О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
София, 25. 09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 юни 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3643/08 по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. В. Я. и В. Т. Т. , приподписана от техния пълномощник адв. Б. Ц. , против решение № І* от 22.05.2008 г. по гр.д. № 1013/07 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като се твърди, че въззивният съд не е съобразил изводите си относно принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти с решението на поземлената комисия, с което същите са били възстановени в полза на жалбоподателите в съществуващи реални граници, както и че е приложил неправилно института на придобивната давност .
Считат, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК- с въззивното решение е разрешен материалноправен въпрос, по който съществува противоречива съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния у. на област Б. изразява становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
За да се произнесе относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 181 от 01.10.2007 г. по гр.д. № 34/07 г. на Районен съд Ц. , с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, предявен от И. В. Я. и В. Т. Т. против държавата, представлявана от министерството на регионалното развитие и благоустройството, за ревандикация на недвижими имоти в землището на гр. Ц. лозе с площ 6.001 дка в м.”А”, имот № 4* по картата на възстановената собственост; нива с площ от 24.992 дка в м.”Н”, имот № 1* лозе с площ 4 дка в м. “О”, имот № 2* Прието е, че процесните имоти произхождат от К. В. Л. , поч. на 1.09.1949 г. Негов единствен наследник е бил синът му Б. Л. , поч. на 15.01.1985 г., който от своя страна не е оставил наследници от първите три реда– низходящи, съпруга, братя и сестри или техни низходящи. Тъй като наследството е открито преди влизане в сила на чл. 8, ал.4 ЗН, същото е преминало към държавата. Нормата на чл. 8, ал.4 ЗН няма обратно действие, поради което ищците, като наследници на Б. Л. от четвърти ред /същите са деца на негов първи братовчед/ нямат право на възстановяване на собствеността върху тези земи, поради което издаденото в тяхна полза решение на ПК не ги легитимира като собственици. Същите не са придобили правото на собственост върху процесните имоти и на основание придобивна давност, тъй като изтеклият от влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ до предявяване на иска срок не е достатъчен за осъществяване на този придобивен способ. По тези съображения съдът е отхвърлил иска за ревандикация.
Поставените с касационната жалба въпроси, които не са изрично формулирани, но се извличат от нейното съдържание, са дали решението на ПК /сега ОСЗ / обвързва съда, разглеждащ гражданскоправен спор за собственост за възстановените с това решение земеделски земи, както и съставлява ли това решение правно основание за добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, обуславящо приложението на кратката 5 годишна придобивна давност.
На първо място следва да се посочи, че жалбоподателите не сочат решения, третиращи поставените въпроси, за да се направи извод, че същите са разрешавани противоречиво от съдилищата. В изложението е направено позоваване на определение № 1* от 18.10.1993 г. по адм. д. № 4613/93 г. на ВС, което, освен че е неотносимо към настоящия спор, като постановено в административно производство, не се обхваща от основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
По първия въпрос – длъжен ли е съдът, пред който е заявен за разглеждане спор за собственост, да зачете реституционното действие на решението за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, съдебната практика трайно приема, че това решение, като постановено в административно производство, което се развива между лицето, подало заявление за възстановяване на земята и административния орган, не може да бъде противопоставено на лицата, които не са участвували в него. По възражение на ответника, на когото се противопоставят придобити с решението на поземлената комисия права, решаващият съд е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху него, независимо от това дали актът е обжалван по предвидения за това ред или сроковете за неговото обжалване са изтекли. Жалбоподателите не твърдят, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Въпросът кои актове са годни да бъдат правно основание на добросъвестно владение е разискван в т.ІІІ от ППВС № 6/ 1974 г. Прието е, че такива са всички прехвърлителни/ транслативни/ сделки като продажба, дарение, замяна, завет, както и административни актове с вещноправни последици. Становището на въззивния съд, според което владението върху земеделски имот, основано на решение на ПК / сега ОСЗ/ за възстановяването му, е недобросъвестно и за придобиването на правото на собственост върху такъв имот е необходимо да изтече 10 годишна придобивна давност, е съобразено с цитираната задължителна практика. Решението не прехвърля правото на собственост от патримониума на един субект към друг, за да бъде окачествено като транслативен административен акт – възстановяването на правата е в лицето на собствениците на имота преди кооперирането му, респ. на техните наследници. С него се извършва индивидуализация на обекта на правото на собственост. В това се изразява конститутивното му действие.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, І г.о., намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 22.05.2008 г. по гр.д. № 1013/07 г. на Бургаския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: