3
определение по гр.д.№ 97 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 17.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 97 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. П. В., П. Д. В. и М. Н. В. срещу решение № 1249 от 03.11.2011 г. по в.гр.д.№ 1041 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1630 от 18.04.2011 г. по гр.д.№ 4800 от 2010 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е допуснато М. Д. В. да изкупи 4/9 ид.ч. от жилище- апартамент № 21 с идентификатор № 10135.3512.124.2.21 по действащата кадастрална карта на [населено място], находящ се на ет.4 от жилищна сграда № 2 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] предмет на договор за покупко-продажба между З. П. В. и П. Д. В., обективиран в нотариален акт № 69, т.3, рег.№ 11951 по нот.д.№ 445 от 18.12.2009 г. за сумата 32 100 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр.д. № 1553 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., т.4 от ППВС № 7 от 27.12.1965 г., т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 92 от 22.02.2011 г. по гр.д.№ 1863 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 1309 от 20.12.2010 г. по същото дело, решение № 815 от 15.02.2010 г. по гр.д.№ 1713 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 106 от 26.01.2010 г. по същото дело, определение № 983 от 03.08.2011 г. по гр.д.№ 161 от 2011 г. на ВКС, Трето г.о., ППВС № 5 от 31.10.1972 г., т.2, Тълкувателно решение № 28 от 04.03.1963 г. по гр.д.№ 12 от 1963 г. на ОСГК на ВС, решение № 154 от 01.12.1964 г. по гр.д.№ 131 от 1964 г. на ОСГК на ВС, решение № 311 от 14.04.1983 г. по гр.д.№ 143 от 1983 г. на ВС, Трето г.о., решение № 31 от 23.02.2009 г. по гр.д.№ 6414 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 265 от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 485 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 764 от 04.03.1960 г. по гр.д.№ 503 от 1960 г. на ВС, Първо г.о., решение № 41 от 24.06.1975 г. по гр.д.№ 32 от 1975 г. на ОСГК на ВС, определение № 1429 от 26.11.2009 г. по гр.д.№ 1451 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 485 от 09.06.2010 г. по гр.д.№ 1451 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 972 от 23.11.2005 г. по т.д.№ 264 от 2005 г. на ВКС, ТК, решение № 48 от 1982 г. по гр.д.№ 23 от 1982 г на ОСГК на ВС, решение № 901 от 1977 г. по гр.д.№ 80 от 1977 г. на ВС, решение № 1326 от 25.10.1984 г. по гр.д.№ 763 от 1984 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 6 от 22.11.1982 г. по гр.д.№ 7 от 1982 г. на Пленума на ВС, решение № 193 от 04.06.2010 г. по гр.д.№ 176 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е първоинстанционният съд да постави въпроси по чл.145 от ГПК за изясняване на фактите, а в изготвения доклад да посочи подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и да укаже за кои обстоятелства страната не сочи доказателства и респективно при обжалване на първоинстанционното решение въззивната инстанция има ли също такива задължения, 2. Длъжен ли е съдът в мотивите си да обсъди възраженията на страните и всички доказателства по делото, 3. Може ли купувачът по договор по чл.117, ал.4 от З. /отм./ да придобие собствеността само върху жилище, без съответна част от правото на строеж върху мястото и липсата на заповед по чл.130, ал.1 от З. /отм./ за отстъпване на право на строеж върху мястото препятства ли придобиването на собствеността върху жилището, 4. В кой момент се счита за сключен договор за продажба на жилище по чл.117, ал.4 от З. /отм./- от датата, на която договорът е бил регистриран по реда на чл.49 от Н. или моментът на сключване на договора се определя по общите правила на чл.14 във връзка с чл.13 от ЗЗД, 5. Дали достоверната дата на договора по чл.117, ал.4 от З. /отм./ се определя по реда на чл.181 от ГПК. Освен това се твърди наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК /непълнота в правната уредба и неяснота/ за допускане на касационно обжалване по четвъртия и петия посочени по-горе въпроси и по въпроса недействителен ли е договор по чл.117, ал.4 от З. /отм./, сключен преди издаването на заповед по чл.130 от З. /отм./ и съответно дали издаването на заповед по чл.130 от З. /отм./ е елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността върху жилището по реда на чл.117 от З. /отм/.
В писмен отговор от 30.01.2012 г. ответникът по жалбата М. Д. В. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимосттта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения иск за изкупуване с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът М. В. и ответницата З. В. са били съсобственици на процесния имот и че преди сключване на договора от 18.12.2009 г. за продажба на 4/9 ид.ч. от този имот ответницата З. В. не е предложила на М. В. да изкупи притежаваната от нея ид.ч. от апартамента. Приел е, че З. В. е имала такова задължение, тъй като купувачът по договора за продажба от 18.12.2009 г. П. В. не е съсобственик на процесния апартамент по наследство от баща си Д. В. /поради това, че договорът за придобиване на апартамента по реда на чл.117 от З. /отм./, в който като купувачи са посочени бащата Д. В., майката З. В. и сина им М. В., е сключен на 15.12.1982 г., тоест след смъртта на Д. В., починал на 24.12.1981 г. и че фактическият състав на прехвърлянето не е бил завършен към датата на смъртта на Д. В., тъй като към този момент не е била издадена заповедта по чл.130 от З. /отм.//.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е произнасянето на ВКС по следните посочени от касаторите правни въпроси: 1. В кой момент се счита за сключен договор за продажба на жилище по реда на чл.117 от З. /отм./- от датата, на която договорът е бил регистриран по реда на чл.49 от Н. или моментът на сключване на договора се определя по общите правила на чл.14 във връзка с чл.13 от ЗЗД, 2. Недействителен ли е договор за продажба по чл.117, ал.4 от З. /отм./, сключен преди издаването на заповед по чл.130 от З. /отм./ и съответно дали издаването на заповед по чл.130 от З. /отм./ е елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността върху жилището по реда на чл.117 от З. /отм/. По тези въпроси е налице неяснота в правната уредба и липсва съдебна практика. Посоченото от касаторите решение № 311 от 14.04.1983 г. по гр.д.№ 143 от 1983 г. на ВС, Трето г.о. е неприложимо към настоящия казус, тъй като разглежда въпросите за момента на придобиване на жилище, продадено по реда на П. /отм./ и действието на това придобиване при издадена по-късно заповед за предоставяне на право на строеж върху мястото, докато настоящия казус касае продажба на жилище, извършена по реда на коренно раличната правна уредба на З. /отм./. В решение № 31 от 23.02.2009 г. по гр.д.№ 6414 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 265 от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 485 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 765 от 04.03.1960 г. по гр.д.№ 503 от 1960 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 41 от 24.06.1975 г. по гр.д.№ 32 от 1975 г. на ОСГК на ВС също не е разгледан случай като настоящия- на продажба на държавно жилище по реда на чл.117 от З. /отм./ и издадена след датата на сключване на договора за продажба заповед по чл.130 от З. /отм./ за отстъпване на право на строеж. По въпроса от кой момент се счита за сключен договор за продажба по реда на чл.117 от З. /отм./ също липсва съдебна практика: В посочените от касаторите решение № 1429 от 26.11.2009 г. по гр.д.№ 1451 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 485 от 09.06.2010 г. по гр.д.№ 1451 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 972 от 23.11.2005 г. по т.д.№ 264 от 2005 г. на ВКС, ТК е разгледан въпросът от кой момент се счита за сключен договор по общите правила на ЗЗД, но не и въпросът дали при договор за продажба на държавно жилище по реда на чл.117 от З. /отм./ за определяне на момента на сключване на договора се прилагат общите правила на ЗЗД или договорът се счита за сключен от момента на регистрирането му по реда на чл.49 от Н..
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1249 от 03.11.2011 г. по в.гр.д.№ 1041 от 2011 г. на Варненския окръжен съд.
ДАВА на касаторите едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 162,47 лв. /сто шестдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на държавната такса в срок, жалбата ще бъде върната, а образуваното по нея производство пред ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.