О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1270
София, 13.11.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 ноември 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 184/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Зв. С. като пълномощник на Р. Д. П. против решение № 1* от 30.10.2008 г. по гр.д. № 1213/08 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателат твърди, че въззивният съд не е подложил на подробен и задълбочен анализ събраните по делото доказателства, не е установил действителната фактическа обстановка по делото, поради което е направил необосновани и незаконосъобразни правни изводи.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допустимост на касационното обжалване с твърдението, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и казуса е противоречиво решаван от съдилищата. Представя решение № 809 от 10.07.2007 г. по гр.д. № 871/06 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1* от 29.03.2003 г. по гр.д. № 1633/02 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1* от 03.12.2002 г. на ВАС по адм.д. № 3764/02 г.
Ответникът по касационната жалба О. А. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при извършената проверка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 1* от 16.04.2003 г. по гр.д. № 4736/05 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Д. П. против О. А. иск за ревандикация на недвижим имот, защрихован с червен цвят върху приложената на л. 17-18 от делото скица, представляващ реална част с площ от 2 дка от имот № І* в кв. 29 по плана на с. Б., общ. Аврен. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че претендираният имот е идентичен с недвижимия имот, който неговият наследодател е закупил през 1939 г. по представената записка за вписване – нива с площ 2 дка в землището на с. Б., при граници от две страни продавача П. С. и от две страни път. Изводът се основава на заключенията на изслушаните по делото съдебно- технически експертизи, според които претендираният имот е включен за първи път в регулация с плана на с. Б. от 1935 г. и е бил отреден за парк и спортен терен, а понастоящем попада в УПИ № І* спортен терен. Закупеният от наследодателя на ищеца имот по записката от 1943 г. не може да бъде индивидуализиран нито по плана от 1935 г., нито по сега действуващия план.
Основанието за допускане на касационно обжалване, което сочи жалбоподателят е по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, но нито в касационната жалба, нито в изложението към нея е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, като обща предпоставка за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Позоваването на решения на ВКС, постановени по конкретни казуси, без да се изведе общата между тях и обжалваното въззивно решение правна проблематика, прави невъзможна проверката за наличието на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон са относими към правилността на въззивното решение и съставляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не се обхващат от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
В обобщение, тъй като не налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 30.10.2008 г. по гр.д. № 1213/08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: