.07.2013г. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.№8754/2013г., с което е потвърдено разпореждане от 25.05.2011г. на СРС, 24 състав по гр.д.№19879/2011г. за незабавно изпълнение.
Определението е обжалвано от Д. Н. Д. с искане да бъде отменено. Поддържа, че частната жалба следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл.274, ал.2, т.1 ГПК и към момента на подаването си е била процесуално допустима и освен това първоинстанционният съд е издал и определение за обезсилване на заповедта за изпълняване и за прекратяване на производството по делото. Излага съображения, че служебното администриране на подададената от него частна жалба е продължило твърде дълго /от 16.10.2013г. до образуване на ч.гр.д.№971/2015г./, което е свързано с бавност на съда и не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя, като през това време е прието ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и частната му жалба е обявена за недопустима на това основание.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от Д. Н. Д. частна жалба срещу определението на СГС от 25.07.2013г. по в.ч.гр.д.№8754/2013г. следва да бъде оставена без разглеждане, тричленният състав на ІI ГО на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима по съображения, че определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби срещу разпореждания на районните съдилища, постановени по молби за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК. Посочено е, ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието в хода на администрирането на касационната частна жалба, както и дадените в т.8 на това тълкувателно решение разяснения.
Така изложените съображения следва да бъдат споделени изцяло. Както е посочено и в обжалваното определение, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство по естеството си не представлява друго производство по смисъла на тази разпоредба. Преценката за допустимостта на касационното обжалване на постановено в заповедно производство въззивно определение е извършена от тричленния състав на ІI ГО на ВКС в съответствие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Обстоятелството, че по причина на дълго продължилото администриране на подадената частна жалба към момента на образуване на производството по ч.гр.д.№971/2015г. на Първо ГО на ВКС вече е прието ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС не би могло да обоснове допустимостта на производството по касационно обжалване на определението на СГС, независимо от причината, която е довела до това, доколкото подобно основание дадените в тълкувателно решение разрешения да не намерят приложение не е изрично предвидено.
Ирелевантни за допустимостта на касационното обжалване са и доводите, че към момента на постановяване на обжалваното определение заповедта за незабавно изпълнение е вече обезсилена – това обстоятелство дори да беше взето предвид от тричленния състав на Второ ГО на ВКС, не би могло да обоснове извод за допустимост на производството.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №192, постановено на 02.07.2015г. от тричленен състав на ВКС, ІI ГО по ч.гр.д.№971/2015г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: