О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 106
София, 02. 02. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и осми януари , две хиляди и десета година в състав:
еПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова ч. гр. дело № 1351/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Ц. Т. Т. е подала касационна жалба срещу решение от 24.04.2009 г. по гр.д. № 57 от 2009 г. на Окръжен съд, гр. М. като счита, че същото е неправилно и необосновано и са налице условията по чл.281, т.3 от ГПК. Излага подробни съображения по наведените твърдения за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон.
Към касационната жалба е представено изложение , съдържащо основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението отново се навеждат доводи за неправилност на решението. Обстоятелствено е развито разбирането ,че изграждането на врата на едно помещение не препятства достъпа до него когато е отворена поради което не се налага нейното премахване . На второ място се разглежда характера на подпокривното пространство, в което е обособено складово помещение, без утвърдени строителни книжа и се поставя въпроса променена ли е неговата характеристика от обща част в индивидуален обект и на последно място се поставя въпроса дали стълбището на сградата представлява обща част след като обслужва само етажа на ответницата.
От поставените въпроси и наведените съображения за отклонение в изводите на решаващия съд от практиката на ВС и ВКС, изразена в представените към жалбата решения, настоящия състав стига до заключение , че се пледира за допускане на касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280 , ал.1, т.1 ГПК.
Ответника С. Т. Г. е депозирала отговор , съдържащ съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли присъждане на разноски, които са документирани с договор за правна защита и съдействие № 0* от 10.04.2009 г. в размер на 350 лв.
Ответницата С. Г. Й. не е взела становище.
Ответницата К. Г. С. също не е взела становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Ц. Т. Т. е допустима защото е подадена от надлежна страна срещу решение, засягащо имуществените й интереси , отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е спазен законният преклузивен едномесечен срок по чл.283 ГПК.
ВКС, Първо гражданско отделение намира, че атакуваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване по касационната жалба на Ц. Т. Т. тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С. Т. Г. и С. Г. Й. са предявили срещу Ц. Т. Т. и К. Г. С. негаторен иск по чл.109 ЗС като са поискали ответниците да премахнат вратата, която е изградена на стълбищната площадка между първия и втория етаж. Чрез тази врата се осигурява достъп до тавана. Иска е насочен и към премахване на поставените на горната стълбищна площадка бойлер и пералня защото с тях неправомерно се ограничава правото на собственост на ищците върху общите части на двуетажната сграда , в която всяка от страните е собственик на единия от етажите.
Окръжен съд , гр. М. е уважил изцяло предявеният иск. Изводите за основателност на исковете е формиран след правен анализ на характера на общите части по естеството си , в които се включват и стълбищата, свързващи отделните етажи , обособени като самостоятелни жилища, поради което ползването им само от единият от етажните собственици, включително и с поставяне на движими вещи- бойлер и пералня може да стане със съгласие на останалите, каквото в случая не е налице. Посочено е ,че поставянето на електроуреди на място, което е достъпно за неограничен брой хора е в противоречие с чл.33 от Наредба № І* от 22.11.2004 г. на МВР за правила и норми на противопожарната и аварийна безопасност на обектите в експлоатация. Изложените аргументи са обусловили извода за основателност на осъдителният негаторен иск по отношение на монтираният бойлер и поставеният електроуред- пералня . Въззивният съд е намерил за основателен и иска за премахване на вратата, поставена на стълбищната площадка между първият и вторият етаж. Посочено е, че в част от подпокривното пространство, без необходимите строителни книжа е формирано складово помещение , а останалата част е запазила характера си на обща част. В тази насока въззивният съд се е опрял на тълкуването , дадено в ТР № 34 от 1983 г. на ОСГК на ВС . Обсъдено и отхвърлено е и възражението, че обособяването на таванско складово помещение е станало с мълчаливо съгласие на етажните собственици като е посочено , че трансформацията на обща част в собственост на един от етажните собственици следва да се извърши с изричното съгласие на всички членове на етажната собственост . Изводите на въззивният съд не се отклоняват от трайната съдебна практика по отношение на таванското подпокривно пространство като обща част както и по въпроса за ползването на общите части по естеството си от всички собственици. Въззивното решение не е произнесено в противоречие с трайната съдебна практика , поради което и направеното искане за допускане на касационното му обжалване е неоснователно.
Целта на факултативното касационно обжалване, определена в процесуалният закон е уеднаквяване на практиката на съдилищата и съобразяването й с тази, приета от върховната съдебна инстанция. В случая допускане на обжалването на въззивното решение не съответства на посочените цели , тъй като както се посочи по-горе то е съобразено със съществуващата практика.
На основание чл.81 ГПК касаторката дължи на ответницата направените разноски в тази инстанция , които са документирани в размер на 350 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2009 г. по гр.д. № 57 от 2009 г. на Окръжен съд, гр. М..
ОСЪЖДА Ц. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. М., ул. “. № 7 , ет.2 да заплати на С. Т. Г. с ЕГН ********** , гр. М., ул. “. № 7 направените разноски в размер на 350 / триста и петдесет / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: