О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
София, 10. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело №652/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Д. и К. И. Д., чрез адв. Н срещу решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр.д. № 418/07 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, XIV състав, с което е оставено в сила решение по гр.д. № 606/2006 г. на Пловдивски районен съд, XIV състав, с което е допуснато разпределение на ползването на съсобствен имот, находящ се в гр. П., кв.”Х”, ул.”Ч” № 58.
Жалбоподателите поддържат,че решението е неправилно и молят да бъде постановено справедливо решение.
Касационната жалба е била оставяна без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284 ал.3 от ГПК по отношение на основанията за допустимост. В изложението е посочено, че съдът се е произнесъл по разпределение на ползването на съсобствен имот, който обаче е в режим на етажна собственост, а не на съсобственост, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което жалбоподателите считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от жалбоподателите решения – № 1* от 08.12.1994 год., по гр.д. № 1704/3 IV г.о., решение № 39 от 10.01.1977 год. по гр.д. № 24013/76 год.,І г.о., решение № 721 от 12.03.1979г. по гр.д. № 3026/78 г.,І г.о., решение № 1* от 25.10.1984 год. по гр.д. № 484/84 год.,ІV г.о., определение № 175 от 30.12.1976 г. по ч.гр.д. № 2180/76 год.І г.о. и определение № 358/26.05.2005 г. по ч.гр.д. №375/2005 год.,ІV г.о. Решенията на които се позовават касаторите касаят хипотезата, в която е поискано разпределение на ползването на дворно място, което се явява обща част при хипотезата на чл. 40 от ЗС. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие със сочените решения на ВКС,напротив съдът се е съобразил със събраните доказателства, от които е видно, че процесното дворно място не е в режим на етажна собственост, а е в режим на съсобственост. Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока. Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Подадена е касационна жалба и от А. Г. Д., чрез адв. Н срещу решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр.д. № 418/07 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, XIV състав, с което е оставено в сила решение по гр.д. № 606/2006 г. на Пловдивски районен съд, XIV състав, с което е допуснато разпределение на ползването на съсобствен имот, находящ се в гр. П., кв.”Х”, ул.”Ч” № 58.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и моли да бъде отменено.
В изложението е посочено, че е поискана съдебна намеса по разпределение на ползването на съсобствен имот, който обаче е в режим на етажна собственост, а не на съсобственост, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което жалбоподателката счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Касаторът се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни дела,поради което следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение не противоречи на представените от жалбоподателката решения – № 1* от 08.12.1994 год., по гр.д. № 1704/3 IV г.о., решение № 39 от 10.01.1977 год. по гр.д. № 2401/76 год.,І г.о., решение № 721 от 12.03.1979г. по гр.д. № 3026/78 г.,І г.о., решение № 1* от 25.10.1984 год. по гр.д. № 484/84 год.,ІV г.о., определение № 175 от 30.12.1976 г. по ч.гр.д. № 2180/76 год.І г.о. и определение № 358/26.05.2005 г. по ч.гр.д. №375/2005 год.,ІV г.о. Решенията на които се позовава касаторът, касаят хипотезата, в която е поискано разпределение на ползването на дворно място, което се явява обща част при хипотезата на чл. 40 от ЗС или за които има постигнато съглашение за разпределение на ползването.. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие със сочените решения на ВКС. От събраните по делото доказателства е видно, че се касае разпределяне на ползване на дворно място, в което е построена жилищна сграда-близнак, тоест в случая е налице хипотезата на хоризонтално разположени в реална съсобственост сгради. Тоест процесното дворно място не е в режим на етажна собственост, а е съсобствено между собствениците на сградите близнак. По делото не е представен и договор за разпределение на ползването, каквото е твърдението на касатора, а договор за разпределение на построените гаражи. Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр.д. № 418/07 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, XIV състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: